Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * правомощия на въззивната инстанция * неистински документ


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

С., 03,04,2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Н.Такева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1245 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 1337 от 05.11.2012г. по в.т.д.№ 779/2012г. на Апелативен съд П., с което е отменено Решение № 283 от 20.04.2012г. по т.д.№ 776/2010г. на Пловдивския ОС и е отхвърлен искът, предявен от [фирма] срещу [фирма], [населено място] за признаване за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 28 100лв. главница, представляваща неизплатен остатък от покупна цена в общ размер от 33 100лв. за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 75,том ІІ, рег.№ 3429, нот.дело №275 от 13.05.2008г на нотариус при съдебен район К., и сумата 7 530.91лв. лихва за забава върху главницата за периода 14.05.2008г. до 06.06.2010г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.3, предл.първо ГПК по ч.гр.д.№ 8396/2010г. на РС Пловдив.
В касационната жалба се сочат основанията за обжалване по чл.281 т.3 ГПК и се иска отмяна на решението и постановяването на друго за уважаването на иска.
Ответникът И. С. С., действащ като [фирма], оспорва основателността на касационната жалба. По подробно изложени в писмените бележки съображения, счита че решението следва да бъде потвърдено, тъй като въззивната инстанция е процедирала съобразно правомощията си и в съответствие с указанията, дадени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Претендира заплащането на разноски по представения договор за правна защита и съдействие от 28.12.2012г.
С определение № 651 от 19.07.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по значимия за делото процесуалноправен въпрос по приложението на разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК и произнасяне от въззивната инстанция за доказателственото значение за спора на документ /разписка от 27.05.2008г./ какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на данните и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
Съдилищата са сезирани с иск за съществуване на вземане по чл.327,ал.1 ТЗ, предявен по реда на чл.422 ГПК, за сумата 28 100лв. главница и 7 530.91лв. мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК- нотариален акт за покупко-продажба на имоти № 75 от 13.05.2008г. по нот.дело № 275/2008г., съгласно който купувачът [фирма] ще заплати на продавача [фирма], [населено място] остатъка от цената - сумата 28 100лв. чрез кредит, предоставен от ТБ [фирма], след прехвърляне на собствеността и вписване на законна ипотека върху имотите.
Безспорно е било, че купувачът е получил кредита, била е вписана законната ипотека, а продавачът е издал две данъчни фактури от 26.05.2008г. Твърденията в исковата молба са, че ищецът не е получил плащане по тях. В отговора по чл.367 ГПК ответникът е възразил, че сумата 28 100лв. е платена на продавача на 28.05.2008г., за което е представил разписка от 28.05.2008г., съгласно която „Д. И. Д.-вписаният в ТР управител на [фирма] е получил от И. С. С. сумата 28 100лв.-плащане по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот“. Установено е въз основа на приетото заключение на графологическата експертиза, че подписът върху разписката не е изпълнен от лицето, от чието име изхожда - подписът е технически пренесен - копие е на подпис на Д. И. Д.. Ответникът е представил и Пълномощно за представляване на фирма с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и управител Д. Д. от 10.07.2006г., съгласно което, И. С. С. е упълномощен да извършва всички действия и сделки, свързани с управлението на [фирма] и др., както и разписка от 27.05.2008г., съгласно която „И. С. С. в качеството на пълномощник на [фирма] е получил сумата 28 100лв. в брой от [фирма], представляван от И. С. С., която представлява плащане по нот. акт за покупко- продажба“. В допълнителна молба от 29.03.2011г. ищецът е „оспорил“ и разписката от 27.05.2008г. Приетата съдебно счетоводна експертиза е установила, че фактурите са осчетоводени и при двете страни; в счетоводството на ответника липсват първични счетоводни документи за извършени плащания по фактурите в брой или по банков път; при ищеца липсват счетоводни документи за получени суми по фактурите и по счетоводните сметки на дружеството няма отразени получени плащания по тях.
Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал твърдението си за плащане на остатъка от цената, за което е поел задължение с нотариалния акт, тъй като разписката от 28.05.2008г., носеща подпис на управителя на дружеството-продавач, е неистински документ. Посочил е, че плащането на сумата на продавача не се установява и от представената разписка от 27.05.2008г., чието съдържание е оспорено от ищеца; дори документът от 27.05.2008г. да бъде възприет като удостоверяващ получаването на сумата от 28 100лв. от ответника в качеството му на пълномощник /по силата на пълномощното от 10.07.2006г./ на дружеството-ищец, тя не доказва факта на предаването на същата сума от С. на дружеството, като липсват и счетоводни данни за погасяване на задължението съгласно заключението на приетата счетоводна експертиза.
Във въззивната жалба ответникът е въвел оплаквания единствено във връзка с извода на окръжния съд, че свидетелски показания за установяване на предаването на сумата по разписката от 28.05.2008г. са недопустими и некредитирането на показанията на свидетеля на ответника, както и твърдение за неотносимост към спора на счетоводните записвания на процесните фактури. Доводи за неправилност на решението, основани на доказателственото значение за спора на разписката от 27.05.2008г. не са изложени, ответникът не се е позовавал на разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗЗД - напротив, твърденията са били, че погасяването на задължението е удостоверено с разписката от 28.05.2008г., която установява предаването на сумите на упълномощителя.
Въззивният съд е приел, че на основание разписката от 27.05.2008г., съставена въз основа на пълномощното от 10.07.2006г., последицата на приетото и получено от пълномощника на продавача [фирма] плащане е настъпила не в полза на пълномощника, а в полза на упълномощителя, тъй като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания –чл.36,ал.2 ЗЗД. Получаването на плащане от името на продавача не е договаряне /чл.38,ал.1 ЗЗД/, а е правно действие. Правната последица на плащането на паричен дълг е погасяване на вземането на кредитора- продавачът е получил плащане на остатъка от цената на продадените имоти по процесния нотариален акт и установителният иск за продължаващо съществуване на това вземане срещу купувача е неоснователен.
Отговорът на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато се съдържа в т.1 на приетото на 09.12.2013г. Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС: че съгласно чл.269 ГПК, служебната проверка обхваща само валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение. Извън случаите, когато следва да приложи императивна правна норма или има задължение да охрани защитата на определени правни субекти, при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд не дължи служебна преценка за правилността и е ограничен от посочените в жалбата основания.
С оглед на отговора на процесуалния въпрос, въззивното решение е неправилно и касационната жалба е основателна. На настъпването на погасителния ефект на плащането на основание разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗЗД, удостоверявано с едностранно изготвената от купувача разписка от 27.05.2008г., ответникът не се е позовавал, съответно ищецът не се е защитавал срещу такова твърдение, нито първоинстанционният съд е обсъждал този въпрос. Въззивният съд се е произнесъл по нерелевирано възражение, служебно е подменил правния спор и е дал разрешение на правен въпрос, по който страните не са изразявали становището си. В нарушение на процесуалните си задължения, Пловдивския апелативен съд не е съобразил, че при изграждане на своите правни изводи е ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и дължимото от съда произнасяне се определя от тях. Въззивният съд е обвързан от обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в нея конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжен да основе решението си при съобразяване с посочените.
По съществото на спора: Липсата на писмен документ, удостоверяващ задължението за плащането на остатъка от цената, поето с нотариалния акт, води до недопустимост /чл.164,ал.1,т.4 ГПК/ на свидетелските показания, ангажирани от ответника. След като разписката от 28.05.2008г. е призната за неистински документ, неносещ подпис на посочения в нея получател на сумата /управителя на ищцовото дружество/ и липсата на друго писмено доказателство, няма как със свидетелския показания да бъде удостоверен „начинът на предаване на сумата и получаване на удостоверителния документ за това“. Дали свидетелят е „очевидец“ на предаването на сумата и дали същият е незаинтересован, е ирелевантно за кредитирането на показанията му. Неоснователен е и доводът, че те не са опровергани – оспорването на поддържаното от ответника твърдение за плащане е проведено чрез проверката по реда на чл.194 ГПК на представения документ – разписка от 28.05.2008г. и успешното доказване, че той е неистински. Възражението за неотносимост към спора на заключението на счетоводната експертиза е също неоснователно. Ако тя бе установила наличие на счетоводни записвания за извършени плащания на процесното задължение, при редовно водени счетоводни книги /чл.182 ГПК/, несъмнено тази констатация би била основание за друг правен извод за изхода на спора относно съществуването на задължението. Липсата на първични счетоводни документи за плащане на сумите по издадените фактури, съпоставена с другите събрани доказателства, обосновава извод за неоснователност на поддържаната от ответника теза за погасяване на задължението.
С оглед на изложеното, искът за установяване на съществуването на вземането на ищеца по чл. 327,ал.1 ТЗ за остатъка от цената, дължима по нот.акт № 75/2008г. е основателен. Счетоводната експертиза е установила липсата на счетоводни документи за плащането, а ответникът не е установил твърденията си, че задължението е изпълнено.
Касаторът претендира разноски за въззивната и касационната инстанция като списък по чл.80 ГПК не е представен. Искането за присъждане на адвокатски хонорар за производството пред апелативния съд е неоснователно, тъй като не е представен документ за плащането, уговорено да бъде извършено „по сметка” /т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Доказани са разноските за касационната инстанция в размер на 4 000лв. договорено и посочено за платено в брой адвокатско възнаграждение и държавни такси - 742.60лв. Неоснователно е поддържаното от едноличния търговец възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и становището, че то следва да бъде намалено до минималния размер, посочен в Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет /т.3 на ТР№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1337 от 05.11.2012г. по в.т.д.№ 779/2012г. на Апелативен съд П., включително и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, че И. С. С., действащ като едноличен търговец [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], дължи на основание чл.327,ал.1 ТЗ на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 28 100лв. /двадесет и осем хиляди и сто лева/-незаплатена част от продажната цена на имотите по нот.акт № 75,том ІІ, рег.№ 3429, нот.дело №275 от 13.05.2008г на нотариус при съдебен район К., и сумата 7 530.91лв. /седем хиляди петстотин и тридесет лева и 91 ст./ обезщетение за забава върху главницата за периода 14.05.2008г. до 06.06.2010г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3, предл.първо ГПК по ч.гр.д.№ 8396/2010г. на РС Пловдив.
Осъжда И. С. С., действащ като [фирма] да заплати на [фирма] сумата 4 742.60лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.