определение по гр.д.№ 1134 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 261
София, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1134 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Е. и З. З. Е. срещу решение № 8 от 13.01.2022 г. по гр.д.№ 418 от 2021 г. на Шуменския окръжен съд, II състав, с което е отменено решение № 260101 от 24.06.2021 г. по гр.д.№ 29 от 2020 г. на Районен съд- Нови пазар в обжалваната част за отхвърляне на предявените от А. Р. А., В. И. А. и Х. И. А. срещу С. И. Е. и З. З. Е. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.34 ЗС за делба на УПИ XI-..... в кв.38 по регулационния план на [населено място], общ.К., обл.Шумен, заедно с намиращите се в него сгради и вместо това е постановено ново решение:
- за уважаване на предявения от А. Р. А., В. И. А. и Х. И. А. срещу С. И. Е. и З. З. Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците заедно с ответницата С. И. Е. са съсобственици на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1 750 кв.м., представляващо УПИ XI-..... в кв.38 по регулационния план на [населено място], общ.К., обл.Шумен, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и външна тоалетна;
- за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху гореописания имот № 13 от 21.08.2019 г.;
- за допускане на делба на този имот между следните страни и при следните квоти: А. Р. А.- 5/8 ид.ч., В. И. А., Х. И. А. и С. И. Е.- по 1/8 ид.ч. и
- за осъждане на С. И. Е. и З. З. Е. да заплатят на А. Р. А., В. И. А. и Х. И. А. разноски за делото пред въззивния съд в размер на 25 лв.
В жалбата се твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е изцяло материално незаконосъобразно, процесуално необосновано и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касаторите сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди, че решението е очевидно неправилно и че противоречи на посочена практика на ВКС /решение № 2 от 12.03.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 91 от 02.07.2010 г. по т.д.№ 713 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:
1. Представляват ли действия на владелец и налице ли е явно манифестиране спрямо собственика на имота действията на лице, на което е предаден оригиналния нотариален акт на имота и му е предоставено пълномощно за разпореждане с имота, което лице след установено владение е започнало и извършвало в продължителен период от време действия, надхвърлящи обикновеното управление на имота, като иницииране на големи ремонтни дейности в съществуващата жилищна сграда в имота, преустройство и благоустройствени дейности в дворното място, за които ремонти и благоустройствени дейности са влагани значителни средства и тези действия са възприемани, дори подпомагани от собственика, като последният не им се е противопоставял или не ги е препятствал в продължение на повече от 10 години преди смъртта си ?
2. Следва ли лице, което има качество на наследник по закон и което е установило самостоятелна власт върху наследствен имот с намерение за придобиване на собствеността му, преди смъртта на наследодателя- собственик и по негова воля, изразена приживе с предаването на оригиналния нотариален акт на имота и пълномощно за разпореждане с него и търпящ и подкрепящ над 10 години владелческите му действия, да демонстрира след смъртта на наследодателя по отношение на останалите му наследници намерение за своене на завладяния приживе имот ?
В писмен отговор от 14.03.2022 г. ответниците по жалбата А. Р. А., В. И. А. и Х. И. А. оспорват касационната жалба. Молят решението на Шуменския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да им се присъдят направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ответници по предявените искове/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по искове за собственост и за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за уважаване на предявените установителен иск за собственост и иск за делба на дворно място с намиращите се в него сгради в [населено място], общ.К., обл.Шумен, въззивният съд е приел, че до 05.06.2017 г. /смъртта на И. А. С./ процесният имот е бил собственост на И. А. С. и съпругата му и ищца по делото А. Р. А.. След смъртта на И. А. С., имотът е станал съсобствен между съпругата А. А. /5/8 ид.ч./ и останалите наследници на И. А. С.- синовете му и ищци по делото В. И. А. и Х. И. А. и дъщеря му и ответницата по делото С. И. Е. /по 1/8 ид.ч. за всеки от тях/.
За неоснователно е прието направеното от ответницата С. И. Е. и съпруга й З. З. Е. възражение за придобиване на процесното дворно място и изградените в него сгради /с изключение на жилище 2.2 в сграда 2 по скицата на в.л.инж.Л. Я., намираща се на стр.221 от първоинстанционното дело/ на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от 08.10.1993 г. до 31.12.2017 г. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че не е доказано наследодателят на страните И. А. С. приживе да е предал доброволно на ответниците владението на процесния имот. Действително, същият ги е допуснал да живеят в имота и е дал на дъщеря си С. Е. пълномощно за разпореждане и управление на имота, но само за времето, докато той отсъства от Република България. Тези негови действия не могат да се окачествят като доброволно предаване на владението. Не било доказано и ответниците да са завладели имота на родителите на С. Е., като са ги отстранили от владението им. Напротив, по делото се установявало, че до смъртта си през 2017 г. И. А. С. и съпругата му А. А. са продължили да ползват този имот. Макар и да не са живеели постоянно в него, са продължили да го посещават ежегодно и са оставали в него, като са ползвали една от жилищните постройки. Собствениците на имота и ответниците съвместно /включително със средства и труд на собственика И. А. С./ са извършили ремонт и преустройство на съществуващите сгради, по такъв начин, че да бъдат създадени условия за съвместно ползване на имота. Не било доказано през целия процесен период от време ответниците да са демонстрирали пред родителите на ответницата С. Е., че упражняват фактическа власт върху имота за себе си, отблъсквайки владението на родителите. Напротив, ответниците са допускали родителите на С. Е. в имота, като не са се противопоставяли на това те да ползват една от сградите в него, приемали са помощ от наследодателя при извършването на ремонтните и строителни дейности и до смъртта му на 05.06.2017 г. са допускали в имота и другите му две деца. Поради това е прието, че за периода от 08.10.1993 г. до 05.06.2017 г. ответниците С. Е. и З. Е. не са били владелци на имота и съответно не са могли да го придобият по давност. За периода след 05.06.2017 г. до 31.12.2017 г. е прието, че ответниците са установили владение, но не са могли да придобият собствеността на имота, тъй като този период на владение е по-малък от предвидения в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собственост при недобросъвестно владение.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение няма основания за допускане на касационното обжалване на това решение:
1. Не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по поставените във връзка с това основание въпроси не се констатира противоречие с практиката на ВКС. Посочените от касаторите решения на ВКС не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, тъй като не са относими към конкретното дело:
1.1. В решение № 2 от 12.03.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността и в тази хипотеза действа презумпцията на чл.69 ЗС. Ако в този случай до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическа власт след откриване на наследството. Тези решения са напълно неотносими към настоящото дело, по което въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установена различна фактическа обстановка- че наследодателят И. А. С. никога не е предавал владението на процесния имот на дъщеря си С. Е. и нейния съпруг, а само ги е допуснал да живеят в имота и е упълномощил дъщеря си да се разпорежда и да управлява този имот, докато той отсъства от страната.
1.2. В другото посочено от касаторите решение № 91 от 02.07.2010 г. по т.д.№ 713 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че е налице афиширане на собственически намерения, когато владелците, понеже считат себе си за собственици, са извършили ремонти в имота, надхвърлящи обикновеното ползване, като цялостното им поведение след сключване на предварителен договор за покупка на имота е било насочено към реализиране на тази цел. Това решение също е неотносимо към конкретното дело, по което на първо място не се касае за сключен предварителен договор за продажба на имота от И. А. С. и А. А. на ответниците С. Е. и З. Е. и на второ място- не е установено ответниците самостоятелно да са извършили ремонти и преустройства на имота и то такива, които надхвърлят обикновеното ползване. Напротив, установено е, че ремонтите са извършвани съвместно със собствениците И. А. С. и А. А., включително със средства и лично участие на И. А. С., като са целели да преустроят имота по такъв начин, че да бъдат създадени условия за съвместното му ползване от собствениците и техните три деца.
2. Решението на Шуменския окръжен съд не е и очевидно неправилно, както твърдят касаторите. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността, Закона за наследството и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
3. Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените иск за собственост и иск делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите С. И. Е. и З. З. Е. дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата А. Р. А., В. И. А. и Х. И. А. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв., съобразно представения списък за разноски и доказано заплатени с фактура от 14.03.2022 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 13.01.2022 г. по гр.д.№ 418 от 2021 г. на Шуменския окръжен съд, II състав.
ОСЪЖДА С. И. Е. и З. З. Е. и двамата от [населено място], общ.К., обл.Шумен, [улица] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ап.12, чрез адв.Т. М., да заплатят на А. Р. А., В. И. А. и Х. И. А. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 7, чрез адв.М. Д., на основание чл.78 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.