Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр.София, 25 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 1812 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П.на Р.Б. срещу въззивно решение № 7569 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 6814/2015 г. на Софийски градски съд, с което частично се отменя решение от 25.08.2014 г. по гр.д. № 34668/2013 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените искове от Д. Х. Д., чрез адвокат М. М. от САК срещу П.на Р.Б. за обезщетение на имуществени вреди за разликата от 2400 лева до пълния предявен размер от 24 000 лева, ведно със законните лихви в размер на 1763,44 лева, за периода от 31.05.2012 г. до подаване на исковата молба – 15.02.2013 г., както и за неимуществени вреди за разликата между присъдените от първата инстанция 1000 лева до 3500 лева, ведно със законните лихви от 31.05.2012 г. до 15.02.2013 г. до размер на 257,18 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. С определение № 470 от 17.05.2016 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, достатъчно ли е позоваване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, за да се приеме, че съдът е определил „по справедливост” обезщетението за неимуществени вреди. По поставения материалноправен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД следва да се определя единствено въз основа на установените по конкретното дело релевантни за спора обстоятелства, като се отчитат особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл са и дадените указания в задължителната практика на ВКС - т.19 на ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, т.е. формира собствени изводи за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение на прокуратурата и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия. В този смисъл, при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение вида и тежестта на обвинението и постановената мярка за неотклонение, дали наказателното преследване е приключило в разумен срок както и цялостното поведение на обвиненото лице, включително и степента на въздействие върху неговия личен и професионален живот. С разясненията в т.ІІ на ППВС № 4/23.12.1968 г. се посочва, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да се вземе предвид всички обстоятелства по делото, тъй като критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Само когато единствената причина за увреждането е поведението на пострадалия държавата се освобождава от отговорност или се намалява в случаите, при които се установи съпричиняване на вредоносния резултат - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос и с оглед изложените в касационната жалба доводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради следните съображения: Отговорността на държавата от незаконни актове на правозащитните органи е обективно наложителна в случаите, когато е предявено обвинение и са предприети действия, които по надлежния ред са отменени или е постановена оправдателна присъда от съда, независимо дали при постановяването им актовете са били надлежно правно аргументирани. С повдигането на обвинение на Д. Х. Д. от прокуратурата, че той е извършил инкриминирано деяние, приключило с оправдателна присъда, въззивният съд в обжалваното решение правилно е приел, че държавата отговаря за неимуществените вреди, причинени от незаконното обвинение на ищеца, но не е съобразил релевантните за спора обстоятелства за продължителността на наказателното преследване и характера на процесуалната принуда. Въззивният съд е изложил съображения, че наказателното производство е продължило близо 3 години и въз основа на това е преценявал доколко негативните изживявания на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с повдигането на обвинение, за да обоснове конкретния размер на дължимото обезщетение. В случая, въззивната инстанция не е отчела продължителността, вида и характера на наложената процесуална принуда, които следва да се преценяват с оглед обхвата на търсената от ищеца защита. В исковата молба ищецът е поискал да му се присъди обезщетение от привличането му като обвиняем през месец юли 2011 г. до постановяване на оправдателната присъда в сила от 31.05.2012 г., поради което оплакването в касационната жалба за нарушение на материалния закон, тъй като причинените неимуществени вреди не съответстват на доказателствата по делото е частично основателно. От данните по делото е видно, че ищецът е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, но наказателното производство е завършило с оправдателна присъда по н.о.х.д. № 3444/2011 г. на СГС, влязла в сила на 31.05.2012 г. Постановената по отношение на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция” е с нисък интензитет до приключването на наказателното дело, което е продължило около 1 година, поради което с оглед общоприетия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, държавата чрез своите правозащитните органи дължи на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащането на сумата. При определяне на обезщетението, настоящият състав взема предвид обстоятелството, че мярката за неотклонение в минимална степен ограничава свободното придвижване на ищеца, а външните проявления в здравословното му и емоционално състояние като естествена житейска реакция, която неизбежно съпътства приложената наказателна репресия, не са по-големи от обичайните. Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявения иск на Д. Х. Д. срещу П.на Р.Б. и е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2012 г. до окончателното изплащане, поради необосновано завишаване на присъденото обезщетение, както и в частта за разноските над сумата от 689,46 лева. В останалата обжалвана част решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 7569 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 6814/2015 г. на Софийски градски съд, с което частично се отменя решение от 25.08.2014 г. по гр.д. № 34668/2013 г. на Софийски районен съд и е уважен предявения иск на Д. Х. Д., чрез адвокат М. М. от САК срещу П. на Р.Б. за обезщетение на причинените му неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до присъдените 3500 лева, ведно със законните лихви от 31.05.2012 г. до 15.02.2013 г. над сумата от 73,48 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както и за присъдените разноски над 689,46. лева и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. Х. Д., ЕГН [ЕГН] срещу П.на Р.Б. в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществените вреди в размер на 2500 лева /над дължимите 1000 лева/, ведно със законните лихви от 31.05.2012 г. до 15.02.2013 г. в размер на 183,70 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7569 от 06.11.2015 г. по в. гр.д. № 6814/2015 г. на Софийски градски съд в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.