Р Е Ш Е Н И Е № 320 София, 16.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора...ИВАЙЛО СИМОВ.......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1207 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. И. И. срещу присъда № 116/ 13.07.2017 г. по внохд № 139/ 17 г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за престъпление, което не е извършил, както и за явна несправедливост на наказанието. При условията на алтернативност се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията и отлагане на тяхното изтърпяване по реда на чл. 66 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, установи следното: С присъда № 18/ 13.03.2017 г. по нохд № 414/2016 г. Великотърновският районен съд признал подсъдимия К. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 290 ал.1, вр. чл. 20 ал.3 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На осн. чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени по настоящото дело и по нохд № 2322/15 г. на ВТРС, като определил общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпими при първоначален „общ режим”, към което присъединил наказанията лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 600 лв. На осн. чл. 9 ал.2 от НК признал подсъдимия И. за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 293 ал.1 от НК. Със същата присъда признал за виновен по чл. 290 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и подсъдимият Т. Т. С.. С присъдата, предмет на касационната проверка, Великотърновският окръжен съд признал подс. И. за виновен в извършване на престъплението по чл. 293 ал.1 от НК и го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 от НК определил общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. Същото наказание определил като общо наказание при групирането по реда на чл. 25 от НК с определеното по присъда по нохд № 2322/15 г. на ВТРС и към него присъединил наказанията лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години и глоба в размер на 600 лв. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата на подс. К. И. е неоснователна. Изложените в нея съображения за процесуални пороци при изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд не се подкрепят от данните по делото. В голямата си част те касаят обосноваността на съдебния акт, която не е основание за касационна проверка. Великотърновският окръжен съд е извършил дължимата проверка на първоинстанционния съдебен акт, като отново е анализирал събраните по делото доказателства и е стигнал до фактически изводи, идентични на приетите от първата инстанция. Обсъдил е показанията на разпитаните свидетели и е мотивирал на кои от тях дава вяра и защо изключва останалите като недостоверни. Показанията на свидетелите А., К., Т. и Г. е оценил като последователни, безпротиворечиви, убедителни и подкрепени от писмените доказателства по делото- акта за установяване на административно нарушение и влезлите в сила решения по нахд № 1836/14 г. на ВТРС и по кнахд № 10515/14 г. на АдСВТ, Доклад за установен факт и предприето действие от 07.04.2014 г., справки от мобилен оператор за проведени разговори от осъдения С. и разположение на мобилните клетки. Подробно е анализирал показанията на св. Г., дадени пред съдия на досъдебното производство, като е отхвърлил възражението за тяхната недопустимост. Върховният касационен съд се съгласява с доводите на окръжния съд, че приобщените показания на този свидетел, дадени пред съдия на ДП са годен доказателствен източник. Той е бил разпитан преди да бъде повдигнато обвинение на подс. И., поради което възражението за допуснато нарушение на чл. 223 ал.2 от НПК е лишено от фактическо основание. Процесът на събиране на доказателства за установяване на факта на извършено престъпление и на неговия автор обективно предхожда действията по повдигане на обвинение спрямо конкретния обвиняем и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 219 ал.1 от НПК. Точно затова св. Г. е разпитан във връзка с обстоятелствата за извършената проверка от полицейските служители К. и А. и едва след като е установено , че той не е пътувал в автомобила на подс. И., не е бил свидетел на проверката и е бил мотивиран от подсъдимия да даде лъжливи показания, разследващият орган е привлякъл жалбоподателя към наказателна отговорност. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са направили многократни опити да разпитат този свидетел в съдебно заседание, но по обективни причини неговото призоваване се е оказало невъзможно. Показанията на св. Г. са годно доказателствено средство за установяване на съществени за делото факти, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение като е изградил фактическите си изводи въз основа на тях. Фактическите изводи, свързани с поведението на подс. И. и опитите му да оспори констатациите в акта за административно нарушение по неправомерен начин, не почиват единствено на съобщеното от св. Г., а и на другите гласни и писмени доказателствени средства, надлежно анализирани от решаващата съдебна инстанция. Показанията на свидетелите И., П. и Р. не са пренебрегнати, както се сочи в жалбата. Те са обсъдени от съда, който на л.7 от решението е изложил подробни съображения защо не ги кредитира с доверие. Касационният състав споделя виждането, че посочените свидетели, като близки приятели на касатора, се опитват да подкрепят защитната му теза и въпреки изминалото време, съобщават все повече подробности за проверката и надграждат фактологията на казуса. Като изцяло недостоверни са възприети показанията на Р., в които отсъстват факти по казуса, а разкриват единствено негативната му оценка за личностните качества на св. Г.. Затова касационният състав намира, че фактите по делото са установени при спазване на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсва основание за отмяна на съдебния акт. Въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон. Подсъдимият И. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 293 ал.1 от НК, тъй като умишлено е оказал психическо въздействие върху свидетеля Г. и го е мотивирал да даде показания като свидетел, с които да потвърди неистина- че е бил в автомобила на И. и че той е шофирал с поставен обезопасителен колан. Правилно е прието отсъствие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК. Обществените отношения, свързани с правилното функциониране на съдебната власт и осъществяваната от нея функция по правораздаване, съществено са засегнати от извършеното от касатора престъпление. Подбуждането към лъжесвидетелство е пречка за разкриване на обективната истина и подкопава доверието в правораздавателните органи, поради което обществената му опасност не е явно незначителна. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е мотивирано с конкретни съображения, а се сочи само, че и за двете престъпления следвало да се наложат минимални наказания. Касационният състав държи да отбележи, че предмет на касационната проверка е единствено престъплението по чл. 293 от НК, тъй като за извършеното престъпление по чл. 290 ал.1, вр. чл. 20 ал.3 съдебният акт е влязъл в сила. Индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на шест месеца лишаване от свобода, наказанието за престъплението по чл. 293 от НК е справедливо по размер и съобразено с тежестта на деянието и дееца. Правилно е определено ефективно изтърпяване на определеното общо наказание, защото многобройните осъждания на касатора сочат, че целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати с приложение на института на условното осъждане. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 116/ 13.07.2017 г. на Великотърновския окръжен съд, постановена по внохд № 139/17 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: