6 Р Е Ш Е Н И Е № 252 София,11.04.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2822 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Д., [населено място], срещу решение № 141 от 23.04.2015г. по т.д.№ 60/2015г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав, с което е потвърдено решение № 540 от 13.11.2014г. по т.д.№ 271/2013г. на Окръжен съд – Пловдив и касаторът е осъден да заплати по сметка на П. държавна такса за въззивно обжалване в размер на 7 080 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане в размер на 354 000 лева, дължими по договори за правна защита и съдействие по приложение 1, неразделна част на споразумение между страните, сключено на 17.05.2013г.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че процесуалното право на ответника да признае иска не може да бъде валидно упражнено, като поддържа, че не е налице хипотезата на чл.237, ал.3, т.2 ТЗ. Твърди, че е неправилен и другият мотив на съда да отхвърли предявения иск, а именно, че не кредитира декларация – съгласие, с която временният синдик е дал предварителното си съгласие да бъдат възлагани на касатора с договор за правна помощ процесуално представителство и защита по граждански дела на ответното дружество, тъй като същата нямала достоверна дата. Счита, че при липса на оспорване на документа от ответника, е абсурдна констатацията на съда, че същият е непротивопоставим на другите кредитори. Поддържа, че ако е имало каквито и да било възражения относно датата на този документ от страна в процеса или е било открито произодство по оспорването му, е щял още в първоинстанционното производство да призове за разпит временния синдик Г. Г., който да разясни на разследващия орган, какъв е бил механизмът на възлагането на дела от [фирма] и дал ли е той съгласие за всички сключени договори за правна помощ, включително и да потвърди датата, на която е разписал въпросната декларация. Сочи, че въпреки направеното от него съвсем обосновано и основателно искане във втората инстанция, въззивният съд необосновано не е допуснал свидетелски показания, които са били поискали не за установяване на достоверна дата, а с оглед на това самият синдик, действащ към онзи момент, да установи каква е била фактическата обстановка и давал ли е устно предварително съгласие. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Ответникът [фирма] не оспорва касационната жалба. Споделя изложените в касационната жалба доводи и моли същата да бъде уважена. С определение № 667 от 01.08.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради вероятността да е процесуално недопустимо. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че ищецът е предявил в производството по несъстоятелност вземането си в размер на 354 000 лева, произтичащо от договори за правна защита и съдействие, сключвани в периода 22.03.2010г. – 26.08.2013г., предмет на нарочно споразумение от 17.05.2013г.; че това вземане е било прието и включено от синдика в списъка на приети вземания; че срещу приемането на това вземане е постъпило възражение от кредитора [фирма]; че в производството по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелност е приел възражението за основателно и е изключил това вземане от списъка с приети вземания; че искът е предявен в преклузивния срок по чл.694, ал.1 ТЗ и поради това е допустим. Въззивният съд, след като е изложил съображения кои са легитимираните страни по иска, е приел, че за да се осъществи валидно признание на иска, което е действие на разпореждане с предмета на делото, следва това признание да е заявено и от синдика, но поради липсата на легитимация на синдика да участва в производството, той не може да признае или не иска. Поради това е приел, че е налице втората хипотеза на чл.237, ал.3 ГПК и предвид специфичния характер на иска по чл.694 ТЗ не следва да се постановява решение при признание на иска, а да се преценят представените доказателства по делото. Въззивният съд е приел, че действието на решението по делото се разпростира и по отношение на трети лица за производството, поради което следва да се вземе предвид достоверната дата на представения в хода на производството документ – декларация – съгласие от 15.03.2010г. от временния синдик, която по отношение на тези лица е датата на представяне на документа в съда – 07.05.2014г. Посочил е, че към този момент са били прекратени правомощията на временния синдик по чл.629а, ал.1 ТЗ и следователно даденото предварително съгласие по чл.635, ал.1 ТЗ не обвързва останалите кредитори от производството по несъстоятелност. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка на неговата допустимост с оглед постановяването му без участието на задължителен необходим другар. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 28 от 26.05.2015г. по т.д. № 4569/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., ако синдикът е приел вземането на кредитора, но друг кредитор е подал възражение по чл. 692 ТЗ и съдът е одобрил списъка, като е изключил вземането, приемайки възражението за основателно, ответници по предявения от кредитора, претендиращ вземането, иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, са длъжникът и кредиторът, подал възражението. Последният се явява задължителен необходим другар, за чието участие съдът следи служебно. В настоящия случай вземането на ищеца е било прието от синдика, срещу него е било подадено възражение от друг кредитор и с определението по чл.692 ТЗ е било изключено от съда по несъстоятелност от списъка на приетите вземания. В противоречие с посочената практика, кредиторът, оспорил вземането на ищеца, не е бил конституиран като страна в първоинстанционното и във въззивното производства. След приключването на устните състезания пред настоящата инстанция с §11 от ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.105 от 30.12.2016г./ е изменен чл.694 ТЗ. Съгласно новата редакция на чл.694, ал.2 ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването му, ако предявеното от него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор, като в ал.4 е предвидено, че в производството по този иск могат да встъпят като трети лица-помагачи на длъжника кредиторите с приети вземания по чл.693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал.1-3. Следователно новата редакция на чл.694, ал.4 ТЗ предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по ал.2, какъвто е разглежданият по настоящото дело, като трети лица-помагачи на длъжника, а не като главни страни. Поради това, въпреки постановяване на въззивното решение без участието на страна – задължителен необходим другар съгласно действалата към постановаването му стара редакция на чл.694 ТЗ и формираната по приложението й съдебна практика, решението не следва да се обезсилва и връща за ново разглеждане за конституиране на кредитора, оспорил предявеното с иска вземане. При евентуално повторно разглеждане на делото изпълнението на тези указания би противоречало на новата редакция на чл.694 ТЗ, която би намерила приложение в това производство, предвиждаща участие на посочения кредитор не като главна страна, а като подпомагаща страна, на която е предоставено правото да встъпи като помагач на длъжника. Поради това настоящият състав следва да се произнесе по основателността на касационната жалба: Предмет на предявения положителен установителен иск е вземане на ищеца за адвокатско възнаграждение по споразумение от 17.05.2013г., подписано между страните, във връзка със сключени с ответното дружество в периода от 22.03.2010г. до 26.08.2013г. договори за процесуално представителство и защита, описани в приложението и представени по делото. Съгласно това споразумение страните констатират и приемат за безусловно установено в отношенията помежду си, че ищецът адв. Б. Д. по възлагане на ответника е осъществил процесуално представително и защита, изразяващи се в изготвяне на искови молби, отговори на искови молби, молби по дела, жалби и явяване пред съд пред съответните компетентни съдилища по делата, подробно описани в приложение № 1 към споразумението, както и са приели за установено в отношенията си, че за осъществените от страна на ищеца действия ответникът му дължи заплащане на адвокатски възнаграждения в общ размер 354 000 лева, които страните са се съгласили, че са ликвидни и изискуеми. Приети са като доказателства и сключените между страните договори за правна помощ, с които ответникът [фирма] е възлагал на ищеца адв. Б. Д. осъществяването на правна защита по посочените дела при уговорено във всеки договор възнаграждение. Настоящият състав намира за неоснователно искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Силата на пресъдено нещо на решението, основано на признание на иска, обвързва само насрещните главни страни и техните правоприемници, но не се разпростира спрямо подпомагащите страни и третите лица, които не са могли да влияят върху съдържанието на решението. Постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, решение по иск по чл.694 ТЗ не би могло да обвърже синдика и останалите кредитори в производството по несъстоятелност, а това е в противоречие с изрично уредените в чл.694, ал.8 ТЗ субективни предели на решението по такъв иск, което има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. Следва да се отбележи, че в настоящия случай вземането на ищеца е било изключено от съда по несъстоятелност от списъка на приетите вземания поради подадено възражение от друг кредитор в производството по несъстоятелност, който не е бил конституиран като страна в исковото производството и е бил лишен от възможността да оспори предявения иск. От вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че с решение № 222 от 20.05.2013г. по т.д. № 912/2008г. на Пловдивски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството, както и че е бил назначен временен синдик на същото, считано от 24.05.2008г., като през периода от 28.11.2008г. до 20.05.2013г. временен синдик е бил Г. Николов Г.. Следователно договорите, на които ищецът основава вземането си, са сключени от ответното дружество в период, през който е бил назначен първоначално на основание чл.629а ТЗ, а впоследствие на основание чл.630, ал.1 ТЗ временен синдик. Поради това съгласно чл.635, ал.1 ГПК през този период длъжникът – ответник по иска, е продължил дейността си под надзора на синдика, като е могъл да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и съобразно с мерките, постановени с откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл.629а ТЗ. С отговора на исковата молба ответникът е представил декларация - съгласие от 15.03.2010г., с която временният синдик Г. Г. дава предварително съгласие ответникът да възлага на адв. Б. Д. процесуално представителство и защита на дружеството пред всички съдилища на територията на Република България и за тази цел дава съгласие страните да сключват отделни договори за правна защита и съдействие за всеки конкретен случай, като свободно договарят всички съществени и несъществени условия на договорите за правна помощ и определят възнаграждението по всеки договор съобразно Наредба № 1/2004г. Тази декларация има характера на частен диспозитивен документ и се ползва с формална доказателствена сила. Кредиторите на несъстоятелността не са трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, поради което по отношение на тях не се прилага изискването за достоверна дата. Настоящият състав намира обаче, че даденото с този документ общо съгласие не удовлетворява изискването на чл.635, ал.1 ТЗ, тъй като липсва предварително съгласие за сключване на всеки един от представените договори за процесуално представителство и защита при преценка на интереса на дружеството във всеки конкретен случай. По отношение на споразумение от 17.05.2013г., от което ищецът извежда вземането си, при липса на доказателства за изпълнение от негова страна на договорите за процесуално представителство и защита, не е представено предварително съгласие за сключването му от временния синдик. Представената от ответника декларация от Г. Г. не е датирана и поради това не може да се приеме за доказано, че съдържащото се в нея съгласие за сключване на посоченото споразумение е дадено предварително и по времето, по което Г. Г. е имал качеството на временен синдик на дружеството. По изложените съображения настоящият състав намира за правилен извода на въззивния съд за неоснователност на предявения иск, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 141 от 23.04.2015г. по т.д.№ 60/2015г. на Пловдивски апелативен съд, II търговски състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: