Р Е Ш Е Н И Е № 651 гр.София, 21 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2121/2012 година Осъденият М. В. И. чрез свой защитник е отправил до ВКС искане (макар и наречено – „молба”) по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Тополовградския районен съд – като първоинстанционен, и от Ямболския окръжен съд – като второинстанционен, актът на който не подлежи на касационен контрол и досега не е проверяван в по-горестоящ съд. Първоинстанционната присъда – 44 от 18.ІV.2012 год. по нохд № 16/2012 год., е за документната измама по чл.212, ал.1 НК: за получените от И. 10 215 лева, платени му на продавач от купувач – търговско дружество по сделка между тях на 30 август 2007 год. със земеделска земя и чрез използване на неистински и с невярно съдържание документ за наследниците на тази земя. За престъплението М.И. е получил наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 4 години, но заедно с него е била наказана А. А. (на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода условно за 4 години), за това, че тя му дала възможност да получи посочените пари, съставяйки посочения документ. Присъдата има и оправдателна част за размера на предмета на престъплението между 10 215 и 11 492 лева, и част за определяне на общо наказание на А. с наложеното ѝ по предишно дело. Второинстанционното (въззивно) решение – 105 от 23.VІІ.2012 год. по внохд № 222 от с.г., е за потвърждаване на присъдата след обжалването ѝ пак от името на М.И.. В отправеното сега от негово име искане („молба”) по реда на възобновяването защитникът му смята за възможно да бъде отменено осъждането, а И. – оправдан още в тази съдебна инстанция; допуска се оправдаването да стане и след ново разглеждане на делото от етапа на досъдебното производство; не се изключва и алтернативата за смекчаване на наложеното наказание още в тази инстанция. Доводите за предложеното приключване на делото във ВКС са диференцирани от искателя според основанията за възобновяване, свързани с чл.348 НПК. В съдебното заседание на касационната инстанция присъствено участие е взел само прокурорът и той е за отхвърляне на подаденото искане; такова становище е изразено и в писмените бележки от името на осъдената – по повод на уведомяването ѝ от първоинстанционния съд, което съдът сметнал за нужно да направи по реда на чл.424 НПК. ВКС намери искането за неоснователно. Липсват основанията за възобновяване на делото. Първите две от тях – свързаните с нарушения на материалния и процесуалния закони – са свързани всъщност с едно и също възражение от различни гледни точки: че в поведението на осъдения липсва „използване” по смисъла на чл.212, ал.1 НК на инкриминирания документ. От начина по който е формулирано възражението, може да се предположи, че „използването” на документа е схващано твърде тясно като дейност – изискваща даже деецът да има физически контакт с него. Законът обаче има предвид според ВКС не само личното, но и посредственото (също: П 8/78-Пл., т.1) представяне на това средство за измама, каквото е било извършено и по делото в един или в друг момент (от М.-пред съдията по вписванията; чрез съучастницата си фактически А.-при подготовката на сделката заедно с другата страна по нея). Тъкмо върху тези различия са обосновани процесуалните аспекти на възражението, а те поради материалноправната им несъстоятелност, очевидно не могат да имат съществено значение, дори в обвинителния или в съдебните актове да са допуснати някои неточности – те не са налагали нито връщане на делото за ново разглеждане, нито изменяне на обвинението. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание – съдилищата са достатъчно убедителни в мотивите си, макар и да са дали основателен повод за част от недоволството на осъдения – за отчитането като утежняващо обстоятелство на липсващата му самокритичност към извършеното (вж. и р.157/92-І, Сб., с.43) или за пропуска да бъде даден отговор на всички оспорвания по въпроси (относно значението на интелектуалното ниво и психологическия статус на дееца, и на „разумния срок” по смисъла на ЕКПЧ), които според ВКС не могат да променят изхода на делото. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 105 от 23.VІІ.2012 год. по внохд № 222/2012 год. на Ямболския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: