Р Е Ш Е Н И Е № 140 Гр. София, 11 октомври 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 584/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Р. К. и адв. К. К., в качеството им на служебни защитници на подсъдимия С. Г. С. срещу решение № 146/04.04.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 4/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, в която се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В жалбата се сочи, че наличните смекчаващи обстоятелства не са били оценени правилно от въззивната инстанция, като дейността на подсъдимия по съдействие за разкриване на обективната истина и добрите му характеристични данни не са били отчетени с необходимата тежест. Както и е било игнорирано обстоятелството за полагане от негова страна на грижи за болен родител. С оглед изложеното се счита, че наложеното наказание е определено в разрез с целите по чл.36 от НК, поради завишения му размер и ефективно изтърпяване, което е изцяло несъобразено с активното поведение на подсъдимия по съдействие на органите на наказателното производство. В жалбата се атакува и размера на допълнителното наказание, глоба като прекомерно завишен. Направеното с жалбата искане е за намаляване на размера на основното наказание до три години лишаване от свобода и за прилагане на чл.66, ал.1 от НК спрямо изтърпяването му. Пред касационната инстанция подсъдимият С. се представлява от служебно назначения защитник адв. К., преупълномощен от адв. К., който поддържа жалбата по изложените в същата мотивирани съображения и с направеното искане за намаляване на основното и допълнително наказания и за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият С., в последната си дума пред ВКС заявява, че е с чисто съдебно минало и моли да се намали наказанието, наложено от въззивния съд. Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че не са налице основания за изменение на въззивното решение, което следва да се остави в сила. Сочи, че се касае до две деяния, извършени в условията на идеална съвкупност, като наложените наказания са съответни на тяхната тежест и в пълна степен ще способстват за изпълнението на целите на наказанието. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 62/ 20.09.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 145/2018 г., по описа на Видински окръжен съд, подсъдимият С. Г. С. е признат за виновен относно това, че на 27.06.2017 г., на “ГКПП” /граничен пункт/” – /населено място/ – /населено място/, при влизане от Р Румъния в Р България с микробус марка „марка“, модел „модел“, с полски регистрационен номер /рег. номер/,без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/ и в нарушение на чл.30 от ЗКНВП е пренесъл през границата на страната високо рисково наркотично вещество – 62 845 гр., 3,4 метилендиоксиметаамфетамин /MDMA/, със съдържание на активния компонент MDMA в количество 44,1 % , на обща стойност 2 199 575 лв., както и 4 броя таблетки 3,4 метилендиоксиметаамфетамин със съдържание на активния компонент 44,1 % с общо тегло 1,28 гр., на стойност 44.80 лв., всичко на обща стойност 2 199 619, 80 лв., поради което и на осн. чл.242, ал.2, пр.1 от НК и чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 100 000 лв. Със същата присъда подсъдимият С. е признат за виновен и относно това, че по същото време и място, чрез използване на същия лек автомобил без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната 990 л. прекурсор – оцетен анхидрид за производство на наркотични вещества, на обща стойност 3 960 лв., поради което и на осн. чл.242, ал.3 от НК и чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 50 000 лв. Със същата присъда подсъдимият С. е признат за виновен относно това, че за периода от неустановена дата до 27.06.2017 г., в жилище, находящо се в [населено място],[жк], без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, коноп с нето тегло 201,35 гр., с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 4 %, на стойност 1 208,10 лв. и коноп с нето тегло 35,69 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 22%, на обща стойност 214, 14 лв., и хашиш с нето тегло 366,11 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10 %, на стойност 3 294,99 лв., хашиш с нето тегло 358,40 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5%, на стойност 3225,60 лв., коноп с нето тегло 16.06 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 22 %, на стойност 144, 81 лв., коноп с нето тегло 0,30 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 22%, на стойност 1,80 лв., и коноп с нето тегло 1,32 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 22%, на стойност 7,92 лв., всичко на обща стойност 8097, 36 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1, пр.1 от НК и чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 5 000 лв. Със същата присъда подсъдимият С. е признат за виновен относно това, че за периода от неустановена дата до 27.06.2017 г., в жилище в [населено място], [улица], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество хашиш с нето тегло 293,12 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4%,на стойност 2 638,08 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1, пр.1 от НК и чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в полза на държавата в размер на 5 000 лв. С присъдата съдът е определил на подсъдимия С., на осн. чл.23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание измежду наложените, в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, на осн. чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, към което е присъединил и най-тежото наказание глоба в полза на държавата в размер на 100 000 лв На осн. чл.59, ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “ задържане под стража” и на осн. чл.242, ал.7 от НК и чл.354а, ал.6 от НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъпленията, високорискови наркотични вещества и прекурсор, подробно описани в присъдата и на осн. чл.242, ал.8 от НК е отнел в полза на държавата превозното средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл.242, ал.2 от НК – лекотоварен автомобил микробус марка „марка“, модел „модел“, с полски регистрационен номер /рег. номер/. С присъдата съдът се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия С. направените разноски по делото, в размер на 2 624,42 лв. С решение № 146/04.04.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 4/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 4 въззивен състав, присъдата на Видински окръжен съд № 62/ 20.09.2018 г., по н.о.х.д. № 145/2018 г., е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия С., чрез служебния му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Основното оплакване от жалбата на защитата е отнесено до неправилна оценка на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, в насока недооценка на относително голямата им тежест, и в тази връзка за неправилно завишен размер на наложените на подсъдимия общи най-тежки наказания – лишаване от свобода и глоба. Оплакването не може да бъде възприето за основателно. Съдебното производство по делото е протекло под формата на съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал фактите от обвинителния акт и се е съгласил за установяването на тези факти да не се събират доказателства от съда. Контролираните инстанции са направили комплексен анализ на всички относими към реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, като са определили съответните наказания по реда на императивната разпоредба на чл.371, ал.2 от НПК, която изисква задължително прилагане на нормата на чл.58а от НК при индивидуализацията на съответното наказание. Направената оценка на тежестта на инкриминираните деяния и тяхната обществена опасност, както и преценката за личната опасност на подсъдимия като деец, са наложили извод за прилагане от решаващите съдилища на разпоредбата на чл.58, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, която се явява по-благоприятен закон. Въззивният съд е възприел становището на първата инстанция относно наказанието, като е мотивирал прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определянето на съответното наказание за престъплението по чл.242, ал.2 от НК, с размера на специалния минимум, който е от десет години лишаване от свобода. Посочил е, че дори и при определяне на минимално по размер наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, след редукцията с една трета същото би се явило в по-висок размер спрямо определеното от първия съд, което е от пет години и шест месеца лишаване от свобода. ВКС споделя тезата на въззивния съд, че нормата на чл.58а, ал.4 от НК се явява по-благоприятен за подсъдимия закон, поради възможността с прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК да се определи по-ниска санкция в сравнение с индивидуализираната при условията на чл.58а, ал.1 от НК, която при всички случаи ще надвишава по размер отмерената от първия съд. С оглед изложеното, решаващите съдилища са осъществили дейността си по реализация на наказателната отговорност на подсъдимия в рамките на най-благоприятния за него закон, поради което на тази плоскост не са налице основания за смекчаване на положението му. Направеното оплакване за недооценка на тежестта на смекчаващите обстоятелства не може да бъде възприето, тъй като не почива на обективна основа. Контролираната въззивна инстанция е преценила, че обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи при индивидуализацията на наказателната отговорност на С. са чистото му съдебно минало, направеното самопризнание на досъдебното производство, разкаянието за извършените престъпления, съдействието, което е оказал на разследващите органи за разкриване на престъпленията и „разкриването на каналите, по които се е движело наркотичното вещество“. ВКС споделя оценката на въззивния съд относно обстоятелствата, които са отчетени в полза на дееца. Следва да се посочи само, че самопризнанието и съдействието на подсъдимия за разкриване на инкриминираните деяния представляват единно обстоятелство, а не два различни благоприятни факта. Това е така, тъй като съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/ 2009 г. на ОСНК на ВКС, самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство е допустимо да се цени като смекчаващо обстоятелство в диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, само в случаите, в които съществено е спомогнало за разкриване на обективната истина, като само по себе си не представлява смекчаващ факт от значение за наказателната му отговорност. В жалбата на подсъдимия се възразява срещу ниската тежест, която решаващите съдилища са придали на самопризнанието му от досъдебното производство и в частност на съдържащите се в него факти относно „каналите, по които се е движело наркотичното вещество“, предмет на престъплението по чл.242, ал.2 от НК. Защитата счита, че съдилищата са подценили значението на това обстоятелство, с оглед опасността, която е възникнала за подсъдимия и неговите близки със съобщаването на тази информация на разследващите органи. ВКС намира, че възражението на защитата е неоснователно. Поведението на подсъдимия по време на досъдебното производство е оценено правилно от контролираните съдилища и е отчетено максимално в негова полза. От фактите по делото се установява, че след извършване на престъпленията по чл.242, ал.2 и 3 от НК, подсъдимият С. е избягал от мястото на проверката, която се е извършвала на ГКПП –/граничен пункт/ /населено място/- /населено място/ и след преследване е бил открит от разследващите органи докато е изхвърлял и укривал пренесените през границата на страната наркотични вещества и прекурсори. При тези данни обясненията на подсъдимия, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпление не могат да се оценят като особено съществени за разкриването му, тъй като последното е било осъществено и посредством активните действия на разследващите органи. С оглед изложеното, оплакването за неправилна оценка на самопризнанието на подсъдимия е неоснователно. ВКС е имал повод да посочи в практиката си, че самопризнанието на подсъдимото лице при съкратено съдебно следствие би могло да представлява смекчаващо обстоятелство с изключителен характер и на самостоятелно основание да доведе до прилагане на чл.55 от НК, в случаите когато значението му е особено съществено за разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай фактите по делото не разкриват основание за подобна оценка на самопризнанието на подсъдимия, който е бил задържан от полицейските служители по време на опит за укриване на предмета на престъплението след извършването му и в този смисъл неговото поведение по съдействие на разследването не е от изключително значение за разкриване на обективната истина по делото. Отделно от това, в жалбата се акцентира върху положителната личностова характеристика на подсъдимия и грижите, които полага за възрастен и болен родител. Безспорно посочените обстоятелства са със смекчаващ характер и могат да бъдат отчетени в негова полза. От друга страна тези смекчаващи вината обстоятелства не могат да бъдат противопоставени по тежест на високата степен на обществена опасност на деянията по чл.242, ал.2 и 3 от НК, изведена от голямото количество и висока стойност на предмета на престъпленията, която за деянието по чл.242, ал.2 от НК покрива квалификацията „особено големи размери“ /каквото обвинение на подсъдимия не е повдигано / . Видно от мотивите към присъдата и потвърдителното решение на САС, съжалението, което подсъдимият изразява за извършването на процесните деяния и критичната позиция, която заема спрямо цялостната инкриминирана престъпна дейност, също са били отчетени от решаващите съдилища при определянето на съответните наказания, съобразно действителната им тежест, поради което упрекът на защитата за тяхното игнориране е неоснователен. По изложените съображения се налага извода, че наказанието от пет години и шест месеца лишаване от свобода, определено за престъплението по чл.242, ал.2 от НК е отмерено в благоприятен за подсъдимия размер, като редукцията по чл.55, ал.1, т.1 от НК е съществена. Наказанието е индивидуализирано в рамките на една втора от предвидения в закона специален минимум от десет години лишаване от свобода, с шест месеца над него, което изцяло кореспондира с вида и тежестта на смекчаващите обстоятелства и относително голямата им тежест, както и с ниската лична обществена опасност на подсъдимия. Оплакването за завишен размер на допълнителното наказание, глоба, също е неоснователно. За престъплението по чл.242, ал.2 от НК, за което е наложено най-тежкото наказание глоба, същото е определено в рамките на законовия максимум от 100 000 лв. Размерът на наказанието от една страна е съобразен с текста на чл.58а, ал.5 от НК, който изключва задължителното приложение на чл.55 от НК за този вид наказание в рамките на диференцираната процедура и от друга – с изключително високата стойност на предмета на престъплението и голямото количество на наркотичните вещества, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Цялостната оценка на престъпната дейност на подсъдимия, инкриминирана по делото, която се характеризира със завишена степен на обществена опасност, не дава основание за проява на по-голямо снизхождение при реализацията на наказателната му отговорност, С оглед изложеното, ВКС не намери наложеното на подсъдимия С. общо най-тежко наказание лишаване от свобода и присъединеното към него допълнително наказание глоба да са явно несправедливи, поради което претенцията му за тяхното намаляване не може да бъде удовлетворена. Приложението на чл.66, ал.1 от НК е недопустимо да бъде обсъждано в рамките на наложеното на подсъдимия наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода, поради което направеното с жалбата искане в тази насока също не може да бъде уважено. По изложените съображения, жалбата на подсъдимия като неоснователна следва да се отхвърли, а въззивното решение, да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146/04.04.2019 г., по в.н.о.х.д. № 4/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.