4 Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 16 февруари 2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Валя Рушанова наказателно дело № 1111/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при ОП – Пловдив срещу въззивна присъда № 88 от 13.09.2016 г. по внохд № 1704/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. В протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НК като се заявява, че в резултат на него се е стигнало до постановяване на неправилна и незаконосъобразна присъда. В допълнение към протеста са наведени доводи във връзка с оценката на гласните доказателствени средства, както и подробни съображения относно интерпретацията на редица фактически обстоятелства, на базата на които второстепенния съд е изградил заключението си за малозначителност на деянието. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът при ВКП поддържа касационния протест и моли да бъде уважен. В писмено становище защитникът на подсъдимия изразява позиция за неоснователност на протеста, като моли оправдателната присъда на Окръжен съд – гр. Пловдив да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 6 от 14.01.2016 г. постановена по нохд № 6948/2014 г., Районен съд – гр. Пловдив е признал подсъдимия Р. Г. А. за виновен в това, че на 28. 06. 2012 г. в [населено място] е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва – 1 бр. боен патрон, калибър 7,65 x 17 мм., 55 бр. бойни патрони калибър 9 x 18 мм., 51 бр. бойни патрони калибър 9 x 19 мм., без да има за това надлежно разрешение по Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от НК го осъдил на 3 (три) месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за това, че държал боеприпаси за огнестрелно оръжие, а именно 15 бр. бойни патрони калибър 9 x 19 мм., без да има за това надлежно разрешение по ЗОБВВИПИ. На основание чл. 59, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК било приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Подсъдимият А. със същата присъда е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 150 лева в полза на ВСС по сметка на РС – гр. Пловдив. С присъда № 88 от 13. 09. 2016 г. по внохд № 1704/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, образувано по протест на РП – гр. Пловдив и по жалба на подсъдимия и неговия защитник, осъдителната присъда на районният съд е отменена, а подсъдимия А. – признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. С въззивният съдебен акт първоинстанционната присъда е отменена в частта по приложението на чл. 59, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, както и в частта, с която подсъдимият А. е бил осъден да заплати направените разноски по делото. В останалата й част присъдата е била потвърдена. Върховният касационен съд намира протеста за допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен. І. На първо място, осъществявянето на касационната проверка е обвързано със задължението на страните по чл. 351, ал.1 НПК при упражняване правото им на жалба и/или протест, да заявят както в какво се състои касационното основание, така и данните, които го подкрепят. В настоящия случай ВКС е сезиран с протест срещу нова присъда на въззивния съд като в него най – общо е заявено наличието единствено на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. В принципен план това означава, че в срока за атакуване на присъдата, прокурорът е изразил недоволството си единствено по неправилното приложение на материалния закон, като се е съгласил с приетата от съда фактическа обстановка. Едва в допълнението към протеста (депозирано след изтичане законоустановения срок по чл. 350, ал.1 във връзка с чл. 319, ал.1 от НПК) е оспорена процесуалната дейност на въззивния съд, свързана с безкритичното кредитиране „показанията на сестрата на подсъдимия - св. А.” и обясненията на подсъдимия, в резултат на което е прието ново фактическо обстоятелство, а именно - че подсъдимият е споделил със сестра си намерението си да предаде боеприпасите в полицията. Фактическите изводи на решаващия съд обаче не подлежат на преобмисляне, щом не е оспорена надлежно и в срок процесуалната му дейност по оценката на доказателствените източници, със съответното позоваване на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Друг е въпросът, че принципно е възможно в допълнението към жалбата и/или протеста да се изтъкват доводи във връзка с наличие на касационно основание, непосочено в основния протест/жалба, но само когато това е сторено в срока за атакуване на съдебния акт. Предвид завишените изисквания към съдържанието на касационната жалба/протест и с оглед очертаните в чл. 347, ал.1 от НПК предели на касационната проверка се налага извода, че е недопустимо извън срока за обжалване да се релевират нови касационни основания, различни от тези, които са посочени в основния протест/жалба, депозирани в законоустановения срок за атакуване на съдебния акт. Ето защо, касационната инстанция счете, че наведеното извън срока за обжалване, в допълнението към протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. ІІ. От съдържанието на протеста се извлича несъгласието на прокурора с дадената от въззивния съд правна оценка на установените фактически обстоятелства, повлияващи на обществената опасност на деянието. По същество, оспорена е интерпретацията на фактите по: 1) придобиването на боеприпасите; 2) времетраенето на държането им; 3) демонстрираното намерение за предаването им на компетентните органи. Според прокурора тези обстоятелства не обуславяли извод за явна незначителност на обществената опасност на деянието. Известно е, че една от хипотезите на чл. 9, ал. 2 от НК касае случаите когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Точно тази хипотеза е възприета от решаващия съд, постановил оправдателната присъда. Дали деянието е с явна незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна преценка на всички обстоятелства досежно обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от деянието и пр. В разглеждания казус въззивният съд обосновано е взел предвид основните обстоятелства, които рефлектират върху обществената опасност на конкретното деяние. Така, явно незначителната обществена опасност на извършеното от подсъдимия А. деяние е аргументирана не само на базата на интерпретацията на посочените в протеста обстоятелства, но при преценката на значително по-широк кръг обстоятелства, касаещи и личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, оказаното от негова страна съдействие за изясняване на обективната истина, възрастта му, цялостното му поведение във връзка с други вещи под разрешителен режим и в частност обстоятелството, че след отнемане на разрешението му за носене на оръжие подсъдимият е предал своевременно притежаваните от него оръжия и боеприпаси. Всички тези обстоятелства позволяват еднозначното заключение, че личността на подсъдимия не се характеризира със значителна по степен обществена опасност. ВКС не споделя становището на прокурора, че обстоятелствата по придобиване на боеприпасите (случайно намерени сред вещите на починалата му майка в обитаваното от нея жилище до смъртта й), времетраенето на държането им (няколко часа), демонстрираното от подсъдимия намерение да ги предаде на органите на полицията и причините, поради които не го е сторил, не обуславяли извод за явната незначителност на обществена опасност на деянието. На първо място, изолираната им интерпретация, извън контекста на посочените по-горе данни, характеризиращи личността на дееца, не би могла да доведе до правилната преценка на въпроса за степента на обществената опасност на деянието. На второ място, в протеста не се оспорва придаденото от решаващия съд значение на редица обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия. Следователно оплакването за неправилно приложение на материалния закон е без основание. На базата на неоспорена фактология съдът правилно е приложил нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, спазвайки задължението си да прецени задълбочено и в съвкупност конкретните обстоятелство по делото, въз основа на които е заключил, че деянието е малозначително, с оглед явно незначителната му обществена опасност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 88 от 13.09.2016 г. по внохд №1704/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: