Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София, 06 юни 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 1229 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. М. С. против въззивно решение № 2/24.01.2011 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 284/2010 г., с което е потвърдена присъда № 412/21.10.2010 г. на Бургаския окръжен съд по НОХД № 755/2010 г. С тази присъда Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия С. М. С. за виновен в това, че в периода 07-08.03.2010 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 478 лв. от владението на М. Д. и В. Ц., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26 и чл. 54 от НК го е осъдил на 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, оправдавайки го за разликата до 619 лв. по първоначалното обвинение. Осъдил е подсъдимия да заплати на М. Д. обезщетение за имуществени вреди в размер на 149 лв., както и за неимуществени 1000 лв., като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер от 5000 лв. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинение по чл. 199 ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. 198 ал. 1, вр. чл. 29 и чл. 26 от НК за извършени в периода 28.02.2010 г. – 04.03.2010 г. грабежи на вещи от владението на Н. К. и М. Ч. на обща стойност 295 лв. В саморъчно изготвената от подсъдимия писмена жалба е направено оплакване за неправилно осъждане за 4 грабежа, които той не е извършил, неосигуряване на процесуална защита и налагане на несправедливо наказание. В с. з. пред ВКС подсъдимият поддържа жалбата и иска намаляване на наложеното му наказание. Служебният защитник не намира основание за ревизия на решението. Прокурорът от ВКП отчита жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията за неосигуряване на процесуална защита и неправилно осъждане за 4 грабежа, които подсъдимият не е извършил, са неоснователни. От материалите по делото е видно, че както към момента на привличането му като обвиняем, така и в съдебната фаза той е бил защитаван от служебен защитник, като оказаната правна помощ е била съвместима с неговите интереси с оглед повдигнатите му обвинения. С потвърдената от въззивната инстанция присъда, той е бил осъден за два грабежа по отношение на св. Д. и Ц., от предявените му общо четири, а за останалите е бил оправдан. Доколкото в жалбата не са наведени данни за незаконосъобразност по осъдителната част, ВКС е в невъзможност ефективно да проведе проверка. Независимо от това, прегледът на мотивите и извършената процесуална работа сочи, че изводите относно авторството на деянията и начина им на извършване, както и предмета и стойността на отделните престъпления, извършени на две последователни дати, са били подкрепени от достатъчно по обем и убедителност доказателства. Към момента на нападенията, включващи блъскане, бутане и издърпване на чантите им пострадалите св. Д. и Ц. са имали възможност да възприемат и дадат описание на чертите на нападателите им, като в единният от тях впоследствие са разпознали подсъдимия при надлежно провеждане на съответното процесуално-следствено действие и са потвърдили възприятията си и в съдебната фаза на процеса. При правилно установени фактически данни и материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по предявените му обвинения по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 26 и чл. 54 от НК. По-тежката квалификация с оглед наличието на опасен рецидив е подкрепена от наличните по делото данни за неговите осъждания, подробно коментирани в мотивите на инстанциите по същество. Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наказанието, наложено му за посоченото продължавано престъпление, обхващащо грабежите, извършени на 07 и на 08.03.2010 г. спрямо св. М. Д. и В. Ц.. То е било определено в пределите по чл. 199 ал. 1, т. 4 от НК (от 5 до 15 години лишаване от свобода), като при отмерването му на 6 години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Правилно индивидуализацията е била извършена при ползване на тази процесуална техника, а не тази по чл. 55 от НК, за която не са били налице необходимите предпоставки. Индивидуалната тежест на престъплението, подчертана от неговата специфика – две деяния, показващи сходен начин на извършване по време, подбран обект на нападенията и приложен интензитет на принуда в рамките на едно денонощие, е била добре съпоставена с констатираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В първата категория са били включени само осъжданията на подсъдимия, извън обхванатите от квалификацията за опасен рецидив (очертани от първата инстанция), както и негативните данни за личността му, които правилно са обусловили преценката за неговата по-висока степен на обществена опасност. От друга страна, не са пренебрегнати и смекчаващите такива, сред които е било отдадено нужното значение и тежест на относително младата му възраст, средата, в която е израснал и е бил възпитаван, както и ниската стойност на предмета на престъплението. При наличното съотношение между тях правилно е била определена точната мярка за наказателно въздействие чрез изолирането му за период от 6 години. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се сочат и не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество, които да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационна основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2/24.01.2011 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 284/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.