Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр.София , 04 август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 710/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест, подаден от прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу въззивна присъда № 194 от 21.06.2014г., постановена по внохд № 1716/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, Х-ти въззивен състав, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. С присъда от 21.11.2011г., постановена по нохд № 7051/2011г. по описа на Софийски районен съд, 14 състав, подсъдимият В. Е. А. е признат за виновен в това, че на 20.01.2011г., в [населено място], около 19ч. на [улица] съучастие като съизвършител с подс. В. И. Д. от строителен фургон е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2334.90лв., с намерение противозаконно да ги присвои, от владението на М. Х. А. - пазач на обект, собственост на фирма [фирма], като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият В. И. Д. е признат за виновен в това, че на 20.01.2011г., в [населено място], около 19ч. на [улица] съучастие като съизвършител с подс. В. Е. А. от строителен фургон е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2334.90лв., с намерение противозаконно да ги присвои, от владението на М. Х. А. - пазач на обект, собственост на фирма [фирма], като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по възлагането на направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимите Д. и А. и техните защитници. С присъда № 194 от 24.06.2014г. по внохд № 1716/2014г. по описа на Софийски градски съд, НО, Х-ти въззивен състав, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК присъдата от 21.11.2011г. постановена по нохд №7051/2011г. по описа на СРС, НО, 14 състав, е отменена в частта в която подс. В. Е. А. е признат за виновен по чл. 198, ал.1 от НК и осъден да заплати на разноски в размер 32,50 лв., като вместо това, подсъдимият В. Е. А. е признат за невиновен в това, на 20.01.2011г. в [населено място], около 19ч. на [улица], в съучастие като съизвършител с подс. В. И. Д. от строителен фургон да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2334.90лв., с намерение противозаконно да ги присвои от владението на М. Х. А. - пазач на обект, собственост на фирма Идиа Б.” ООД, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Присъдата от 21.11.2011г., постановена по нохд №7051/2011г. по описа на СРС, НО, 14 състав, е изменена в осъдителната й част по отношение на подсъдимия В. И. Д., като същият е признат за невиновен и оправдан в частта от обвинението, че е извършил престъплението грабеж по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в съучастие като съизвършител с подс. В. Е. А. и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия В. И. Д. наказание две години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. Първоинстанционната присъда е изменена и по решаване на въпроса за възлагане на разноските. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационния протест срещу въззивната присъда и допълнението към него, подадени от прокурор в СГП, се заявява наличие на всички касационни основания. Посочва се, че в протестираната присъда са възприети фактически положения, които са в противоречие с доказателствата по делото, което е довело да неправилно приложение на материалния закон и оправдаване на подс. А.. Твърди се, че СГС е изградил вътрешното си убеждение при съществени нарушения на правилата за събиране и оценка на доказателствата, както и че не е направил обективен анализ на доказателствените източници. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняване на нарушението на материалния закон, допуснато при постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. А., така и на нарушението допуснато при наложеното на подс. Д. наказание, което се явявало явно несправедливо. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП излага становище за недопустимост на касационния протест срещу въззивния съдебен акт по отношение на подс. Д., поради това, че същият не подлежи на касационна проверка. Заявява, че не поддържа протеста в допустимата му част – с която се атакува въззивната присъда спрямо подс. А.. Счита протеста за неоснователен и азразява становище за оставяне в сила на присъдата. Защитникът на подс. В. А. – адв. Г., моли да бъде потвърдена атакуваната въззивна присъда. Подсъдимият В. А. моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Подс. В. Д. предоставя на съда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. В касационния протест се атакува присъдата на СГС в частта относно оправдаването на подс. А. и се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В тази част касационният протест е допустим и следва да бъде разгледан от настоящата инстанция. С касационния протест се атакува също и изменението на първоинстанционната присъда с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подс. В. Д.. В тази му част протестът е НЕДОПУСТИМ. Независимо от постановения акт – нова въззивна присъда на СГС, по отношение на подс. Д. този акт има характер на решение, постановено в хипотезата на чл. 337, ал.1, т. 3, вр. чл. 334, т. 3 от НПК. Съобразно очертания в чл. 346 от НПК предмет на касационна проверка, актът, с който от СГС е изменена присъдата, постановена от СРС, по отношение на прилагане на условно осъждане спрямо подс. Д., не подлежи на касационен контрол. Поради това, в тази му част касационният протест не следва да бъде разгледан поради недопустимост. Проверката на касационната инстанция следва да е само в частта на атакувания съдебен акт, имаща характер на нова въззивна присъда на СГС, с която е постановено оправдаване на подс. А.. Протестът, в частта, в която се явява допустим, съдържа само декларативно заявени касационни основания, без те да са подкрепени с обосноваваща ги аргументация. Декларативното заявяване на недоволство от оправдателния съдебен акт на въззивната инстанция по отношение на подс. А. сочи на формално упражняване на процесуални права от страна на прокуратурата. В тази връзка следва да се посочи, че контролните правомощия на ВКС по приложението на закона и по справедливостта на отговорността стесняват обхвата на проверката на атакувания акт, понеже служебното начало е неприсъщо на касационната инстанция, затова и формални твърдения за наличието на касационните основания няма как да бъдат обсъждани. От друга страна, липсата на конкретни съображения в депозирания протест създава пречка пред касационната инстанция да изпълни възложените й задължения и да реализира законоустановените си правомощия. Предвид на изложеното, с оглед на съдържанието на протеста, в конкретния случай касационната инстанция може да разгледа единствено оплакванията за нарушение на правилата за проверка и оценка на събраните доказателства и свързаното с това оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Както многократно е посочвано в актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Поради това, заявеното в протеста, че фактическите положения в съдебния акт са в противоречие със събраните по делото доказателства, не съставлява процесуално годен обект на обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. ВКС се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, интерпретация и оценка на доказателствата. Във връзка с посоченото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените, такива, каквито са посочени в чл. 348, ал. 3 т.т. 1-4, не са допуснати при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда. Съставът на Софийски градски съд не може да бъде упрекнат в допускане на пороци при осъществяване на дейността по проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В мотивите на съдебния акт е извършен дължимия анализ на доказателствените източници, при спазване на правилата на формалната логика, като са изложени съображения във връзка с допустимостта да бъдат използвани в процеса на доказване определени доказателствени средства. Не е дерогирано задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Мотивите на атакуваната присъда позволяват да бъде проследена правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Касационният протест не съдържа конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения, поради което, и като се има предвид, че служебното начало е неприсъщо на касационната инстанция, тази съдебна инстанция не може да извърши по-конкретна проверка на основателността на възраженията на протестиралия прокурор. Позоваването в протеста на касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, е напълно декларативно. То е не може да бъде възприето като основателно, защото в рамките на установената от въззивния съд фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Фактите, възприети от решаващия съд, са за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК от В. Д. в съучастие като съизвършител с друго неустановено по делото лице. Оправдаването на подс. А. при тези факти сочи на правилно приложение на материалния закон. Доказателствата по делото са позволили въззивната инстанция да направи извод, че инкриминираното престъпно деяние не е извършено от подс. А., което на основание чл. 304 от НПК е обосновало неговото оправдаване по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Изложеното мотивира касационната инстанция да приеме, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, поради което искането в протеста за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 194 от 24.06.2014г., постановена по внохд № 1716/2014г. по описа на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.