Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
София, 26 март 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и осми февруари .......... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ..............................
.. Красимир Шекарджиев ....................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 289 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на служебния защитник и лична такава от подсъдимия П. С.. В срок се обжалва решение № 487 от 28.12.12 год., постановено по ВНОХД № 1235/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. С последното е изменена присъда № 320 от 01.11.12 год. по НОХД № 4382/12 год. на Софийски градски съд.
С двете жалби се навеждат доводи единствено за необоснованост на изводите на съдебните инстанции по отношение на авторството, което не е касационно основание. Иска се да се отменят решението и присъдата и С. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода от шест на пет години, аргументирано с довода, че бижуто е с незначителна стойност и е върнато на пострадалата. Жалбите се поддържат в съдебно заседание.
Прокурорът счита, че авторството е доказано по несъмнен начин, законът е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо. Пледира решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите жалби, сочените с тях основания и доводи и становищата на страните в съдебното заседание, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият П. С. е признат за виновен в това, че на 30.10.11 год. в гр.София, при условията на опасен рецидив направил опит за грабеж на синджирче от жълт метал и медальон на обща стойност 73.50 лв. от владението на Е. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ години.
С атакуваното решение наказанието е намалено на ШЕСТ години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Необосноваността не е касационно основание. По отношение на авторството съдилищата по фактите са изпълнили задълженията се по чл. 13 и 14 НПК. По реда и със средствата, предвидени в закона, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, в това число и по отношение на извършителя. Изпълнили са задължението си да посочат защо дават вяра на показанията на пострадалата Г. и свидетелите П., П. и Д. и игнорират обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля С. за случилото се. Непосредственото и последователно преследване на С. от мястото на извършване на деянието до мястото на задържането му и откриването и изземването със съответните протоколи на части от накита на двете места, по категоричен начин опровергават твърдението на подсъдимия, че не е автор на престъплението.
На С. не е повдигнато обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК. При извършването на деянието не е използвал намерения в него нож и грабежът не е в особено големи размери. Ето защо, са без правно значение възприетите факти, че е бил въоръжен с нож и с него е оказал съпротива при задържането му, както и обстоятелството, че същият е загубен в полицейското управление, не е приложен като веществено доказателство по делото и не е бил предявен на страните при проведеното съдебно следствие.
Неоснователен е и доводът, че С. за пръв път извършва грабеж, поради което извършеното престъпление не следва да се квалифицира като осъществено при условията на опасен рецидив, във връзка със съдебното минало на подсъдимия. Законът в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 НК не поставя такова условие.
Във връзка с искането за намаляване на наложеното наказание на подсъдимия, защитата акцентира на незначителната стойност на бижуто и обстоятелството, че е било върнато. Последните са взети предвид от съдилищата по фактите като смекчаващи отговорността обстоятелства и им е дадено необходимото значение за индивидуализацията на наказанието, поради което не могат да послужат за основание за реализиране на правомощието на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
При посочените съображения жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ и решението на САС следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 487 от 28.12.12 год., постановено по ВНОХД № 1235/12 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 320 от 01.11.12 год. по НОХД № 4382/12 год. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |