Ключови фрази
установяване на факти * охранително производство * допустимост на иск * установителен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
С., 17.11. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 485 по описа за 2011 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от И. А. С. срещу определение № 573/18.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 578/2011 г.
С него е потвърдено определението на Пазарджишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
К. излага съображения за неправилност.
Насрещната страна [община] не е отговорила в срок.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Налице са и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е по реда на чл. 542 ГПК да се иска издаване удостоверение на наследници.
Съставът на Върховния касационен съд намира следното:
Молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК е за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва задължително да бъдат удостоверени с документ. Документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Молбата се разглежда по реда на глава Четиридесет и девет от ГПК и производството е охранително.
Фактите, отнасящи се до гражданското състояние на едно лице, следва да се установят с акт за гражданско състояние. Такива факти са раждането, брака, смъртта на едно физическо лице. Те се вписват в регистрите за гражданско състояние и се удостоверяват с актовете, посочени в ЗГР. Тези факти са от правно значение за наследяването. Самото то не се вписва в регистрите за гражданско състояние.
Удостоверението за наследниците няма характера на документ, с който се установява правно значим факт. С него се удостоверява възникнало по реда на Закона за наследството правно отношение.
Родството на едно лице, подлежи на отразяване в регистъра на населението.
Съдебното производство по чл. 542, ал. 2 ГПК е създадено за улеснение на гражданите, но отново само за случаите, в които има унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, а не на изгубен или унищожен регистър на населението. Предмет на установяване е самия факт на унищожаване или изгубване на регистъра за гражданско състояние, което е условие да се разпореди съставянето му.
Когато има спор относно съществуването на едно правоотношение, лицето, което има интерес да го установи, разполага с иска по чл. 124, ал. 3 ГПК, който се предявява срещу страната, с която има правен спор и процедурата е подчинена на общия исков процес.
В заключение, в производството по чл. 542 ГПК не може да се установя наследствено правоотношение, нито да се издава удостоверение за наследници. Охранителното производство е допустимо за установяване на онези факти, които имат значение за определяне на наследниците на дадено физическо лице.
Исковото производство по чл. 124, ал. 3 ГПК за установяване на оспорено наследствено правоотношение е допустимо, доколкото има правен интерес от предявяването му.
Такъв в отношенията с общината, ще е налице само при материалноправен спор относно кръга от наследници на едно лице.
Липсва правен интерес от иска по чл. 124, ал. 3 ГПК с цел задължаване на общината да издаде удостоверение за наследници, защото този отказ подлежи на административно обжалване.
Издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, която общината предлага на гражданите, съгласно чл. 15 от Наредбата за административното обслужване. Отказът за извършване на административна услуга е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и може да се обжалва по административен ред по чл. 145 и сл. АПК.
Разрешението на въззивния съд по повдигнатия правен въпрос е съответно на дадения от състава на Върховния касационен съд отговор.
Крайният извод за недопустимост на съдебното производство е правилен.
И. С. е поискал от съда да установи в отношенията му с Общината П., че М. Н., починала на 04.01.1948 г. в [населено място], [община], е оставила за наследник Р. Г. С. и да разпореди на общината – ответник издаване на удостоверение за наследниците на М. Г. Н..
Няма данни, че поради правен спор с общината за кръга от наследници, е отказано издаване на удостоверението.
Ищецът обосновава своя интерес от отправеното искане до съда с необходимостта да се снабди с удостоверени за наследниците на М. Г. Н. с оглед удостоверяване на правата си спрямо реституирани имоти. Кметство с Б. е издало писмено удостоверение, че липсват регистри на населението до 1968 г.
Този факт, обаче, сам по себе си не е пречка административният орган, в изпълнение на задълженията си, да събере доказателства по чл. 35, ал. 1 от АПК и чл. 12 от Наредбата за административно обслужване относно преките наследници на М. Н., починала на територията на [населено място], на който е била гражданин.
Данните за физическите лица се отразяват в регистри на населението, състоящи се от личните регистрационни картони на лицата. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН.
Към датата на смъртта на М. Н. – 04.12.1948 г. не са водени специални регистри на населението с данните, които се съдържат сега по ЗГР и общината не съставя такива регистри на населението за свои граждани, починали преди 1977 г., но съществуват отбелязвания относно правно значимите факти, имащи отношение към наследственото правоприемство на едно физическо лице.
С Правилник от 1893 г. са въведени официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за раждане са вписвани данните за родителите.
От 1929 г. действа Правилник за водене на регистрите по гражданско състояние, отм. с Правилник за водене на регистрите на гражданското състояние обн. ДВ бр. 35/1950 г., който от своя страна е отменен през 1975 г. с Наредбата за гражданското състояние.
По Правилника за водене на регистрите на населението в общините /ДВ бр. 194/1935 г./ до 1979 г. са водени книги – „семейни регистри” за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, съставени по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в него и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Книгите са съставяни след всяко преброяване на населението, включително през преброяванията през 1946 и 1956 г., между които е открито и наследството на М. Н..
При положение, че за факт от правно значение, имащ отношение към наследственото правоотношение, не е съставен документ и това не може да бъде сторено или съставеният е унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, този именно факт ще следва да се установи по правилата на чл. 542 ГПК. След установяване на всички значими факти за кръга от лицата, призовани да наследят М. Н., общината ще следва да издаде удостоверението за наследниците й. Отказът й, както остана ясно, подлежи на обжалване по административен ред, което изключва приложението на общия исков процес по чл. 124, ал. 3 ГПК.
В заключение, молбата е недопустима за разглеждане по чл. 542, ал. 1 ГПК, като липсва правен интерес и от иск по чл. 124, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 573/18.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 578/2011 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: