Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 14.06.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 117/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Е.А. С. чрез адв. Н. К. от АК П. за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Пловдивския окръжен съд № 1036/20.06.2012 г. по гр.д. № 972/2012 г. Е. Б. Т., ЕАД, П. е възразило, че молбата е недопустима и неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото за отмяна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е в срок от легитимна страна и освен, чисто касационни оплаквания, съдържа и твърдения за открити нови обстоятелства – Температурен график, съобразен с външната среда, на нови писмени доказателства – отчетни формуляри и изравнителни сметки за целия период, както и съобщения за уведомяване за дати и часове за осигуряване на достъп и всички дати, на които са извършени посещения от фирмите, извършващи топлинно счетоводство, както и неистинност на заключението, дадено от вещото лице М. М.. Молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Е. А. С. дължи на [фирма], П. сумата от 1795,12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010 г., сумата от 53,86 лв. лихва за периода 01.07.2009 – 25.11.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до окончателното й заплащане, направените в заповедното производство разноски в размер на 136,98 лв. Съдът е осъдил Е. С. да заплати на [фирма], П. и съдебноделоводните разноски, сторени в исковото производство – 250 лв. в първа инстанция и 250,94 лв. за втора инстанция. Съдът е установил, че начислената на абоната Емил С. топлинна енергия се отнася за конкретен топлофициран имот – собственост на С., който в това си качество и като физическо лице е потребител на топлинна енергия по договор с топлофикационното дружество, при публично известни общи условия. Абонатната станция, захранваща блока е надлежно въведена в експлоатация, уредите в нея са изправни. Посочено е, че ежегодните изравнителните сметки са задължителни и потребителите са длъжни да осигуряват достъп до имота си на дружеството, извършващо дяловото разпределение и изготвящо тези изравнителни сметки – чл. 70 ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, за да може то да отчете уредите. След съответния отоплителен сезон – 2009/2010 г. Емил С. не е осигурил такъв достъп на нито една от определените дати, за които е съдът приел, че е налице редовно уведомяване. Изложени са съображения, че възражението в противна насока е недоказано, а и се опровергава от събраните по делото доказателства. Съдът посочил, че е дружеството е поставило и обявление до всички собственици – потребители на видно място във входа на 03.05.2010 г. и с него са обявени две дати за осигуряване на достъп – 07.05.2010 г. и 10.05.2010 г. Тези обстятелства са удостоверени още и сподписване на обявлението и от свидетел – собственик на ап. 17 в сградата. Съдът е обсъдил още и протоколи от 07.05.2010 г. и от 10.05.2010 г., за това че не е осигурен достъп до ап. 13, който е собственост на С., а на втората дата 10.05.2010 г. не е осигурен достъп до ап. 13, като за втората дата е било пуснато и индивидуално съобщение, че уредите не са отчетени и последиците от това за потребителя. Протоколите и за двете дати са подписани също и от свидетели с посочване на трите им имена и апартаментите им в сградата. С. не се е възползвал от възможността, предоставена му от чл. 70 ал. 5 от Наредбата – да поиска преработване на изравнителната сметка в 3 – месечен срок от получаването й от упълномощения представител на сградата, след изтичането на който срок рекламации не се приемат и изравнителната сметка не се преработва. Съдът достигнал до заключението, че правилно на С. е начислена топлинна енергия съгласно чл. 70 ал. 4 от Наредбата. Въз основа на заключение по изслушана съдебна експертиза е прието, че при определяне на дължимата сума с изравнителната сметка е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. В тримесечен срок от връчването на изравнителната сметка на домоуправителя на блока С. не е поискал нейното преработване – чл. 70 ал. 5 от наредбата. Съдът е изложил съображения за неоснователен на възражението, че изравнителната сметка не му била връчена лично, тъй като тя се връчва от дружеството, извършващо дяловото разпределение на представителя на етажната собственост, а не на всеки етажен собственик. В заключение е постановено, че С. дължи начислената му с изравнителната сметка топлинна енергия, макар реално потребената от него такава да е в многократно по нисък размер. Поддържаното от Емил С. основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение не е налице. Цитираните в молбата писмени документи не са представени. По късно, след оставяне на производството без движение, молителят е представил само фактури за доставка на топлинна енергия от Е. „България топлофикация”, ЕАД П. до Е. С. за месеци юли, октомври, септември 2009 г., дялово разпределение за периодите 01.05.-30.09.2011 г. и 01.05.2010 – 30.09.2010 г. , както и дебитно известие към фактури от октомври, ноември и декември 2009 г. Фактурите за месеци юли, октомври, септември 2009 г. са били представени и приети като доказателства по делото при разглеждането му от редовните инстанции, следователно въз основа на тях не може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Документът, касаещ дялово разпределение за 2001 г. е изобщо неотносим към предмета на делото, което е за установяване на дължима стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. – 30.04.2010 г.. Дебитното известие към фактури от 2009 г. и дяловото разпределение за периода 01.05.2010 г. – 30.09.2010 г. не са били представени по делото, но нито са новосъздадени, нито новооткрити за молителя, а и нямат отношение към съображенията на въззивния съд за постановяване на крайния резултат по спора, както всъщност и всички останали документи, посочени по-горе. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в хипотезата на отмяна поради новооткрито доказателство, предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство. Това значи, че ако решаващият съд би го взел предвид, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факти, които са били твърдяни през висящността на процеса и са релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същия документ. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Разглежданият случай, безспорно, не е такъв. Искането за отмяна на въззивното решени поради неистинност на заключението на вещото лице М. М. не е подкрепено с доказателства, че твърдяната неистинност е установена по надлежен съдебен ред, който е влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. Случаят не е такъв. В производство по чл. 303 ГПК съдът не проверява правилността на заключенията, въз основа на които е постановено решението по съществото на материалноправния спор, нито по твърдения за неистинност отменя влязлото в сила решение, за да върне делото за ново разглеждане. Производството по чл. 303 и сл. ГПК не подменя редовния инстанционен контрол. В тази връзка и развитите в молбата, както и в представените в хода на производството становище от адвокат Н. К. и от молителя Е. С. доводи, които по същество са такива за неправилност на решенията, чиято отмяна се иска, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Спорът е вече разрешен с влязло в сила съдебно решение, което означава, че всяка от страните следва да се съобрази с постановеното от съда и да преустанови правния спор. Както съдът вече посочи, отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ и е производство, в което Върховният касационен съд не извършва проверка за правилност на фактическите и правни изводи, съответно на крайното заключение на съда по влязлото в сила съдебно решение. Това е вече изяснено изрично на страната и от друг състав на Върховния касационен съд по повод на негова молба за отмяна на същото въззивно решение, постановено от Пловдивския окръжен съд /Решение № 25/04.04.2013 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. № 1310/2012 г./ В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молителят следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за инстанцията, които са за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Пловдивския окръжен съд № 1036/20.06.2012 г. по гр.д. № 972/2012 г. ОСЪЖДА Е.А. С. от П.,[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 5, ап. 13 да заплати на Е. Б.Т., ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: