Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * грешка в кадастрален план * отчуждително действие на регулационен план * придаване на части към недвижим имот

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

304

 

     гр. София, 12.07..2010 година

 

       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през  две хиляди и десета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                        

                                                                                                              Веселка Марева

 

при участието на секретаря  Зоя Якимова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 263 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 1* от 04.11.2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1962/2009г., с което е отменено решение на Районен съд К. по гр.д. № 346/2007г. и вместо него е отхвърлен предявения от Д. В. С. и И. В. Г. против В. С. Б. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на имот от 320 кв.м., част от ПИ 126, ситуирани в североизточната част на УПИ ХVІІІ-127 в кв.6 по действащия кадастрален план на гр. Б., одобрен със З. № 680/1990г.

Жалбоподателите Д. С. и И. Г. , чрез пълномощника си адв. П, поддържат, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Считат, че съдът не е анализирал събраните доказателства относно прилагането на регулационния план от 1957г. при действието на ЗПИНМ/отм./, както и не е съобразил последващите разпоредби на ЗТСУ /отм./, §6 и §8 ЗУТ, поради което е достигнал до погрешни изводи по основателността на иска.

Ответницата по жалбата В. С. Б. в писмения си отговор оспорва жалбата.

С определение № 341 от 01.04.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК поради противоречива практика по въпроса кога дворищно регулационния план е приложен и относно начина и момента на прекратяване на отчуждителното действие на същия.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР, който се явява допустим с оглед на това, че образуваната в общината преписка за попълване на кадастралната основа с вярната имотна основа не е приключено поради неявяване на заинтересуваните собственици да дадат съгласие. От фактическа страна е безспорно установено, че ищците Д като наследници на баща си В са собственици на ПИ № 126 в кв.6 по плана на гр. Б., за който имот е отреден съсобствен УПИ V-125,126. Ответницата В. Б. е собственик на дворно място, разположено южно от имота на ищците, съставляващо УПИ ХVІІІ-127 по действащия регулационен план от 1990г. От приетата експертиза се установява, че по обезсиления план от 1957г. имотът на ищците е бил с № 2* а на ответницата с № 2* Ч. от имот пл. № 241 с площ около 260 кв.м. е придадена към парцел ****, идентичен с УПИ ХVІІІ-127 по действащия план от 1990г. При изработването на кадастралната основа за изготвяне на действащия ЗРП, одобрен през 1990г., парцелните и уличнорегулационни граници са заснети като имотни граници. Същевременно, не са налице данни за образувана преписка за уреждане на регулационните сметки, нито за извършено завземане на мястото, като на място имотите няма материализирана граница.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, съдът е приел, че правото на собственост върху придадените части е придобито от собственика на парцела, към който се придават същите с оглед отчуждителното действие на дворищнорегулационния план. Затова по действащия план от 1990г. тази част от имот пл. №241 е заснета като неразделна част от имот пл. № 1* тъй като регулацията вече е била приложена и парцелната граница е заснета като имотна. Според решаващия съд след като планът от 1990г. не е бил изменян, то спорната част от парцела на ответницата не е приобщена към имота на ищците чрез промяна на границите в плана и затова следва да се приеме, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план не е прекратено и ответницата е собственик на спорния имот.

По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е наличие на противоречива практика по въпросите кога регулационния план е приложен и кога и по какъв начин настъпва прекратяване на отчуждителното действие на плана. Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК е постановено при действието на ЗТСУ/отм./ и приема, че дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание. В същия смисъл са и разрешенията в: Решение 1419 от 14.12.1971г. по гр.д. № 898/71г., ІІІг.о. на ВКС, което сочи, че с влизане в сила на дворищнорегулационния план се придобива само голата собственост върху придаваемото място. Едва след заплащането му може да бъде получено и владението върху него и тогава регулацията се счита приложена. Ако тези условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния собственик. Решение № 1* от 26.02.2009г. по гр.д. № 4227/2007г., ІVг.о. приема, че дворищнорегулационния план има отчуждително действие, като преминаването на собствеността е условно – след изпълнение на законовите изисквания за заплащане на обезщетението и завземане на имота. При действието на §9 ЗКИР и §8, ал.1 ЗУТ ако в предвидения шестмесечен срок не бъдат уредени регулационните сметки, то отчуждителното действие на плана отпада. По сходен въпрос е постановено и решение на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение № 780 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/2008г. на III г.о., в което е прието, че въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана и по двата режима на ЗПИНМ/отм./ и на ЗТСУ/отм./ дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален акт за придаваемото място.

В обжалваното решение обаче е възприето друго схващане, а именно, че правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на закона в момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план и затова при изработване на следващия кадастрален и регулационен план регулационната граница се заснема като имотна, понеже планът е приложен. Настоящият състав намира за правилна практиката в ТРОСГК № 3/1993г. /същото като постановено на основание чл. 52 ЗУС/отм./ служи за ръководство на съдилищата, но няма задължителен характер/ и в цитираните по-горе Решения №№ 1491/1971г. и 1091/2009г., както и възприема разрешението в Решение № 780/2009г. Дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал.3 във вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.

По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното:

Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на закона. Въззивният съд е приравнил влезлия в сила дворищнорегулационен план, който има отчуждително действие спрямо придадените по регулация части от имоти, с приложен регулационен план относно придаваемите места. Така приетото представлява смесване на понятията „отчуждително действие на плана” и „приложен план”. А както е изяснено по-горе това са различни понятия, които проявяват последиците си в различен момент. След като по обезсиления регулационен план от 1957г. от имота на ищците, тогава с пл. № 2* площ от 260 кв.м. е придадена към парцел ****VIII-261, образуван от имот пл. № 261 на ответницата и няма данни за извършена оценка на придаваемото място, за заплащането му и за завземането му по надлежен ред, то по отношение на тази придаваема част планът не е приложен, т.е. не е настъпило условието за окончателното преминаване на собствеността. Затова, при изработването на следващия регулационен план през 1990г. собствеността на ищците се възстановявява /отчуждителното действие отпада/ понеже не е настъпило съвпадане на парцелните с имотните граници. Ето защо извършеното заснемане на придаваемата част от имот пл. № 241 като част от УПИ ХVIII-127 по действащия план е погрешно.

В случая не стои въпроса за приложение на разпоредбите на чл.182а ЗТСУ/отм./ и §8, ал.1 във вр. с §6, ал.2 и 4 ПЗР ЗУТ, които визират прекратяване на отчуждителното действие на неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени части от поземлени имоти. Хипотезата има предвид действащ влязъл в сила план, който предвижда придаване по регулация, но не е приложен. В случая придаването е било предвидено по отменен план, а не по действащия и предмет на спорът е дали към момента на изработването на следващия /действащия/ план регулацията е била приложена и имотните граници са заснети правилно.

Възражението на ответницата за придобиване на придаваемата част по давност е неоснователно. Ищците поддържат, че изначало и до момента мястото се владее от тях и никога не е било завземано от ответницата.становено е, че между имотите няма материализирана граница, но според констатациите на вещото лице едното място е обработено, а другото /южното/ е по-изоставено. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, които установяват владение и ползване на имотите, но не могат да определят конкретната граница помежду им, така че от изнесеното не става ясно какво е положението точно на спорната придаваема част. Никой обаче не твърди да е имало преместване на границата в течение на годините, което е достатъчно за отхвърляне на възражението.

Видно от заключението на експертизата, приета пред първата инстанция /л.69-70 от делото на К. районен съд/, частта от имот пл. № 241 /сега ПИ № 126/, която се придава към парцел ****VIII е с площ 260 кв.м. Тя е колорирана в зелено на скицата, отразяваща плана от 1957г. и в червено на скицата по действащия план от 1990г., която се намира на л. 72 от делото. Именно за тази площ искът е основателен. А за разликата до посочената в исковата молба площ от 320 кв.м. искът подлежи на отхвърляне. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд при уважаването на иска погрешно е приел площ на спорната част 351 кв.м., като е взел предвид допълнителното заключение на в.л. Калеников на л.104 и 105 от делото, където обаче се описват предвижданията на плана за имота на ответницата пл. № 261 и с какви части той участва в няколко парцела. Спорната част е от имот пл. № 241 по стария план, респ. 126 по действащия и е заключена между буквите:Е-Ж-З-И на скицата на л. 72, която е неразделна част от решението.

При тези изводи постановеното въззивно решение, с което искът е отхвърлен, подлежи на отмяна по отношение на поземлен имот с площ 260 кв.м., като вместо това за този имот искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР следва да бъде уважен. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 260 кв.м. до 320 кв.м. решението следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторите – ищци в процеса имат право на направените разноски в трите инстанции според уважената част на иска, които възлизат на 551лв.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1* от 04.11.2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1962/2009г. в частта, с която искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР във вр. с чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен относно имот с площ 260 кв.м. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 53, ал.2 ЗКИР по отношение на В. С. Б. от гр. П., ул.”А” № 13, ап.13, че към момента на изработване на кадастралния и регулационен план на гр. Б., одобрен със З. № 680/1990г. Д. В. С. от гр. Б., община К., ул. „Р” № 2 и И. В. Г. със същия адрес са собственици на имот с площ 260 /двеста и шестдесет/ кв.м., представляващ част от поземлен имот № 1* ситуиран в североизточната част на УПИ ХVІІІ-127 в кв.6 по действащия регулационен план на гр. Б., която част е заключена между букви Е-Ж-З-И по скица № 2 от заключението на вещото лице на л. 72 от първоинстанционното дело, която съставлява неразделна част от решението.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА В. С. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул.”А” № 13, ап.13 да заплати на Д. В. С. от гр. Б., община К., ул. „Р” № 2 и И. В. Г. със същия адрес сумата 551/петстотин петдесет и един/лв. разноски по делото за всички инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.