Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 03.09.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 187 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура против решение № 518 от 20.12.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 623/2018 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа по чл. 14 НПК, довело до неправилното приложение на материалния закон. В подкрепа са изложени съображенията, че изводът за оправдаването на подсъдимите по обвинението за престъпление по чл. 142, ал.2, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК е в противоречие с доказателствата и се явява резултат от неправилното интерпретиране на разпоредбите на чл. 281, ал. 8 и на чл. 279, ал. 4 НПК; че въззивният съд неоснователно е отдал предимство и решаваща роля на показанията на св. Е. Н. и на св. Г., както на обясненията на подсъдимия С., дадени в рамките на съдебното производство относно обстоятелствата, свързани с това престъпление и не е изложил задълбочени мотиви защо не кредитира тези от досъдебното производство; показанията и обясненията пред съда са нелогични; твърдението на подсъдимия С., че на досъдебното производство е бил уплашен, затова е подписал протокола не е конкретизирано; житейски неправдоподобно е той да дава едни и същи обяснения през интервал от две години в присъствието на защитник; св. Н. не е уточнила в показанията си пред съда от кого е била заплашена, в какво се е изразила заплахата за детето й и защо не е направила оплакване, в каквато връзка съдът е боравил и с предположение; в показанията на св. Г. също липсва конкретика за оказан му натиск на досъдебното производство, а по делото е безспорно доказано с оглед намерените следи от кръв по маратонките и дрехите му, че той е бил в близост до пострадалия към момента на отвличането; обясненията на подсъдимия С. и показанията на цитираните свидетели от досъдебното производство водят до извода за извършителството на подсъдимите; съдът е обвързал оценката си със съдебномедицинската експертиза, но констатираните многобройни и по-тежки увреждания на пострадалия са вследствие на упражнено насилие спрямо него, продължило и след отвличането; не съществува забрана осъдителната присъда да се основава на обяснения, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 НПК и на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК; по делото са налице и други доказателства в тяхна подкрепа, съдържащи се в показанията на св. К., в показанията на св. Б. за наличието на мотив при подсъдимия К., които съвпадат със заявеното от подсъдимия С., че тъкмо подсъдимият К. е предложил да набият пострадалия С.. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Защитниците на подсъдимите намират, че протестът е неоснователен и настояват решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира следното: С присъда № 82 от 10.04.2018 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1783/2014 г. всеки един от подсъдимите – И. Б. К., С. Д. С. и Д. С. К. е признат за невинен в това, на 8.04.2008 г. в [населено място], в съучастие с останалите като извършител, да е отвлякъл С. С. С. с цел противозаконно да го лиши от свобода и деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Подсъдимите са оправдани и по съответно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 116 НК. По протест на прокурора срещу оправдаването на подсъдимите за престъплението по чл. 142 НК, с решение № 518 от 20.12.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 623/2018 г. присъдата е потвърдена. Протестът е неоснователен. Пределите на касационна проверка са ограничени до решението на въззивния съд да потвърди оправдателна присъда срещу подсъдимите по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. В протеста декларативно е изтъкнат довод за нарушение на принципа за формиране на вътрешното убеждение по чл. 14 НПК. В негова подкрепа преимуществено са изложени съображения, с които се оспорва разрешаването на един от основните въпроси по същество на делото – участието на подсъдимите в извършеното престъпление. В тази връзка прокурорът пространно обосновава несъгласието си с оценката на показанията на двама свидетели (св. Н. и св. Г.) и обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на досъдебното производство. Пресъздавайки какви факти се съдържали в тях, счита, че авторството на подсъдимите е доказано по несъмнен начин. Аргументацията покрива оплакване за необоснованост, която в рамките на настоящото производство не може да доведе за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Въпросите какво се установява от свидетелски показания, респ. обяснения и дали те доказват едно или друго фактическо положение, поначало са въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Софийският апелативен съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата по делото и въз основа на оценените като достоверни да приеме за установени фактическите положения. Видно от мотивите на решението доводите са били формулирани по сходен начин срещу обосноваността на присъдата и представени на вниманието на въззивния съд, който ефективно ги е разгледал. В съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК е посочил основанията, поради които ги отхвърля. Изпълнил е процесуалното си задължение да извърши собствен анализ и оценка на целия обем от материалите по делото, в т.