Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 16 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 865 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители Т. П. Н., П. Т. П. и Г. Т. Г., чрез повереника им адв.Д. против въззивно решение № 146/28.06.2018 г., постановено по внохд № 198/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Според адв.Д. въззивният състав неправилно е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение за нарушение на правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДП. При определяне размера на наложеното на Д. наказание неправилно не са отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства – тежестта на извършеното престъпление и общественоопасните последици. Претендира се решението да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който след като отстрани визираното нарушение на материалния закон, да увеличи наложените наказания - лишаване от свобода, което да бъде ефективно изтърпявано и лишаване от право да управлява МПС. В съдебно заседание частните обвинители П. Т. П. и Г. Т. Г. лично и чрез повереника си поддържат жалбата и настояват тя да бъде уважена. Частният обвинител Т. П. Н., редовно призован не се явява. Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият П. Л. Д. редовно призован не се явява. Упълномощеният от въззивното производство защитник адв. Л. Б. моли решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 17/17.04.2018 г., постановена от Окръжен съд - Плевен по нохд № 153/2018 г. подсъдимият П. Д. е признат за виновен в това, че на 21.08.2017 г. в [населено място], обл.Плевен, при управление на МПС - товарен автомобил „В.”, с прикачено към него ремарке е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 и чл. 119, ал.1 от ЗДП, като се е движил със скорост от 84,60 км/ч, не е пропуснал преминаващата на пешеходна пътека пострадала Л. Н., не е намалил и не е спрял своевременно, и по този начин е причинил смъртта й, настъпила по-късно същия ден, поради което и на основание чл.343, ал.3 предл. последно, б. „Б” предл.1 вр. с ал.1, б. „В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години. На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по водене на делото разноски в размер на 1 356,34 лв., както и 2 400 лв. – на частните обвинители. По жалба на частните обвинители е образувано внохд № 198/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда като подсъдимият Д. е признат за невинен да е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП и е оправдан в тази част на повдигнатото му обвинение, а в останалата част присъдата е потвърдена. В производство пред първоинстанционния съд, проведено по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК, подсъдимият в присъствието на назначения му служебен защитник адв.В. И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Окръжният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия, като е разгледал делото съобразно изискванията на чл.372, ал.4 вр. с чл.373, ал.2 от НПК. При посоченото процесуално развитие е безспорно установено, че на инкриминираната дата, при управлението на товарен автомобил с ремарке със скорост от 84,60 км/ч, при максимално разрешена от 50 км/ч, подсъдимият не отговорил на позвъняване по телефона му, което е отклонило погледа му от пътя и едва, след като погледнал отново напред, видял спрелия на 2 м. от пешеходната пътека л.а. „Д.” и пресичащата пешеходната пътека пострадала, но тъй като разстоянието от 68,10 м. не било достатъчно да спре, ударил лекия автомобил, а той от своя страна блъснал пешеходката, която паднала на 18,50 м. от мястото на удара. При така изяснената фактическа обстановка окръжният съд е приел, че Д. е нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДП. На тази основа, за разлика от първоинстанционния състав, апелативният съд е достигнал до извода, че подсъдимият не е извършил нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДП, тъй като е задействал своевременно спирачната система на управлявания товарен автомобил, но не е могъл да спре и да пропусне стъпилата и преминаваща през пешеходната пътека Л. Н., поради движението му с превишена скорост, т.е. извършено е нарушение само и единствено на чл.21, ал.1 от ЗДП. Въззивният състав е обосновал становището си със заключението на приетата по делото тройна авто-техническа експертиза, което е кредитирано от инстанциите по същество като обективно и компетентно, изготвено с необходимите професионални знания и опит. Този извод на въззивния съд не се споделя от касационния състав. Според самото заключение управляваният от Д. товарен автомобил се е движил със скорост от 84,60 км/ч, която очевидно е по-висока от максимално разрешената в случая от 50 км/ч, с оглед мястото на възникналото ПТП - в границите на населено място, на пешеходна пътека в центъра на [населено място]. Съгласно заключението ударът би могъл да бъде избегнат само ако подсъдимият е управлявал товарния автомобил в пределите на максимално разрешената скорост от 50 км/ч., но и ако своевременно е реагирал на създалата се опасност на пътя. Действително движението на Д. със скорост над разрешената е в основата на невъзможността му да изпълни и задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДП – да пропусне преминаващата пешеходната пътека пострадала, като намали и спре своевременно. След като е възприел Н. и л.а. „Д. Л.” той е реагирал, но въпреки това е ударил лекия автомобил със скорост от 33,19 км/ч, който от своя страна е блъснал пешеходката със скорост в границите от 48 – 72 км/ч., която за високи пешеходци е към долната, а за пешеходци с нисък ръст, какъвто е била пострадалата – към горната граница. Същевременно според касационния състав още при навлизането на населеното място Д. е бил длъжен не само да се движи в границите на максимално разрешената в случая скорост от 50 км/ч, но е трябвало да бъде и в готовност при необходимост допълнително да намали скоростта или да спре, като без значение е кога е видял създадената опасност на пътя и кога е могъл да я възприеме. В случая подсъдимият не е проявил достатъчно внимание, въпреки че е реагирал, но не и своевременно - по предписания от закона начин, т.е. въпреки, че е намалил скоростта на тежкотоварния автомобил, не е осигурил безопасното преминаване на Н. по пешеходната пътека, с което е нарушил и разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП, която също е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ако подсъдимият беше нарушил единствено общата разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДП, не беше отклонил вниманието си от пътя и по някакъв начин беше успял да предотврати фаталния удар, най - неблагоприятното за него последствие би било налагането му на административно наказание за управление на МПС със скорост над максимално разрешената. В този смисъл, доколкото апелативният съд е постъпил незаконосъобразно, като е оправдал подсъдимия за нарушение на специалната разпоредба на чл.119, ал.1 от ЗДП, а е оставил в сила присъдата единствено по отношение на общата разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДП, предвид бланкетния характер на чл.342 от НК се налага решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото вторият въззивен състав не би следвало да подцени обществената опасност на инкриминираното деяние с отлагане на изпълнението - при условията на чл.66, ал.1 от НК на редуцираното на основание чл.58а, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода или поне с определянето на максимален изпитателен срок и адекватно лишаване от правоуправление, което без каквито и да било изложени съображения е определено в минималния допустим, съобразно разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК размер. При определяне на комплексната санкция следва да се отчете, че възникналото ПТП е настъпило само и единствено по вина на подсъдимия, без да е налице съпричиняване от страна на пострадалата и от водача на лекия автомобил, като извън вниманието на предходните инстанции са останали и причинените имуществени вреди на „Д.”-та и душевния дискомфорт на св.Р. П. и на непълнолетната й дъщеря. Действително подсъдимият обективно е причинил съставомерния резултат, без да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен - професионален водач от 1984 г. би следвало да познава в детайли правилата за движение, тъй като има достатъчно житейски опит и дълга шофьорска практика. При индивидуализацията на наказанието извън вниманието на съда е останала и приложената справка относно наложените на подсъдимия наказания по ЗДП, които сочат, че той е санкциониран многократно, включително и за превишена скорост. Тези нарушения на правилата за движение по пътищата, макар да са допуснати в продължителен период от време сочат, че подсъдимият системно е бил склонен да ги пренебрегва, като наложените му наказания не са постигнали целеното превъзпитателно въздействие. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че следва да се отмени атакувания акт и да се постанови връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд - за правилно приложение на материалния закон и за увеличаване на наказанието, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.5, вр. с ал.3, т.1 и т.3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 146/28.06.2018 г., постановено по внохд № 198/2018 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: