Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11
София, 10.04.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1950/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:


Производство по чл. 290-293 ГПК.

Търговско дружество „Лайпциг 91“ АД , със седалище и адрес на управление гр.Пловдив ЕИК 825256780 , представлявано от Изп.директор Р. Б. чрез адв. С. М. - АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 39 от 09.01.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 2400 /2018 година на ОС- Пловдив.
С касационната жалба се поддържа довод , че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за ищците да водят иска по чл. 124 , ал.1 ГПК, доколкото по силата на закона- чл. 34в ЗСПЗЗ е обезсилено решението за земеделска реституция , на което страната основава иска си за собственост. Поддържат се доводи и за незаконосъобразност, тъй като не се касае до хипотеза на разгледан незаявен иск, доколкото при иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР (стара редакция) , положителният установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК е неотменна част от спора за собствеността и за точното отразяване на спорния имот в КК на населеното място. Поддържат се доводи за незаконосъобразност , поради неправилно ценени доказателства относно индивидуализацията на недвижимия имот.
С писмения отговор на ответниците по касация С. Д. С. , Т. Г. К., Д. Р. С. , С. Р. Л. , Х. А. Т. , В. А. Т. , И. Х. Л. , П. А. Т. , М. С. К. , Х. С. Т. , Е. Н. Д. и Г. Н. Т. чрез адв.Л.В. АК-П. се оспорват доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи на касатора и съобрази тезите на страните по спора в правомощията на чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил Решение № 2978 от 26.07.2018 година по гр.д. № 4110/ 2017 година на РС–Пловдив III гр. с-в , с което е отхвърлен заявеният от С. Д. С. , Т. Г. К., Д. Р. С. , С. Р. Л. , Х. А. Т. , В. А. Т. , И. Х. Л. , П. А. Т. , М. С. К. , Х. С. Т. , Е. Н. Д. и Г. Н. Т. срещу търговско дружество „Лайпциг 91“ АД Пловдив иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание земеделска реституция и наследствено правоотношение , евентуално на основание придобивна давност с владение от 1994 година , на следния недвижим имот : НИВА с площ от 2.999 дка , IV категория, м.“9-ти километър“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] с описаните граници,от който имот площ от 2 256 дка попада в имот на ответното дружество с идентификатор № *** по КККР на с . К. , така както е отразена на Скица № 5 на съдебно техническата експертиза и е върнал делото на първата инстанция , с указания за уточняване на исковата молба от гл.т. на правна квалификация по чл. 54, ал.1 във вр. с ал.2 и чл. 53а , т.1 ЗКИР.

Касационно обжалване е допуснато поради евентуална процесуална недопустимост на обжалваното решение , с мотиви , че исковото производство е образувано по заявения положителен установителен иск за собственост на ищците, основаващи претендираното право на собственост на титул- решение на органа на поземлената реституция, спорът е разширен с направеното от ответната страна оспорване като нищожно по право на този титул за собственост, както и самата материално-правна легитимация на ищците като носители на правото на собственост, предмет на конкретната съдебна защита . Тези изводи са направени в контекста на доводите за липса на отговор относно оспорената материално –правна легитимация при липса на защитимо материално право като условия за надлежното упражняване правото на иск .