ч. на показанията на св. Е. Н. и св. Г., както и обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, които са били инкорпорирани по съответния процесуален ред към доказателствения материал, подлежащ на съдебно обсъждане. Показанията на св. Н. и на св. Г., дадени в рамките на съдебното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са били внимателно обсъдени и анализирани, проверени и съпоставени с извлечената информация от останалите процесуално годни доказателствени източници съобразно тяхната логическа зависимост. Съдът е отказал да кредитира частично показанията от досъдебното производство, след като е констатирал противоречия както помежду им, така и с обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 и ал. 3 НПК. При преценката на показанията на св. Е. Н. е взел предвид, че дадените пред съда кореспондират на последователните показания на св. Ж. Н. и се съгласуват с показанията на св. В. П. (л. 15 от мотивите), че бидейки заедно в заведението, те не са присъствали на ситуация, свързана с отвличането на пострадалия. Срещу достоверността на показанията на св. Ж. Н. и на св. П. прокурорът не е навеждал възражения, каквито в крайна сметка липсват и в касационния му протест. При тези данни въззивният съд е преценил, че отсъствието на оплакване от св. Е. Н. не превръща в нереални опасенията за психологическо давление върху нея да даде съответните показания в хода на досъдебното производство. В същия аспект мотивирано е отхвърлил и възражението на прокурора за доказателствена подкрепа на показанията на св. Е. Н. от показанията на полицейския служител - св. К.. Според прокурора този свидетел бил изяснил проведена беседа със св. Е. Н. преди нейния разпит и възпроизвел заявеното „от момичетата” скарване между подсъдимите и пострадалия, което те направили едва след като разбрали, че полицаите разполагат със записи от камерите. Прегледът обаче на записите, който преди това били направили, не позволявал да се разпознаят конкретните извършители на деянието. От една страна посочените твърдения в протеста допълнително подкрепят проява на манипулативност спрямо св. Е. Н. преди нейния разпит в досъдебното производство. Отсъствието на възможност да се идентифицират лицата от записите напълно съответствал на констатациите на вещите лица, изготвили техническата експертиза (л. 10 от мотивите). От друга страна, въззивният съд е провел непосредствен разпит на св. К. в откритото съдебно заседание. Преценил е, че показанията му съдържат най-общо възпроизведена информация и производните сведения относно направени пред него изявления не могат да бъдат използвани при проверката за достоверност на показанията на св. Е. Н.. По делото е било прието за установено, че св. Г. е имал досег с пострадалия по време или веднага след нападението, съобразявайки тъкмо резултата от експертното изследване на следи от кръв по маратонките, който прокурорът противопоставя в протеста, за да обоснове твърдението си, че св. Г. е имал „непосредствени възприятия за случилото се”. Според съдържанието на въззивното решение съдът е счел за фактически установено, че престъпно деяние е било осъществено спрямо пострадалия С.. Приел е обаче, че показанията на св. Г. не могат да послужат като източник на доказателства, установяващи връзката на деянието с подсъдимите. Отговаряйки на довод на прокурора е подкрепил оценката на първоинстанционния съд за достоверност само на част от показанията на св. Г., респ. в останалата им част е отказал да ги кредитира. В съответствие с принципа по чл. 14 НПК съдът, който разглежда делото по същество свободно, по свое вътрешно убеждение оценява доказателствените материали, които анализира и въз основа на оценените като достоверни изгражда фактическите си изводи. Върховният касационен съд не разполага с правомощия да преоцени свидетелските показания, в каквато насока са усилията на прокурора да постави под съмнение обосноваността на крайния съдебен извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението. Обратното би поставило Върховния касационен съд в положение да разгледа и реши делото като съд по същество, каквито правомощия в случая няма. При оценката на обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, които били съдържали уличаващи данни за собственото му участие и това на другите, Софийският апелативен съд е отчел ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 279, ал. 2 НПК. Доводът на прокурора, че тези обяснения се подкрепяли от показанията на св. Б. и св. Б., които изяснявали наличието на мотив за участие в престъплението на подсъдимия К. по същината си е довод за необоснованост. Както вече беше казано, съдът по същество е приел за недоказано по несъмнен начин авторството на някой от подсъдимите в отвличането на пострадалия. Аргументите, които е изложил в мотивите на решението относно броя на обективно констатираните телесни увреждания на пострадалия с помощта на специализираните знания на експерти, не са имали съществено значение при разрешаването на един от основните въпроси по същество на делото. Отбелязаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - нарушение на закона, прокурорът е обвързал от оплакванията си за допуснато нарушение на принципа, въведен с разпоредбата на чл. 14 НПК. Предвид отсъствието на нарушение на процесуалните правила по събиране, проверка и оценка на доказателствата, предназначени да гарантират правилното формиране на вътрешното съдийско убеждение, а след като мотивите не страдат от неясноти, непълноти или противоречия относно релевантните факти от предмета на доказване по делото, протестът е неоснователен и решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518 от 20.12.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 623/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: