Ключови фрази
Иск за определяна на граници * определяне на граници * косвен съдебен контрол * план за новообразувани имоти * негаторен иск * иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * ревандикационен иск


Р Е Ш Е Н И Е

346

гр. София, 07.07.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 286 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 1559 от 02.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2151/2008г., с което е оставено в сила решение № 2371 от 14.07.2008г. на Варненски районен съд по гр.д. № 3545/2007г. за отхвърляне на предявения от К. Д. К. и С. М. К. против Е. С. Ф. иск по чл. 109а ЗС за определяне на границата между ПИ № * и ПИ № * по КП на м.”Т.”, [населено място] от 1987г., идентични с ПИ № * и ПИ № * по ПНИ на с.о. „В.” [населено място].

Жалбоподателите К. Д. К. и С. М. К., чрез пълномощника си адв. П., считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Според тях съдът не е обсъдил и мотивирал защо не приема сочените аргументи за незаконосъобразност на ПНИ и не е упражнил правомощието си за косвен съдебен контрол върху него. Считат, че преди да бъде изготвен плана на новообразуваните имоти кадастралната граница между имотите е станала имотна граница на основание чл. 14, ал.5 ЗУТ, тъй като разработката на ПУП /влязъл в сила/ и изпълненото строителство са съобразени с КП от 1987г. На второ място според тях съдът не е взел предвид, че помощен план и план на новообразуваните имоти/ПНИ/ се изработва само за земи по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, а процесните имоти не са такива, поради което е недопустимо урегулирането им с ПНИ. Освен това планът е изработен в нарушение на императивни норми – чл. 43, ал.1,т.5, б.”г” ЗКИР. По тези изложени в жалбата съображения, искат отмяна на решението и уважаване на предявената претенция.

Ответницата по жалбата Е. С. Ф. е депозирала писмен отговор, с който намира решението за законосъобразно и правилно, а жалбата за неоснователна.

С определение № 328 от 31.03.2010г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението и с оглед необходимостта да се даде отговор на въпроса дали е допустим иск за установяване на граници относно имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Варненски окръжен съд е приел, че страните по делото са собственици на посочените в исковата молба имоти съответно ПИ № * за ищците и ПИ № * за ответницата по кадастралния план от 1987г. на местн. „Т.”, селищно образувание „В.” [населено място]. Имотите са попълнени по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ на с.о. „В.”, одобрен със заповед № 321/ 29.11.2006г., като ПИ № * и ПИ № *. В хода на производството съдът е установил, че за процесните имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план; има единствено план на застрояване за имота на ищците; така че границите между имотите не са определени по административен ред с регулационен план и затова искът е допустим. От събраните доказателства е видно, че съществуващата на място граница между имотите не е променяна от години и съответства на заснетата по ПНИ от 2006г., както и на границата по кадастралните планове от 1956 и 1963г. Границата обаче не съвпада със заснетата по кадастралния план от 1987г., като по него имот № * навлиза в имот № * с 46 кв.м. За да отхвърли иска съдът е приел за недоказано, че при изработването на последния план, а именно плана на новообразуваните имоти, при заснемането на имотите е допусната грешка или непълнота. Посочил е, че заснетата през 1987г. граница не отразява действителното фактическо положение и не може да се установи на какво се дължи разместването й в сравнение с тази по предходните планове, както и че по кадастралния план от 1987г. и по действащия план имотът на ответницата е в размери по-малки от тези по титула й за собственост.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Същото е допуснато, за да бъде отговорено на въпроса дали е допустим иск за установяване на граници между имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти. По този въпрос няма съдебна практика, поради което изясняването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Искът по чл. 109а ЗС има за предмет разрешаване на спор за собственост между съседи относно точното местоположение на границата между притежаваните от тях имоти, което включва и твърдение за отнемане на владение на част от имота или създаване пречки за пълноценно упражняване на собствеността, т.е. негаторният иск съдържа в себе си и установителен иск за собственост върху спорната ивица между двата имота. Трайно установената съдебна практика приема, че е недопустим такъв иск относно урегулираните поземлени имоти, защото очертанията на имотите при тях се определят по административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата. Доколкото спорът за граници на имоти в регулация е свързан със спор за собственост, то на разположение на заинтересованите е друг иск - този по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на собственост, но към минал момент - към влизане в сила на регулационния план. В този смисъл са: Решение № 1161 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4952/2007 г., II г. о., Решение № 1291 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2007 г., IV г. о.

При спор за граници на имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти, ситуацията е идентична, тъй като уредбата относно одобряването и действието на плана на новообразуваните имоти е сходна с тази за устройствените планове. Така, съгласно §4к, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ съдържанието на плановете, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определя с ППЗСПЗЗ; ал.6 постановява, че планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител; обнародва се в „Държавен вестник” и подлежи на обжалване по административен ред; ал.8 урежда възможностите за изменение на влязъл в сила план и първата хипотеза е когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Подробна регламентация на визираните въпроси се съдържа в чл. 28, 28а и 28б ППЗСПЗЗ. Чл. 28, ал.4 ППЗСПЗЗ изрично постановява, че планът на новообразуваните имоти установява границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно се възстановява, по реда на § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. При така съществуващата правна уредба следва да се приеме, че границите на имотите по плана на новообразуваните имоти също са установени по административен ред, както тези на урегулираните поземлени имоти, поради което иск за установяване на граници между такива имоти също е недопустим.

По основателността на касационната жалба. В рамките на правомощията си да извършва контрол върху допустимостта на решението и съгласно приетото по-горе, съдът счита, че предявеният иск е недопустим и постановените по него решения подлежат на обезсилване. Предявеният иск е за установяване на границата между поземлени имоти №№ * и * по кадастрален план на м. „Т.”, В., които съставляват съответно ПИ № * и ПИ № *, по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ на с.о. „В.”, одобрен със заповед № 321/29.11.2006г. на О. управител на Област В.. Следователно с предявяването на иска ищците се домогват да извършат промяна на тази граница, установена с ПНИ. С оглед на уредбата в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. ППЗСПЗЗ относно реда за изработване и приемане на плана на новообразуваните имоти, неговото предназначение и режим на обжалване и изменение следва да се приеме, че искът на К. и С. К. срещу Е. Ф. е недопустим, тъй като границите на тези имоти са установени по административен ред с плана на новообразуваните имоти. Евентуалните несъгласия на ищците относно границата е следвало да бъдат предявени в производство по обжалване на административния акт или евентуално в производство по §4к, ал.8, т.1 ПЗР ЗСПЗЗ за установяване на грешка в помощния план. При тези изводи постановеното въззивно и първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени на основание чл. 290, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3,пр.1 ГПК и производството по иска по чл. 109а ЗС да бъде прекратено.

Видно от исковата молба наред с иска за установяване на границата е предявен и евентуален иск: в случай, че бъде прекратено производството по чл.109а ЗС, да се разгледа иск по чл. 108 ЗС за предаване на реална част от ПИ № * /ПИ * по ПНИ/ с площ 44 кв.м., заключена между точките А-В-С-Д по скицата на л.21 от делото, която ответницата държи без основание. С оглед прекратяването на производството по главния иск е налице условието за разглеждане на евентуалния иск и делото следва да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по евентуалния иск за собственост.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.


Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1559 от 02.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2151/2008г. и оставеното с него в сила решение № 2371 от 14.07.2008г. на Варненски районен съд по гр.д. № 3545/2007г. и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от К. Д. К. и С. М. К., двамата от [населено място], [улица], ет.7, ап.46 против Е. С. Ф. от [населено място], [улица], вх.2, ет.3 иск по чл. 109а ЗС за определяне на границата между ПИ № * и ПИ № * по КП на м.”Т.”, [населено място] от 1987г., идентични с ПИ № * и ПИ № * по ПНИ на с.о. „В.”, [населено място].

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 108 ЗС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: