Р Е Ш Е Н И Е № 399 София 04.06.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1069 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. /М./Б. Ф. чрез адв.Б. П. и адв.Г. П. срещу решение № 24 от 24.03.09г.по гр.дело № 728/08г.на Великотърновския апелативен съд в частта,с която е отменено решение № 129 от 8.10.08г. по гр.дело № 148/08г.на Русенския окръжен съд и е отхвърлен предявения от същата страна иск против [фирма] [населено място] иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на терен от 59 490 кв.м.и построените в него сгради,описани в исковата молба,находящи се в землището на [населено място],Р. област в размер на 11 929.61 лв за периода от 1.01.2005г.до 20.11.06г.,ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. С определение № 1418 от 14.10.09г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК.Моли да бъде отменено и искът –уважен. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства, приема следното: По делото е установено,че през 1947г.по ЗНЧИМП е одържавен недвижим имот –Д. взривна фабрика „Д.”гр.Русе.С влизане в сила на ЗВСОНИ на 24.02.92г.на бившите собственици,в т.ч. и на ищцата с притежаваните от нея 37.5% от акциите е възстановена собствеността върху 3/8 ид.части от терена и сградите,описани в А. № 829/28.12.1950г.С влизане в сила на ЗОСОИ е проведено административно производство във връзка с обезщетяване на собствениците на национализираното имущество на фабрика ”Д.”,между които и ищцата, по реда на чл.3 ал.5 вр.с ал.1 т.3 от закона чрез компенсаторни записи.С влязло в сила решение на 20.11.06г.решение по адм.дело № 6734/06г.на 5 чл.състав на ВАС е признато право на обезщетяване на ищцата за одържавено имущество на бившето”Българско акционерно дружество „Д.”-Русе чрез акции от капитала на [фирма] –Русе и при липса за акции за удовлетворяване изцяло – с компенсаторни записи.Обезщетението е за 17 бр.броя сгради,които не могат да се върнат реално,нито да се учреди съсобственост върху тях,защото били разрушени.По настоящото дело ищцата претендира обезщетение за ползване на част от сградите и терена,които са й възстановени реално и са включени в капитала на ответното дружество.Въззивният съд е приел,че претенцията намира правното си основание в чл.31 ал.2 от ЗС,тъй като с включването в капитала на дружеството на терена и сградите,притежавани от ищцата тя е станала съсобственик.Изложени са съображения за неоснователност на иска,тъй като след периода 1.01.98г.-30.06.03г.,за който правоотношенията между страните са уредени със спогодба от 3.07.03г.,не е отправена нова покана от ищцата до ответното дружество с изрично посочване за какъв период и в какъв размер претендира обезщетение. Посоченият от жалбоподателката въпрос е относно правната квалификация на предявения иск.С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и приложените съдебни решения -решение № 42 от 16.03.98г.по гр.дело № 376/г.на Русенския районен съд; решение № 350 от 25.06.02г.по гр.дело № 547/01г на ВКС,ІV г.о.;решение № 1837 от 5.02.01г.по гр.дело № 976/00г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 89 от 25.04.05г. по гр.дело № 17/05г.на Великотърновския апелативен съд.Същите са постановени по идентични казуси,касаещи същия спорен имот за предходни периоди от време.В тях правоотношенията между страните са разглеждани от съдилищата на плоскостта на неоснователното обогатяване. В задължителната си практика,изразена в ППВС № 2/1977г.Върховният съд е приел,че при разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право,без да е обвързан от дадената от него правна квалификация.Този принцип касае задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявената претенция и е относим към преценката налице ли е фактическия състав на така заявената претенция.Настоящият състав приема,че правилно въззивният съд е квалифицирал претенцията на М. /М./ Б. по чл.31 ал.2 от ЗС с оглед възникналата между страните съсобственост с включването в капитала на търговското дружество на терена и сградите,идеална част от които притежава ищцата. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците,те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която се лишени,от деня на писменото поискване.Обезщетението се дължи от момента на писменото поискване.По естеството си то представлява едностранно волеизявление,от което следва да е видно,че лишеният от ползване иска да му заплаща обезщетение.Без значение е дали поканата е нарочна.Същата може да се съдържа и в искова молба за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС.В разглеждания случай не е спорно,че ищцата не е отправила изрична покана до ответното дружество да й заплати обезщетение за ползване за исковия период – 1.01.2005г. - 20.11.2006г.Исковата молба е постъпила в канцеларията на съда на 23.11.2006г.,т.е.след процесния период,поради което не може да се приеме като валидно писмено поискване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС.Неоснователно жалбоподателката се позовава на предходните съдебни решения по спор за обезщетение за ползване между страните.Това е така защото със СПН е установено вземането за предходен период и е неотносимо към последващия,още повече ,че в предходните съдебни решения искът е разгледан по чл.59 от ЗЗД.За последващ период ищцата следва да проведе пълно и главно доказване на претенцията си предвид възможността да са възникнали нови правопогасяващи факти,както е в случая.С покана от 3.07.03г.,връчена на същата дата,дружеството е изразило желание да предаде държането на имотите на ищцата и готовност да й осигури достъп до тези имоти,което налага извода,че през исковия период същата не е била лишена от ползване на съсобствения имот.Като е приел,че не е осъществен фактическия състав на чл.31 ал.2 от ЗС въззивният съд е направил законосъобразен извод. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78 от ГПК жалбоподателката дължи на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 650 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 24.03.09г.,постановено по в.гр.дело № 728/08г.на Великотърновския апелативен съд. ОСЪЖДА М. /М./Б. Ф. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 650 лв/шестстотин и петдесет/разноски по делото за тази инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.