Р Е Ш Е Н И Е № 385 София, 08 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 14 септември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 957 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият С. К. Н., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 04. 04. 2012 год., постановена по НОХД № 129 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Лом. Най-общо изводимо от искането, поддържно и в съдебно заседание, е оплакване, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационната инстанция по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, алтернативно, това по т. 3 от същата законова разпоредба. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането, като счита, че се релевира единствено оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 04. 04. 2012 год., постановена по НОХД № 129 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Лом, осъденият С. К. Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата не е била обжалвана, респективно протестирана. Касационната инстанция намира изложените в искането на осъденото лице доводи /твърде оскъдни по своето съдържание/, за неоснователни тъй като, релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, не са налице. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК, като наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд не намира да е било допуснато нарушение от решаващия съд, при сторения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност. Релевантните за делото факти са били оценени съобразно действителното им съдържание, а изведените въз основа на тях изводи, са в съответствие с принципа на чл. 14 от НПК. Следва да се отбележи, че изразеното от осъдения Н. самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично кореспондира с установените по делото гласни, писмени и веществени доказателства. В обобщение може да се посочи, че не са налице допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват имплицитно наведените оплаквания за нарушение на материалния закон /привилегированият състав по чл. 197, т. 3 от НК в случая е неприложим/. Междувпрочем, липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице. Решаващият съд кратко, но обосновано, е обсъдил обстоятелствата релевантни за наказателната отговорност на осъдения, като при условията на чл. 54 от НК е определил на Н. наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, в размер на една година и четири месеца. В конкретният казус, хипотезата на чл. 55 от НК, е неприложима. Това е така защото, отчетените по делото смекчаващи наказателната отговорност на осъдения обстоятелства, не са многобройни, респективно, нито едно от тях не е изключително. В същото време, тежестта на деянието не предполага определяне на наказание, по-леко от минималното по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Поради и това, искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдения Н. чрез приложение на чл. 55 НК не може да бъде уважено, тъй като правилно наложеното му наказание е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, а не при условията на ал. 4 на същата законова разпоредба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановената присъда на Районен съд – гр. Лом за правилна и законосъобразна, а искането на осъдения Н., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият С. К. Н., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 04. 04. 2012 год., постановена по НОХД № 129 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Лом. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.