Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр. София, 22.12.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 590/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. В., защитник на подсъдимия А. А. П., срещу решение № 89 от 26.04.2016 г. на Варненския апелативен съд (ВАС), наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 479/2016 г. по описа на същия съд. С жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като към ВКС е отправено искане да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Защитникът оспорва процесуалната годност на доказателствените материали, върху които е основана постановената срещу подсъдимия осъдителна присъда за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Изложени са съображения, че незаконосъобразно са били кредитирани процесуалните действия на полицаите Г., И. и У. по осъществяване на оглед, претърсване на местност и изземване на веществени доказателства, без участието на поемни лица и без за тях да са били съставени съответните протоколи; че св. У. извършил обиск на подсъдимия П. в нарушение на чл. 164, ал. 2 от НПК; че свидетелите – полицейски служители са били разпитани в разрез със забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК; че свидетелят Г. И., по отношение на когото наказателното производство е приключило със сключване на споразумение, бил разпитан пред съда, без да му е била осигурена адвокатска защита и без да са му били разяснени разпоредбите на чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 121, ал. 1 от НПК, както и възможността производството спрямо него да бъде възобновено предвид липсата на годни доказателства за осъждането му. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият А. П., редовно призован, не се явява. Неговият защитник адв. Ф., преупълномощен от адв. В., поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 110 от 26.11.2015 г., постановена по НОХД № 1364/2015 г., Варненският окръжен съд (ВОС), НО, е признал подсъдимия А. А. П. за виновен в това, че на 04.06.2015 г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с Г. К. И., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1.09 грама със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 9.5% на стойност 6.45 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението да е държал с цел разпространение други наркотични вещества – 2.36 грама марихуана на стойност 14.16 лева и метамфетамин с брутно тегло 0.03 грама на стойност 0.75 лева. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е постановил веществените доказателства, представляващи високорискови наркотични вещества, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 479/2016 г. по описа на ВАС, като с атакуваното решение № 89 от 26.04.2016 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил присъдата на окръжния съд. Жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване на основание чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В мотивите на атакувания съдебен акт (л. 20 – л. 22 от ВНОХД № 479/2015 г.) въззивният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка, изведена от показанията на свидетелите служители на V РУ ОДМВР – В. Г. Г., В. И., М. У., св. Г. И., воденото спрямо когото наказателно производство е било проведено и е приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК; заключенията по изслушаните физикохимически и оценителна експертизи; приложените по делото протоколи и други документи, прочетени на основание чл. 283 от НПК и веществените доказателства, предявени на страните съгласно чл. 284 от НПК. Въз основа на собствен анализ на така изброените доказателствени материали ВАС се е съгласил с установените от първоинстанционния съд фактически положения, а именно, че на 04.06.2015 г. полицейските служители св. Г., св. В. И. и св. У. участвали в предварително планирана СПО в района на курортен комплекс „Златни пясъци”. В близост до хотел „В.” подсъдимият А. П., който работел като промоутър („викач”) към „Е. к. „..”, заговорил на английски език св. Г. и го приканил да посети заведението. Свидетелят отказал, но попитал подсъдимия дали може да му предложи „нещо друго”. Подсъдимият се замислил и решил да му предложи марихуана. Св. Г. поискал количество за 50 лев, като подсъдимият започнал да прави опити да се свърже по телефона със св. Г. И., тъй като знаел, че той може да предостави наркотични вещества. Понеже връзката не се осъществила, подсъдимият и св. Г. тръгнали към мястото, където обичайно се намирал св. Г. И.. Когато го открили, подсъдимият П. отишъл при него и му обяснил, че св. Г. търси марихуана. Св. Г. И. донесъл пакетче със зелена тревиста маса на уговорената стойност и го предал на подсъдимия, който го занесъл на св. Г.. Той обаче не взел тревата, а поискал количество за още 50 лева. Подсъдимият предал желанието му на св. Г. И., но той заявил, че ще трябва да се почака и се приближил към неустановен лек автомобил. Тогава св. Г. предприел действия по задържане на двамата, като към него се присъединили и колегите му свидетелите В. И. и У.. При задържането св. Г. И. изхвърлил пакетче с жълтеникаво вещество и пакетче с тревна маса. Със съдействието на св. Р. А., пиколо в хотел „В.”, полицейските намерили и взели изхвърлените пакетчета. Подсъдимият П. останал на място, като в джоба му се намирало даденото му от св. Г. И. пакетче със зелена тревиста маса. Пликчето било намерено при проведения на 04.06.2015 г. обиск на лицето в РПУ, като впоследствие било доброволно предадено от св. В. И. на разследващия орган, за което били съставени разписка и протокол за доброволно предаване от подсъдимия П.. При извършените в хода на разследването експертизи било установено, че намиращото се у подсъдимия П. пакетче съдържало марихуана с нетно тегло 1.09 грама с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9.50 % на стойност 6.45 лева. За държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – амфетамин и марихуана, включително и изхвърлените на местопроизшествието, св. Г. И. се признал за виновен, като било сключено споразумение, одобрено от ВОС с определение № 60, постановено на12.11.2015 г. по НОХД № 1364/2015 г. Изложените фактически положения са приети за установени при съществени нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Решаващите изводи и на двете съдебни инстанции по въпроса за авторството на деянието незаконосъобразно от процесуална гледна точка са базирани на негодни доказателствени източници – свидетелските показания на полицейските служители Г., В. И. и У. и приложените към делото документи – протокол за обиск на А. П., протокол за доброволно предаване на пакетчето с наркотичното вещество от подсъдимия П. на полицейския служител св. В. И. и разписка за предаването му от св. В. И. на разследващия орган Г. И. ). 1. Не може да бъде споделено гледището за извънпроцесуален характер на осъществените на 04.06.2015 г. от полицейските служители действия, с което е обоснована допустимостта на свидетелските им показания. От решаващо значение за преценката на показанията на свидетелите Г., В. И. и У. се поставя въпроса за характера и естеството на осъществените от тях действия – дали те спадат към действията по разследването, извършени в рамките на наказателния процес, или представляват извънпроцесуална дейност, предшестваща образуването и провеждането на наказателното производство. Дейността по разследване се осъществява от разследващи органи при условия и реда на НПК. Полицейските правомощия пък се осъществяват в изпълнение на преследваните от ЗМВР цели за пресичане, преустановяване и разкриване на престъпления. Те не се дублират с действията по разследване, регламентирани в НПК, и не са основание полицейският орган да изземва правомощия, присъщи на други органи и да осъществява действия по доказване на извършено престъпление и реализиране на отговорност от гражданите за евентуално извършено от тях престъпление. Дейността на полицейските служители по ЗМВР, макар и свързана с наказателното производство, не е част от него и се осъществява от служители на полицията, които нямат качеството на разследващ орган по смисъла на чл.194 и чл.194а от НПК, не са ангажирани с разследването по наказателното производство и не извършват процесуални действия по НПК. В тези случаи полицейските служители не попадат в кръга на лицата по чл. 118, ал. 1 от НПК и чрез техните показания в процеса поначало може да бъде възпроизведена информация за факти и обстоятелства от значение за делото. Съставените за извършените полицейски действия протоколи не са писмени доказателствени средства за извършване на съответните действия, реда на извършването им и за събраните доказателства по смисъла на чл. 131 от НПК. По правната си природа тези документи представляват писмени доказателства, удостоверяващи факти и обстоятелства във връзка с редовността и наличието на специалните предпоставки на ЗМВР за осъществяването на полицейските правомощия, лицата, които са ги осъществили и лицата, спрямо които са приложени. Ако обаче полицейските органи са осъществили действия по разследването, регламентирани в НПК, свързани с доказването на извършено престъпление, тяхната дейност не може да бъде определена като „извънпроцесуална”, включително и в случаите, когато дейността им е опорочена. 1.1. С оглед на това при преценката на допустимостта на свидетелите полицейски служители, на първо място, следва да се определи кога и по какъв именно начин е било образувано досъдебното производство в разглеждания случай. Съдилищата не са дали верен и точен отговор на този въпрос. Известно е, че НПК предвижда изключения от принципното положение на чл. 212, ал. 1 от НПК, при които досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследване. Като такива в чл. 212, ал. 2 от НПК са предвидени оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164 от НПК. В разглеждания случай се е случило именно това – досъдебното производство срещу касатора П. и осъдения Г. И. реално е било образувано с първото действие по разследването, осъществено на 04.06.2015 г., а именно – оглед на местопроизшествието, при който са били открити изхвърлените от св. И. наркотични вещества. Едва в хода на първоинстанционното съдебно производство прокурорът за първи път е лансирал тезата, впоследствие възпроизведена от съдебните инстанции в мотивите на съдебните им актове, че досъдебното производство срещу подсъдимия П. и св. Г. И. е било образувано на следващия ден – 05.06.2015 г. ВОС е застъпил незаконосъобразно становище (л. 111 от НОХД № 1364/2015 г.), че в досъдебното производство е било образувано с „първото следствено действие по НПК на 05.06.2015 г. в 8:30 ч. (л. 61)”, а именно – с разпита на подсъдимия А. П. в качеството на свидетел, като всички предшестващи действия са били осъществени по ЗМВР. Въззивният съд също е счел, че действията на полицейските служители са съставлявали законово регламентирани полицейски действия за задържане на лица, извършили престъпление, но очевидно се е затруднил да конкретизира момента на образуване на досъдебното производство. В тази насока е прието (края на л. 23 – началото на л. 24 от ВНОХД № 479/2015 г.), че разследването по досъдебното производство е започнало с предаването на инкриминираното пакетче с марихуана от страна на подсъдимия П. на разследващия полицай Г. И. с протокол за доброволно предаване, както и „с последващите действия, извършени от разследващия орган на 05.06.2015 г.” Няма съмнение обаче, че досъдебното производство под № 207/2015 г., водено срещу А. П. за престъпление по чл. 354а от НК е започнало още на 04.06.2015 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, като по този въпрос и самите полицейски служители, вкл. разследващият орган, както и наблюдаващият прокурор при ВОП, не са имали никакво колебание. Това обстоятелство е недвусмислено отразено в писмо на разследващия полицай Г. И. до ОП – гр. Варна (л. 1 от ДП), карти за започнато разследване срещу известен извършител А. П. и Г. И. (л. 2, л. 5), писмо от ОДМВР - Варна, V РУП – Варна до РП – гр. Варна (л. 3), уведомление до прокурор от ВРП за започнато ДП № 207/04.06.2015 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК (л. 4), предложение от разследващ полицай от ОДМВР – Варна, V РУП, до ОП – гр. Варна от 29.07.2015 г. относно искане за удължаване срока на разследване, карта за приключено разследване (л. 139), карта за обвиняемо лице (1-СС), прикрепена към задната корица на ДП. В заповедите за полицейско задържане на лицата Г. И. и А. П. рег. № 69 от 04.06.2015 г. и рег. № 74 от 04.06.2015 г. (л. 128 и л. 130) образуваното ДП № 207/2015 г. изрично е посочено като основание за задържането им. Фактът, че досъдебното производство е било образувано на 04.06.2015 г., е отразен също така в искания на прокурор К. от ОП – гр. Варна за одобрение на протоколи за претърсване и изземване, приложени на л. 38, л. 42, л. 45, л. 50, л. 55, л. 58 от досъдебното производство. В протоколите за разпит на свидетелите Г., В. И., А. също е посочено, че показанията им са снети по ДП № 207/2015 г., като разпитите им са били проведени на 05.06.2015 г. за времето съответно от 03:40 ч. до 04:35 ч., 04:40 ч. до 05:00 ч., 07:20 до 08:00 ч., т. е. преди твърдяното извършване и документиране на действията по „доброволно предаване” на наркотичното вещество от подсъдимия. 1.2. В случая първото по делото действие по разследването, с което са били разкрити и запазени „следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото” се явява оглеждането от страна на полицейските служители на периметъра на местопроизшествието и установяването там на факти от съществено значение за процеса – намирането на предмети, пряко свързани с инкриминираното престъпление. В мотивите на атакуваното решение са възприети фактите, установени и от първоинстанционния съд – че свидетелите Г. Г., В. И., М. У. със съдействието на св. Р. А. са огледали мястото, където се е намирал св. Г. И., търсили са, намерили са и са прибрали изхвърлените от него предмети (пакетче с жълтеникаво вещество и пакетче с тревна маса), впоследствие идентифицирани от експертизите като наркотични вещества. Осъществените от тях действия по изследване на околната местност, търсене и намиране на изхвърлените от св. Г. И. предмети представляват оглед на местопроизшествие по смисъла на чл. 155 от НПК. Това е процесуално урегулирана дейност, която дефинитивно се осъществява от компетентен орган в присъствието на поемни лица, резултатите от която се закрепват в протокол, изготвен по реда на чл. 128 – чл. 129 от НПК. Съставянето на протокол за огледа на местопроизшествието е било абсолютно задължително. Без такъв или при неправилно изготвен такъв намерените и иззети от местопроизшествието обекти не могат да бъдат включени в доказателствения материал. Обстоятелството, че в случая тези основни изисквания при провеждане на огледа на местопроизшествието не са спазени, не превръща дейността на свидетелите полицейски служители в „извънпроцесуална”. Характерът на извършените от тях действия не зависи от това дали са процесуално законосъобразно извършени или не. Естеството им на действия по разследването се определя от тяхното съдържание – дали чрез тях се събират доказателства. Целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства за разкриване на престъплението и да се повдигне обвинение пред съда. При осъществяване на полицейските правомощия не са релевантни разпоредбите на НПК, защото с тях не се събират доказателства. Събраната чрез тях информация може да бъде легализирана за целите на наказателния процес (да се допусне и отново да се събере и провери), но само чрез някой от способите за доказване, предвидени в НПК. Изложеното дотук обуславя отговора на основния принципен въпрос дали и доколко е възможно доказателственият резултат от регламентирани по НПК действия по разследването (в случая оглед на местопроизшествие, обиск) да бъдат заменени с разпита на свидетел, който на практика ги е осъществил, макар в нарушение на процесуалните правила. Разрешението е дадено от разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, която не допуска възможността доказателствените резултати от негодните действия да бъдат заместени от показанията на лицата, които са ги осъществили извън компетентността си и в нарушение на чл. 128 и чл. 137 от НПК. 2. В светлината на горните съображения следва да се оценява и процесуалното значение на приложения на л. 131 от ДП протокол за обиск по чл. 80 от ЗМВР на А. П., съставен от гл. полицай М. У., в който сред намерените у подсъдимия вещи фигурира и „1 бр. пликче прозрачно от цигарена кутия със зелена тревиста маса (около 1.5 грама)”. Този документ превратно е оценен от ВАС (л. 23 от ВНОХД № 479/2015 г.) като протокол за извършен по реда на ЗМВР обиск, при което действие намерените вещи, включително инкриминираното количество марихуана, били само „описани”, но не и иззети. След образуване на досъдебното производство всички действия по разследването се основават на НПК. В частност, по отношение на претърсването на лице в досъдебното производство са релевантни изискванията на чл. 164 от НПК. Отново следва да се подчертае разграничението между обиска като действие по разследването в досъдебното производство и обиска по чл. 80 от ЗМВР. Основното различие е, че обискът по чл. 80 от ЗМВР не е способ за събиране и проверка на доказателства, а полицейско правомощие, което следва да се упражнява в изрично изброените случаи в ал. 1, т. 1 – т. 4 от посочената разпоредба. От това произтичат и останалите разлики в уредбата между двата вида обиск – относно компетентността на лицата, които могат да ги извършват, липсата на необходимост от разрешение или одобрение от съдия при полицейския обиск; отсъствието на изискване при извършването му да присъстват поемни лица, като се предвижда присъствието само на един свидетел, който се подписва в протокола и др. В случая под претекст, че се извършва обиск по чл. 80 от ЗМВР, принудителното действие спрямо касатора е било извършено в хода на вече започнато досъдебно производство, от некомпетентен орган, без предварително съдебно разрешение или последващо одобрение, без поемни лица (като присъстващ свидетел в протокола на л. 131 от ДП е посочен само св. Г., но дори и той не го е подписал). При това към момента на извършване на този обиск полицейските служители вече са били възприели действията на подсъдимия по приемане на пликчето с тревиста маса от св. Г. И. и са знаели, че то се намира в джоба му (наличието му там е било установено и при проверката по чл. 72, ал. 2 от ЗМВР при поставянето на белезници на подсъдимия и транспортирането му в сградата на РУ). Въпреки това те не са счели за необходимо да предприемат мерки за приобщаване на предмета на престъплението по установения от НПК ред. Тези данни обуславят извод, че на основание чл. 105, ал. 2 от НПК протоколът за обиск на подсъдимия от 04.05.2015 г. следва да се изключи като доказателствено средство, тъй като не е съставен по реда на НПК. Неспазването на съответните законови изисквания при извършването на процесуална дейност по разследването, вкл. осъществяване на обиска, както и съставянето на протоколите за следствени действия се санкционира с недопускане на опорочените доказателствени средства, а това означава и недопускане на съответните доказателства. Действия по разследването, които не са извършени при точно спазване на установените в НПК правила, нямат присъщата им процесуална стойност на способ за събиране и проверка на доказателства и резултатите от тях не могат да се ползват от съда за разкриване на обективната истина. В конкретния случай – и резултатите от неправомерно осъществения обиск на подсъдимия П. не са годни в ни най-малка степен да изяснят фактите относно местонахождението, намирането и изземването на инкриминираното наркотично вещество от подсъдимия П.. Тези обстоятелства не могат да бъдат установени и чрез показанията на съставителя на обсъждания протокол с оглед забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК. 3. Самите полицейски органи са били напълно наясно с факта на незаконосъобразното изземване на инкриминираното високорисково наркотично вещество, като с цел „саниране” на нарушенията са оформили документи, удостоверяващи доброволно предаване на наркотичното вещество. На гърба на протокола за обиск по чл. 80 от ЗМВР (л. 131 от ДП) е отразено саморъчно вписване от подсъдимия А. П., че на 05.06.2015 г. всички вещи са му били върнати. След това е бил съставен протокол за доброволно предаване от 05.06.2015 г. (л. 106 от ДП), съгласно който подсъдимият „предал доброволно” полиетиленовото пликче с трите стръка марихуана на полицейския служител В. И.. Последният, от своя страна, предал пликчето на разследващия полицай Г. И. с „разписка” (л. 107 от ДП). При формиране на вътрешното си убеждение съдилищата не е следвало да се осланят и на тези документи. Поначало е възможно протоколът за доброволно предаване, респ. разписката за предадени и получени вещи, третирани като писмени доказателства, да установят приобщаването на съответната вещ към доказателствената съвкупност по делото. Задължително условие за това е документите относно правно значимите факти да отразяват вярно обективната действителност. В разглеждания случай от решаващо значение е обстоятелството, че реално предаване на инкриминираното пликче с тревна маса от подсъдимия П. на полицейския служител В. И. и от последния – на разследващия орган Г. И. въобще не се е състояло, т. е. по съдържание обсъжданите документи не удостоверяват верни обстоятелства. В действителност наркотичното вещество е било незаконосъобразно иззето от полицейските служители още на 04.06.2015 г. при провеждане на обиска по чл. 80 от ЗМВР. То се е намирало във фактическата власт на служителите на полицията, като не е било върнато на подсъдимия П. на 05.06.2015 г. (а и не би могло да бъде върнато, тъй като притежанието му е забранено). Поредицата доброволни предавания е била фиктивно документално отразена, за да създаде привидно впечатление за законосъобразно приобщаване на вещественото доказателство. В тази насока кредитираните от съдилищата твърдения на разпитаните като свидетели полицейски служители Г., В. И. и У. са напълно еднопосочни, като безпротиворечиво разкриват обстоятелствата във връзка с изземването на инкриминираното наркотично вещество – времето, мястото, начина на намирането му, лицето, у което е било открито, утвърдената практика за „формално” изготвяне на протоколи за доброволно предаване без „фактическо предаване”. Самият първоинстанционен съд без съмнение също е установил, че наркотичното вещество не е било върнато на подсъдимия, а протоколът и разписката са били „по-късно създадени, без да има реално доброволно предаване” (протокол от съдебно заседание на 26.11.2015 г., гърба на л. 94 от НОХД № 1364/2015 г.) Тези констатации безусловно означават, че писмените доказателства относно доброволното предаване на инкриминираното наркотично вещество – протокол за доброволно предаване и разписка – също следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като съдържанието им не разкрива правдиво обективната действителност. Излишно е да се припомня, че съдът не може да кредитира доказателствени материали с недостоверно съдържание, още по-малко може да обоснове с тях осъдителните изводи на присъдата си. Независимо от това, игнорирайки собствената си констатация за фиктивност на съставените документи, в мотивите към присъдата ВОС се е позовал на тях и е изградил върху тях приетата фактология. Въззивният съд също безкритично им е гласувал вяра, с което сам е допуснал особено съществено нарушение на чл. 13, ал. 2, чл. 14, чл. 104 от НПК. 4. С оглед фактологическата специфика на разглеждания случай въззивният съд е следвало да обсъди допустимостта на свидетелските показания на полицейските служители и от гледна точка на въпроса дали извършването на престъплението от страна на подсъдимия П. е било провокирано от самите полицаи, конкретно от св. Г. – дали престъплението е щяло да бъде извършено без намесата на полицейския орган; дали св. Г. е действал в рамките на правомощията си „пасивно” за разкриване на конкретно вече извършено престъпление; дали е бил случаен очевидец на извършващото се деяние; дали полицейските служители са разполагали предварително с данни, че подсъдимият П. се занимава с разпространение на наркотични вещества и др. От фактическа страна по делото е прието, че подсъдимият П., възприемайки св. Г. като чуждестранен турист, го заговорил на английски език, подканяйки го да посети еротично заведение. Свидетелят, разговаряйки също на английски език, му отказал, но се заинтересувал какво „друго” може да му предложи. Подсъдимият попитал какво точно има предвид – дали „нещо за пушене”, а свидетелят отговорил, че има предвид точно това. Тогава подсъдимият се замислил, казал му „добре”, като двамата започнали да уточняват количеството и стойността на привидно поисканата от свидетеля Г. „трева”. Едва след като изчакал реализирането на деянието и непосредствено възприел действията на подсъдимия П. по извършването му, свидетелят разкрил служебното си качество. При тези данни съдилищата са дължали коментар дали събраните против подсъдимия обвинителни доказателства чрез разпита на полицейските служители могат да се ползват в наказателния процес в съответствие със стандартите на справедливия процес по чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ , формулирани в решенията на ЕСПЧ по делата Teixeira de Castro v. Portugal от 09.06.1998 г.; Vanyan v. Russia от 15.03.2006 г.; Khudobin v. Russia от 26.01.2007 г.; Ramanauskas v. Lithuania от 05.02.2008 г.; Ali v. Romania от 09.11.2010 г.; Bannikova v. Russia от 04.02.2011 г.; Furcht v. Germany от 23.10.2014 г., обобщени в решение на ВКС, ІІ н. о. № 189 от 03.02.2015 г. по н. д. № 515/2014 г. 5. Касационната инстанция не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила по отношение на оспорените от жалбоподателя показания на св. Г. И.. Обстоятелството, че първоначално наказателното производство е било образувано и срещу него, като е проведено и приключило по реда на Глава двадесет и девета от НПК, не е пречка той да бъде допуснат и разпитан в качеството на свидетел съгласно чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК. Неоснователно се поставят изисквания в тази хипотеза на свидетеля да се осигурява адвокатска защита, да му се разясняват разпоредбите на чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 121, ал. 1 от НПК, както и възможността производството спрямо него да бъде възобновено предвид липсата на годни доказателства за осъждането му, каквито условия процесуалният закон не поставя. В такива случаи не може да се обсъжда опасността от самоуличаване на свидетеля. За собственото си деяние той вече се е признал за виновен и се е съгласил да му бъде наложено наказание в проведеното диференцирано производство по решаване на делото със споразумение, като актът по Гл. двадесет и девета се ползва със задължителна сила съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК. В частите, касаещи деятелността на подсъдимия П., показанията на св. Г. И. подлежат на общо основание на преценка за достоверност с оглед наличието, респ. липсата, на кореспонденция с останалите събрани по делото годни доказателствени материали. Констатираните процесуални нарушения по пунктове 1 – 4 от настоящото решение са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което постановеното въззивно решение по ВНОХД № 479/2016 г. по описа на ВАС следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. При новото разглеждане на делото вътрешното убеждение на съда следва да се основава само върху процесуално годни доказателствени материали. Необходимо е също така да се държи сметка за забраната за reformatio in pejus, доколкото както първоинстанционната присъда на ВОС, така и потвърдителното въззивно решение на ВАС не са били атакувани от страните в оправдателната част по отношение на обвинението подсъдимият П. да е държал с цел разпространение 2.36 грама марихуана на стойност 14.16 лева и метамфетамин с брутно тегло 0.03 грама на стойност 0.75 лева. Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 89 от 26.04.2016 г., постановено по ВНОХД № 479/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, НО, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.