След преценка на данните по делото и доводите на страните по спора , настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното въззивно решение е неправилно и подлежи на отмяна.
С Решение № А 08В/ 27.10.1994 год. по преписка вх.№ 17438/ 09.03.1992 год. със заявител Н. А. Т. ( поч. 1994 год. ) ОбСЗ Марица е възстановила на наследодателя А. Н. Т. ( поч. 1968 г.) по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне земеделска земяНИВА от 2.999 дка имот № * в землището на [населено място].
В последствие , след преработка на плана за земеразделяне , площ от 2256 кв.м. от тази нива е заснета като част от терен - ПИ на дружество „Лайпциг 91“ АД с идентификатор *** по КК и КП на [населено място], целият с площ от 15. 757 дка.
В рамките на заявените твърдения на ищците за право на собственост на възстановената нива от 2 .999 дка и възраженията на ответната страна , че целият ПИ с идентификатор № *** от 15.757 дка е негова собственост , предмет на спора за собственост е терен с площ от 2. 256 дка и обстоятелството дали тази спорна част, според принадлежността и към имуществото на една от двете страни като право на собственост , правилно е заснета в КК .
Така очертаният предмет на спора дава основание за квалификация на заявения иск по чл. 53 , ал.2 ЗКИР ( стара редакция) респ. чл. 54 , ал.2 ЗКИР.
Съгласно задължителните разяснения по ТР № 8/2014 год. , прието на 23.02.2016 год. на ОСГК на ВКС с исковете за собственост се защитава правото на собственост или други вещни права върху определени вещи. Предмет на вещни права могат да бъдат само самостоятелни вещи, тоест само вещи, които са разграничени от другите вещи. Когато вещта е поземлен недвижим имот (част от земната повърхност), границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека съобразно правото на собственост.
В задължителните разсянения на посоченото тълкувателно решение изрично се приема , че „ липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост.“ От тук следва , че ако спорът за точното нанасяне на конкретни имотни гранци на спорен недвижим имот в рамките на иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР( отм. редакция ) , респ. на чл. 54, ал.2 ЗКИР предполага като начало разрешаване на спор за собственост, то предполагаемите граници на имота за неговото точни заснемане в КК на населеното място не изключва доказване на правния интерес на положителния установителен иска за собственост.
Ищците по делото - С. Д. С. , Т. Г. К., Д. Р. С. , С. Р. Л. , Х. А. Т. , В. А. Т. , И. Х. Л. , П. А. Т. , М. С. К. , Х. С. Т. , Е. Н. Д. и Г. Н. Т. , като наследници на А. Н. Т. ( поч.09.04.1968 год.) се позовават като титул, легитимиращ ги за собственици на вещното право, чиято защита търсят по делото , земеделска реституция по ЗСПЗЗ и наследяване , като поддържат алтернативно като придобивно основание давностно владение, считано от 2000 година.
Реституцията , като специфичен способ за придобиване на правото на собственост върху имоти, отнети от физически или юридически лица от Държавата в един минал момент, доколкото се касае до изтекъл дълъг период от време, предполага промяна в по голямата част на хипотеззите промени в градоустройствения статут на имотите от този, който същите са имали към момента на одържавяването им.При земеделската реституция спорни са онези хипотези , когато възстановяването на земеделските земи се извършва чрез възстановяване на земеделските земи в стари ( реални ) граници на земите. В хипотези, каквато е и настоящата , при които възстановяването се извършва с план за земеразделяне , евентуалните спорове за точното отразяване на имотите в ПНИ ( КВС ) имат ограничено приложно поле.
При реституция по ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността и индивидуализацията на конкретния обект на правото на собственост се реализира по администртивен път по силата на индивидуален административен акт - Решение на ПК/ОбСЗ. Ако реституираният имот не е заснет като самостоятелен ПИ в КК о съответно отразен в КР на населеното място, ще е налице хипотеза на непълнота в кадастралната карта, която би могла да бъде отстранена по предвидения в чл. 54, ал.2 ЗКИР ред, респ. на чл. 53, ал.2 ЗКИР в неговата стара редакция. Собствениците на реституираните земеделски земи могат да предявят иск за защита на собствеността върху реституирания имот, при завършена реституционна процедура по административен ред , и преди същият да бъде заснет и нанесен в кадастралната карта като самостоятелен, доколкото се конкурират с правото на собственост на страната -ответник по спора, заявила своите самостоятелни права на собственост в рамките на конкретен спор, при нанесен в КК и КР на населеното място поземлен имот.
Пак в цитираното тълкувателно решение по приложение на посочените норми на ЗКИР , се дават задължителни разяснения в насока , че „ съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника , като евентуално съществуващият спор за собственост не е обусловен от евентуален отказ на службата по кадастъра“.
Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Спорът за материално право , като спор за собствеността на реална част от един недвижим имот, заснета към съседен имот или цял имот , който не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, и цели да установи пространственият обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на вещното право.
В контекста на изложеното следва , че тезата на въззивния съд в насока , че разрешаването само на спора за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК чрез отхвърляне на заявения положителен установителен иска за собственост без отговор ( произнасяне ) на искане за точното нанасяне на спорния недвижим имот в КК на населеното място , води до процесуална недопустимост на съдебното решение на първата инстанция като разгледан незаявен иск и налага неговото обезсилване и връщане за ново разглеждане като иска, не може да бъде споделена .
Да правният интерес от установителния иск за собственост на спорната реална част като иск с правна квалификация по чл. 54 ЗКИР, респ. чл. 53, ал.2 ЗКИР в отменената му редакция , е налице при по прецизна правна квалификация на първата инстанция дори само при наличие на твърденията на ищците С. Д. С. , Т. Г. К., Д. Р. С. , С. Р. Л. , Х. А. Т. , В. А. Т. , И. Х. Л. , П. А. Т. , М. С. К. , Х. С. Т. , Е. Н. Д. и Г. Н. Т., че обектът на тяхното право на собственост – възстановената собственост на НИВА с площ от 2.999 дка , IV категория, м.“9-ти километър“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] с описаните граници ,от който имот площ от 2 256 дка попадаща в имот на ответното дружество с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] , индивидуализирана по Скица № 5 на съдебно техническата експертиза, не е отразен точно в КВС, но само ако липсва същинският спор за собственост в контекста на направеното възражение , че правото на собственост признато на ищците като правоимащи лица по см. чл. 10 ЗСПЗЗ, не съществува. Възражение за несъществуващо защитимо материално-право обосновано с факта , че придобивно основание - реституция по ЗСПЗЗ вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт , произтичащ от закона- чл. 34в от ЗСПЗЗ. Отмененият план за земеразделяне безусловно сочи на липса на защитимо материално право по силата на земеделската реституция, доколкото в новия план липсва имота, определен в полза на лицата-ищци по делото и съответно обуславя липса на активна матераилно –правана легитимация на същите . Ето защо не може да бъде приета нито за правилна , нито за законосъобразна , тезата на въззивния съд , че е „ разгледан незаявен иск“ и делото следва да се върне за ново разглеждане по заявения иск,т. е. спорът за несъществуващото като обект на правна защита вещно право да се върне отново в рамките на производство по чл. 54 ЗКИР , включващо и спор по чл. 124, ал.1 ГПК за принадлежността на несъществуващото право на собственост на земеделски имот , чиято собственост е възстановена с отменен план за земеразделяне .
При произнасянето по предявен иск за собственост съдът взима предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. При констатацията , че правото на собственост , чиято защита се търси не съществува , а в случая това е произтичащото от факта на преработка на ПНИ и последиците на погасяване на признатото по реституционното решение право на собственост - искът не може да бъде уважен.
С оглед на тези изложени съображения , касационният съд намира , че не са били налице основания за въззивния съд да приеме , че първата инстанция е разгледала незаявен иск и да обезсили решението на районния съд, постановено в производството по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с заявеното основание за собственост- земеделска реституция и да постанови връщане на делото за ново разглеждане на иска на друго основание- а именно като такъв по чл. 54 , ал.2 ЗКИР, имплицитно включващ и вече разгледания положителен установителен иска за собственост. Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното въззивно решение и връщането му на въззивния съд за постановяване на съдебен акт по съществото на спора в рамките на приетата от този съд правна квалификация на иска . При това ново разглеждане на делото от друг състав на втората инстанция , доколкото изводите на въззивната инстанция съвпаднат с тези на първата за липсата на защитимо материално право на заявеното основание- реституция и наследяване , следва да се разгледа и алтернативно поддържаното от ишците основание за притежаване на право на собственост – а именно , че са собственици на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност – л.191 .
По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , на основание чл. 293 ГПК


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА изцяло възивно Решение Nо 39 от 09.01.2019 год., постановено по гр.В.д. Nо 2400 /2018 година на ОС- Пловдив, с което окръжният съд е обезсилил Решение № 2978 от 26.07.2018 година по гр.д. № 4110/ 2017 година на РС–Пловдив III гр. с-в , с което е отхвърлен заявеният от С. Д. С. , Т. Г. К., Д. Р. С. , С. Р. Л. , Х. А. Т. , В. А. Т. , И. Х. Л. , П. А. Т. , М. С. К. , Х. С. Т. , Е. Н. Д. и Г. Н. Т. срещу търговско дружество „Лайпциг 91“ АД Пловдив иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание земеделска реституция и наследствено правоотношение , евентуално на основание придобивна давност с владение от 1994 година , на следния недвижим имот : НИВА с площ от 2.999 дка , IV категория, м.“9-ти километър“, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място] с описаните граници,от който имот площ от 2 256 дка попада в имот на ответното дружество с идентификатор № *** по КККР на с . К. , така както е отразена на Скица № 5 на съдебно техническата експертиза и е върнал делото на първата инстанция и
ВРЪЩА делото на въззивния съд , друг състав за произнасане по в правомощията на въззивна инстанция по съществото на спора, съгласно дадените от настоящата инстанция указания.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :