О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73 гр. София, 22.02.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3876 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4439 от 22.07.2020г. по гр.д. № 7499/2019г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 78884/28.03.2019г. по гр.д. № 32530/2016г. на Софийски районен съд, 48 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявения от М. Н. П. и Т. И. П. против С. Е. Я. /понастоящем починала и заместена от наследника си А. В. М./, Я. Г. М., А. В. М. и Г. П. М. иск за установяване правото на собственост върху два поземлени имота в [населено място]: УПИ * в кв. 2 по плана на селото, с площ 500 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ 512 кв.м. и УПИ * в кв.2 по плана на селото, с площ 450 кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ 438 кв.м., и двата имота в урбанизирана територия, предназначени за ниско застрояване. С решението е отхвърлен предявения между същите лица ревандикационен иск по чл.108 ЗС досежно еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 57 кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
Ищците по иска М. Н. П. и Т. И. П. обжалват отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС досежно жилищната сграда. Считат решението за неправилно поради грешно приложение на материалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване поставят правен въпрос по приложението на чл.92 ЗС, а именно дали при прехвърляне на поземления имот се счита, че приобретателят придобива и подобренията и сградите в него, ако те не са изрично изключени от предмета на гражданскоправната сделка. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с посочена практика на Върховния касационен съд; сочи се и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците по иска Я. Г. М., А. В. М. и Г. П. М. обжалват уважаването на установителния иск за двата поземлени имота. Считат, че съдът необосновано и в разрез с доказателствата не е уважил поддържаното от тях възражение за симулативност на сделката от 18.08.2010г., с която ищците са закупили имотите. Претендират допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност с оглед грешно тълкуване на разпоредбите на чл. 164, ал.1, т.1 и 3, чл. 235 и 236 ГПК. Сочат и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/ следва ли въззивният съд да съобрази решението с всички доводи на страните и събраните доказателства, свързани с тези доводи, относими към правно релевантните факти; 2/ може ли обратният документ да е под формата на договор /двустранна сделка/ или едностранно писмено изявление; в последния случай, за да се цени като обратно писмо, необходимо ли е да има поведение у насрещната страна, което да признава изявлението.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по установителен иск за собственост на два поземлени имота в [населено място] и ревандикационен иск за построената в единия от имотите жилищна сграда. Ищците М. П. и Т. П. са придобили от С. Е. Я. с договор за покупко-продажба от 18.08.2010г., сключен в надлежната форма, правото на собственост върху две дворни места в [населено място] на [улица], като продавачката си е запазила правото на ползване пожизнено. Съществуващата в единия от имотите - УПИ * жилищна сграда не е изрично посочена като предмет на сделката. Данъчната оценка на продаваните имоти, посочена в нотариалния акт, е 13 285,80лв. и освен оценка на поземлените имоти включва и оценка на жилище с РЗП 98 кв.м. и таван /видно от удостоверението за данъчна оценка от 12.05.2010г./.
С договор за покупко-продажба от 25.09.2015г. С. Е. Я. е продала сградата на ответника Я. Г. М.. При изповядване на сделката пред нотариуса е представен архитектурен проект на сградата и позволителен билет от 1968г.
Твърденията на ищците в исковата молба са, че при сключване на договора за продажба през 2010г. те са придобили и жилищната сграда по приращение, тъй като същата не е изрично изключена от предмета на договора. Сградата се владее от всички ответници /както купувачът по договора Я. М., така и от неговите родители А. и Г. М./, поради което ревандикационният иск е предявен срещу всички тях. По отношение на дворните места ищците искат установяване на собствеността си, предвид оспорването й ответниците.
Ответниците не са представили отговор на исковата молба. В срока за отговор са поискали спиране на производството по делото поради заведен от С. Я. срещу ищците иск за установяване симулативност на договора за продажба от 18.08.2010г. като прикриващ договор за издръжка и гледане, и иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение. Първоинстанционният съд е спрял производството, но с определение на въззивната инстанция Софийски градски съд спирането е отменено. Производството по така предявените искове /гр.д. № 82067/2017г. на СРС/ е приключило с влязло в сила решение за отхвърлянето им /решение на Софийски градски съд от 15.11.2019г. по гр.д. № 9810/2019г., което е окончателно/.
В съдебно заседание ответниците са поддържали доводи за нищожност на договора от 18.08.2010г. по отношение на къщата поради противоречие със закона - §16 ЗУТ, обосноваващо невъзможен предмет, както и поради липса на съгласие за прехвърляне на къщата на основание чл. 92 ЗС.
Установява се, че в деня на изповядане на сделката за продажба от 18.08.2010г. е съставено и нотариално заверено пълномощно от С. Я., с което упълномощава ищцата М. П. да я представлява пред Данъчна служба, НАП, Техническа служба на Община Панчарево, ПК, ОСЗГ за снабдяване с удостоверение за търпимост, данъчни оценки, скици, решения и други документи за двата поземлени имота в [населено място]. По заявление от 20.09.2010г., подадено от М. П. като пълномощник на С. Я., е издадено от ДНСК удостоверение за търпимост на двуетажната сграда с таван и застроена площ от 57,30кв.м. в УПИ *, кв.2, [населено място].
Приложени са множество подавани от страните жалби и оплаквания до прокуратурата и полицията по повод неразбирателствата им относно имотите; по тях са постановени откази за образуване на досъдебно производство. Приложена е и декларация от С. Я. от 07.01.2011г., в която е сочи, че не желае да бъде освидетелствана, че е нормална възрастна жена с ясно съзнание и мислене, не позволява на племенницата си А. М. и семейството й да й се месят в живота и да я изкарват ненормална.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Н. сочи, че на 15.08.2010г. ходил с ищеца Т. при баба С. в къщата и там Т. й дал пари за имота - първо 14 000лв., а после 20 000лв.; след това ходили при нотариус за сделката, която била за къщата; не знае ищците да са поели ангажимент да гледат баба С.. Свидетелката Нанова е била адвокат на ищците при купуването на имота; тя също сочи, че уговорката била за къщата и двора; С. казала, че има неприятности с внука на сестра си Я., който живее в съседство; той бил откраднал някакви документи, включително документите за къщата; свидетелката посъветвала да се изготви пълномощно на М., за да отиде в общината и да извади удостоверение за къщата. Свидетелката С. сочи, че С. живеела сама; по диагонал е имота на нейната сестра, която е починала и има дъщеря А. и внук Я., които живеят в Германия. Според свидетелката преди време се появили хора, които щели да гледат С., но свидетелката не ги познава. Свидетелят А., който живее в Л., сочи, че С. била в добри отношения с А., съпруга й Г. и сина й Я., които са в Германия; Я. си идвал по-често и помагал на С., но си има своя къща; преди повече от 10 години се появил човек, който искал да гледа С. срещу прехвърляне на къщата, но С. не се съгласила.
При тези обстоятелства съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на двата поземлени имота по силата на договора за продажба от 18.08.2010г. Договорът не е с невъзможен предмет, както считат ответниците. Дворните места са били самостоятелни обекти на правото на собственост и не е имало забрана за прехвърлянето им. В УПИ * е съществувала сградата, построена по-рано, която също е годен обект на собственост. Съдът е приел за неоснователни и възраженията, че сделката от 18.08.2010г. е привидна и прикрива договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане. В случая С. Я. е страна по сделката по нотариален акт № 29 от 18.08.2010г. и по делото не е представен обратен документ, нито са са установени предпоставките на чл.165 ГПК, поради което не е допустимо разкриване на привидността със свидетели. Останалите ответници по исковете не са страна по сделката от 18.08.2010г. и за тях не съществува забрана за разкриване на симулацията със свидетелски показания. Доказателства обаче, които по несъмнен начин да разкриват, че действителната воля на страните по сделката от 2010г. не е била за покупко-продажба, а за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане, по делото не са ангажирани. Показанията на свидетелите С. и А. не почиват на лични впечатления и са опровергани от показанията на свидетеля Н., който е присъствал на даването на парите за продажбата. Изложеното в жалбата на М. П. до прокуратурата от 2011г., че са възпрепятствани да изпълнят обещанието си към С. да й помагат, да се грижат за нея и да й пазаруват, не установява по несъмнен начин воля за сключване на алеаторен договор за издръжка и гледане; това обещание може да е поето по различни причини. Въз основа на това съдът е уважил установителният иск за собственост на двете дворни места.
По отношение на сградата в УПИ * е приел, че ищците не са нейни собственици на основание на договора за покупко-продажба и по приращение. Сградата е съществувала към момента на сделката и е отговаряла на изискванията за търпимост по § 16 ПР ЗУТ, но удостоверение за търпимост на същата не е било издадено към 18.08.2010г. и сградата не е описана в нотариалния акт. Според съда, принцип в гражданското законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление; целта му е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Поради това в случая разпоредбата на чл. 92 ЗС не следва да намери приложение. При тълкуване на волята на страните по нотариалния акт не може да се обоснове прехвърляне и на сградата. Р. свидетелка Н. е казала на ищците, че в документа за собственост на продавачката С. къщата не е включена и не е установено при сключване на сделката този недостатък да е отстранен, поради което следва да се приеме, че къщата не е била част от сделката. В подкрепа на този извод е установеното по делото, че документите за снабдяване с удостоверение за търпимост на къщата са подадени от ищцата М. П. като пълномощник на С. Я., което означава, че П. е признала правата на Я. върху къщата. В подкрепа на същия извод е и извършената през 2015г. сделка, с която С. Я. се е разпоредила с къщата.
По отношение на този иск решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик в Софийски градски съд, който счита искът за основателен. Изтъква, че по правилото на чл.92 ЗС при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, т.е. запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС. В този смисъл се е позовал на практика на Върховния касационен съд. Изтъква, че действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване както на нотариалния акт, така и на изявленията и поведението на страните при сключване на договора, на фактите около сключването на договора, на други сделки между страните или с трети лица. В конкретния случай при тълкуване на волята на страните не може да се обоснове извод за изключване на къщата от сделката. Първо, посочената данъчна оценка на продаваните имоти включва не само земята, но и жилището. Второ, видно от показанията на свидетелите Н. и Н. непосредствено преди сключването на сделката е договаряна продажба и на къщата. Тези показания следва да се кредитират като резултат от личните впечатления на свидетелите. Пълномощното от 18.08.2010г. не обосновава извод, че къщата не е била част от предмета на сделката, тъй като то не сочи изрично къщата, а дворните места. Продаването на къщата на 25.09.2015г. от С. в полза на ответника Я. не може да се цени като доказателство за волята на страните по сделката от 2010г. Според съдията, житейски нелогично е купуването на дворно място, в което има построена двуетажна къща, без да се закупи и къщата; събраните доказателства по делото не опровергават тази житейска логика.
Ответницата С. Я. е починала в хода на въззивното производство и неин наследник е ответницата А. В. М..
При преценка на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема, че такива са налице по жалбата на ищците М. П. и Т. П..
Повдигнатият в тази жалба правен въпрос по приложението на чл. 92 ЗС в хипотеза когато се прехвърля правото на собственост върху поземлен имот, без изрично да са посочени сградите и подобренията в него, е определящ за изхода на спора по чл. 108 ЗС относно дветажната жилищна сграда. По този въпрос е удостоверено противоречие на обжалвания акт с посочената от касаторите многобройна практика на Върховния касационен съд - Решение № 120 от 22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г. на II г.о., Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр.д. № 3180/2016г. на I г.о., Решение №125 от 29.10.2019 г. по гр.д. № 616/2019 г. на II г.о. и др. Приема се в тях, че щом постройките не са изрично изключени при прехвърляне собствеността на дворното място, то по силата на правилото на чл.92 ЗС се счита, че купувачът придобива правото на собственост и върху тях, освен ако не е доказано друго. При наличието на тази практика е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По касационната жалба на ответниците липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Не се съзира визираната от тях очевидна неправилност поради грешно тълкуване на разпоредбите на чл.164, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чл. 235 и 236 ГПК. Основанието очевидна неправилност предполага такъв явен порок, който е пряко установим от мотивите на съдебния акт, без преценка на доказателствата и защитните тези на страните; порок, произтичащ от нарушение на императивна материалноправна норма, на основополагащи процесуални правила, на основни логически, опитни и общоприложими правила, довели до прилагане на закона в противоположен или отменен смисъл. Обжалваният въззивен акт не страда от такива пороци.
Първият поставен правен въпрос е за задължението на въззивния съд да съобрази решението с всички доводи на страните и събраните доказателства, свързани с тези доводи, относими към правно релевантните факти. Той не е в състояние да обуслови достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е дал отговор на наведените от ответниците по иска възражения, при все че от тяхна страна отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК не е бил представен и всички възражения са заявени за първи път в съдебно заседание.
Вторият формулиран въпрос касае вида и значението на т.нар. “обратно писмо”, необходимо за разкриване на симулация. Решаващият съд в мотивите си подробно е разяснил начините за разкриване и доказване симулативността на договор /в зависимост от това дали се иска от страна по сделката или от трето лице/. След това, преценявайки събраните доказателства е счел, че по делото изобщо не се твърди наличие на обратно писмо, което пряко да установява симулацията; не е представено и т.нар. начало на писмено доказателство, което да представлява основание за допускане на свидетелски показания по чл.165, ал.2 ГПК. Тук съдът е обсъдил значението на изявлението на М. П. в жалбата й от 2011г., че е възпрепятствана да изпълни обещанието си да се грижи за С. и е приел, че това изявление не съставлява признание за алеаторния характер на договора, а обещаните грижи може да са израз на други причини.
Отделно от това, както бе посочено по-горе, възражение за симулативност на договора по настоящето дело не е надлежно заявено. Предявен е отделен иск за разкриване на симулацията, заради който е искано спиране на производството. В течение на процеса е постановено влязло в сила решение по този иск, с което е отречена твърдяната привидност на сделката и е отказано разваляне на сочения като прикрит алеаторен договор. Не на последно място, дори сделката да би била привидна и да прикрива друга сделка, то в този случай страните ще са обвързани от прикритата сделка /чл.17 ал.1 ЗЗД/ и правото на собственост ще е прехвърлено на ищците, макар и на основание друг вид договор.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол по касационната жалба на ответниците по иска.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4439 от 22.07.2020г. по гр.д. № 7499/2019г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Я. Г. М., А. В. М. и Г. П. М. срещу уважаването на установителния иск за собственост на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на горепосоченото решение по касационната жалба на М. Н. П. и Т. И. П. срещу отхвърлянето на иска по чл.108 ЗС досежно жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите М. Н. П. и Т. И. П. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 60/шестдесет/ лева.
При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |