Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. София, 15.03.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 58/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от окръжна прокуратура - Пловдив срещу присъда № 42 от 28.10.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановена по ВНОХД № 1152/2021 г. С цитираната присъда е отменена присъда № 3/20.01.2021 г. по НОХД № 5135/2020 г. на Районен съд - Пловдив, с която подс. М. Б. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и вместо това е постановена друга, с която той е оправдан по повдигнатото обвинение. Със същата присъда е отменена присъдата на Пловдивския районен съд по НОХД № 5135/2020 г. и относно разноските като направените по делото такива са оставени за сметка на държавата. В протеста са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът претендира неправилно кредитиране на едни за сметка на други доказателствени източници, от където според него се е стигнало до неправилни правни изводи. Държавният обвинител сочи, че в мотивите си Пловдивският окръжен съд е подценил издадените разрешителни за сеч и превозни билети, както и че не е обсъдил изявление на подс. К. към свид. Д. И., че ще види пари на „куково лято“. Твърди, че с оправдаването на подсъдимия е налице и нарушение на материалния закон, и на това основание иска отмяна на постановената от въззивния съд присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание счита, че оправдаването на подсъдимия е в резултат на порок във вътрешното убеждение на съда, доколкото една и съща доказателствена съвкупност в двете инстанции е довела до противоположни изводи, което сочи според него на изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 14 от НПК. Претендира допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК за внимателна проверка на всички доказателства, относими към предмета на обвинението. Твърди, че подсъдимият не е имал изначално намерение да плати, защото доставените дърва не са били заприходявани от него, не са издавани разходни касови ордери за платените суми, подсъдимият не е имал реална възможност да плаща дървата, защото дружеството имало задължения за над двеста хиляди лева, продажбата на дървата била под въпрос, поради края на отоплителния сезон и подсъдимият не е уведомил свидетеля за финансовото състояние на дружеството. Затова пледира за уважаване на протеста. Защитникът на подс. К. оспорва касационния протест. Намира, че от към съдържание той съдържа доводи за необоснованост на присъдата, а необосноваността не е касационно основание. Според него се касае до частично неплащане на получения дървен материал. Оспорва наличието на измамливи действия на подзащитния си. Претендира оставяне в сила на присъдата на окръжния съд. Подс. К. в последната си дума иска потвърждаване на присъдата на окръжен съд - Пловдив. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест е неоснователен. На първо място, с оглед съдържанието на касационния протест следва да се припомни, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, а касационната инстанция проверява само процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. В правомощията на касационния съд при първо редовно гледане на делото, каквото е настоящето, влиза проверка на спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. От тази гледна точка претенцията на прокурора, изготвил протеста, за неправилно кредитиране на едни вместо други доказателствени източници не държи сметка за естеството на касационния контрол. Затова не е съвсем лишено от основание възражението на защитника на подсъдимия относно съдържанието на касационния протест, т. к. голяма част от него се доближава до оплакване за необоснованост, а тя не е касационно основание. В отговор на така формулирания довод на прокурора следва да се посочи, че съдът по фактите е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали като този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК и на база задълбочен анализ на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници. В случая това изискване на закона е спазено от проверявания съд. В съдебния си акт окръжният съд е посочил фактическите обстоятелства, които приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници, като последните са били надлежно събрани и проверени в проведеното въззивно съдебно следствие. Контролираният съдебен състав, извън задължителната оценка на аналитичната дейност на първоинстанционния съд, е извършил самостоятелен анализ на доказателствената маса и е достигнал до различни правни изводи. Това обаче не означава, че е допуснато изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Видно от мотивите към атакуваната присъда съдът не е анализирал изрично позволителното за сеч и превозните билети, издадени на „А.“ Е. с управител свид. Д. И.. Тези документи по дефиниция установяват законния произход на дървесината и правото на фирмата да транспортира същата. Изхождайки от естеството на позволителното за сеч и превозния билет, следва да се посочи, че те принципно не доказват осъществяването на престъплението, вменено на подсъдимия, защото касаят правото на „А.“ Е. да извършва законна сеч в определеното в позволителното място и на определените в него насаждения, от една страна и да транспортира дървесината от друга. Те стоят в известна степен встрани от предмета на доказване по това дело. Затова не е допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, игнорирайки позволителното за сеч и превозните билети, защото те с нищо особено не допринасят за установяване истината по делото. Относно превозването на дървесината до [населено място] са събрани други доказателствени материали – показанията на шофьорите – свид. Чамов и Д., на свид. Д. И. и пътните листове, които са били анализирани от проверявания съд. Освен това въззивният състав подробно е коментирал придружаващите превозните билети товарителници и пътни листове. Девет от товарителниците, които поначало доказват приемането на стоките за товарене, натоварването и тяхното изпращане, подкрепят заявеното от свид. Д. И. за сключения между „А.“ Е. – С. З. и „С.“ Е. – Б. договор от една страна и съответстват със соченото от свид. Чамов и Д., от друга. При това, съществуването на гражданскоправни отношения между подсъдимия и свид. Д. И. не е отречено, а напротив, категорично е прието от въззивния съд. Макар и верен, аргументът на прокурора, депозирал касационния протест, че не са били коментирани от въззивния съд думите на подсъдимия, отправени към свид. Д. И., че ще види пари на „куково лято“, той не може да доведе до търсения от държавния обвинител резултат – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Видно от материалите по делото, в разпит, извършен в хода на досъдебното производство /т. 2, л. 11 и сл./ свид. Д. И. твърди, че въпросните думи са изречени от подс. К. по повод на търсените от свидетеля неплатени суми по доставките. За да обсъди обаче съдът даден доказателствен източник, той следва да е инкорпориран в доказателствения материал по делото. Точно този протокол, удостоверяващ извършения разпит и съдържащ цитираните думи, не е бил включен в доказателствената съвкупност чрез прочитането му по реда на чл. 281 НПК, поради което и няма как да се изисква от съда анализирането му. Наред с това, неизяснеността относно заплащането на дървесината от подс. К. към свид. Д. И. е приета като факт от проверявания съд и в тази връзка дори и да бяха коментирани думите на подсъдимия към свидетеля, те не допринасят за установяване на нови обстоятелства и принципно не доказват твърдяното от държавното обвинение изначално липсващо у подсъдимия намерение да плати. Затова, независимо, че не са били обсъдени нарочно позволителните, превозните билети и думите на подсъдимия, отправени към свид. Д. И., обстоятелствата по делото са изяснени въз основа на извършените относими и възможни действия за разкриване на обективната истина. Ето защо в протеста, а и в съдебно заседание, не е посочено какви други доказателствени материали биха могли да бъдат събрани от въззивния съд за изясняване на обстоятелствата по делото. Това е така, понеже няма други процесуално-следствени действия, които биха могли да бъдат осъществени за изясняване истината по делото и защото второстепенният съд е изпълнил стриктно задълженията си на втора първа инстанция. По изложените съображения касационният съд намери оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно. Неправилното приложение на материалния закон е изведено от прокурора, изготвил протеста, като последица от твърдените допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите, в допълнението към протеста, с които се оспорва въззивната присъда, са насочени към обосноваване на съществени процесуални нарушения, опорочаващи фактическите изводи на второстепенния съд. Извършената проверка на съответствието между приетите от съда факти и направените от него правни изводи води до извод, че не е налице нарушение на материалния закон. Противоположните изводи на двете предходни инстанции за виновността на подс. К. не обосновават наличие на касационното основание нарушение на материалния закон. Това е така, защото правно релевантните факти от предмета на доказване са изложени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. От друга страна, възраженията, на които се акцентира в съдебно заседание пред касационната инстанция за обосноваване неправилното приложение на материалния закон, не могат да бъдат споделени. Действително, не е невъзможно договорните отношения да се използват за осъществяване на престъплението измама. В този случай деецът няма намерение да се задължи по тях, няма и реална възможност да ги изпълни, а гражданскоправните отношения са само средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши той акта на имуществено разпореждане. В случая тъкмо измамливото намерение на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин. Фактът, че „С.“ Е. е развивало бизнес с дървен материал се установява от показанията на свид. Б. С., на свид. Ш., на свид. К. и свид. П., а и на работниците в дружеството – свид. Б. и свид. Ш.. Наличието на ползвани складове за съхранението на дървесината – съобразно показанията на свид. С. също доказва предмета на дейност на дружеството, представлявано от подс. К.. На второ място, от приетите писмени доказателства – нотариални актове за собственост, отчет за приходите и разходите за 2012 г. на „С.“ Е. е видно, че дружеството е разполагало с ресурс да заплати на „.А.“ Е. уговорените дърва, доколкото е приключило годината на печалба и е притежавало недвижима собственост. Това, че според прокурора „С.“ Е. е имало двеста хиляди лева задължения не означава, че подсъдимият не е имал намерение да плати дължимото по договора с „А.“ Е., защото дружеството може да има задължения към друг съконтрахент или държавата, но да заплати конкретните доставки към „А.“ Е.. Аргументът, че продажбата на дървата била под въпрос, предвид края на отоплителния сезон, също е неоснователен, т. к. процесният договор е сключен в края му, а според свид. Д. И. и самото плащане е било уговорено да се случи след последната доставка. От факта на небрежно воденото счетоводство на „С.“ Е., изразяващо се в незаприходяване на дървесината и не издаване на разходни касови ордери за платените суми, също не може да се изведе изначална липса на намерение у подс. К. да изпълни поетия ангажимент. Точно по този начин е процедирал подсъдимият не само в конкретния случай – видно от показанията на свид. Ш.. От друга страна и документацията на „А.“ Е. във връзка с коментираните доставки също не е била напълно изрядна. Подс. К. е упрекнат, че не е уведомил свид. Д. И. за състоянието на представляваното от него дружество, но свид. С. е свързал двете страни по договора като техен колега и той не твърди, че подс. К. не е заплащал дължимото към него. Нещо повече, свид. Х. заявява, че подс. К. е предоставил парична сума на свид. Д. И. като аванс за дървения материал при срещата им в [населено място], когато се твърди, че е сключен договора между двете дружества. На база на извършения подробен доказателствен анализ от окръжния съд изводът му за несъставомерност на деянието е формиран след задълбочено извършена обективна, всестранна и пълна проверка на събраните по делото доказателства. Затова, в съответствие със закона проверяваният съд е преценил, че доказаните действия на подс. К. като пълномощник на „С.“ Е. не покриват признаците състава на престъплението измама. При това положение, при липса на елемент от състава на престъплението не може да се претендира съставомерност на деянието. Следователно, не са налице основания за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 42 от 28.10.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановена по ВНОХД № 1152/2021 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.