Р Е Ш Е Н И Е № 293 София, 23 юли 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 887/2010год. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от защитника на осъдения Б. Я. М. за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 17 от 10.04.2012 год. по нохд № 619/2011 год. на Районен съд-Асеновград, потвърдена с решение № 307 от 22.10.2012год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по внохд № 912/2012 год. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание и присъдено обезщетение са явно несправедливи. В подкрепа на основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1 и 2 от НПК конкретни доводи не се излагат с общото заключение, че съдилищата са направили изводите си на предположения, а не на обективно установени факти по реда и начина уреден в НПК. Излага се твърдението, че незаконосъобразно М. е признат за виновен и осъден, вместо да бъде оправдан. Иска се да бъдат отменени по реда на това производство постановените съдебни актове и осъденият да бъде оправдан, а при условията на алтернативност - делото да бъде върнато за ново разглеждане или да се намали размера на определеното наказание. В съдебно заседание защитниците на осъдения-адв. Ц. Б. и адв. К. Е. от АК-П. поддържат искането по изложените в него и в представените писмени бележки основания и доводи. Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: С присъда № 17 от 10.04.2012 год. по нохд № 619/2011 год. на Районен съд-Асеновград подсъдимият Б. Я. М. е признат за виновен в това, че на 24.10.2010 год. в [населено място], обл. Пловдивска, е причинил тежка телесна повреда-контузия на лявото око, довела до постравматично развита секундарна/вторична/ глаукома-постоянна слепота с лявото око на Н. Д. Ф., поради което и на основание чл. 128, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода условно, за изпитателен срок от четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С присъдата Б. Я. М. е осъден да заплати на Н. Д. Ф.: - сумата от тридесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането-24.10.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до шестдесет хиляди лева, предявеният иск е отхвърлен като недоказан; - сумата от петстотин лева, представляваща направени от ищеца разноски по делото за адвокатска помощ. В тежест на осъдения са присъдени направените деловодни разноски, както и дължимата на държавата такса върху размера на уважения граждански иск. С решение № 307 от 22.10.2012год. постановено по внохд № 912/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Заявените от осъдения основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т . 1 и 2 НПК се подкрепят с доводи, относими по-скоро към обосноваността на фактическите констатации на въззивния съд, която е извън предмета на касационния контрол. При извършената от настоящата инстанция проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла вложен в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна, като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика. След като е установено по несъмнен начин, че Б. М. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователно е конкретното оплакване, че въззивният съд не е изследвал пълно, точно и детайлно фактическата обстановка и не е отговорил на възражението за съставомерност на деянието. По реда на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Видно от изложените мотиви към решението - стр. 5 – 6, въззивният съд, /както и първоинстанционният/ е направил пълен разбор на противоречивите данни от гласните доказателствени средства и точно е посочил на кои се дава вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Изложил е съображения относно твърденията му във въззивната жалба за незаконосъобразност на присъдата и по довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдена е била позицията на осъдения и защитата му и са посочени основанията, поради които не се възприема. Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не се подкрепя от данните по делото. В искането като конкретни възражения е посочено, че няма доказателства за извършено от подсъдимия престъпление и че неправилно са кредитирани част от доказателствените материали, като по този начин по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали, обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство така, както не подлежи и в касационното, към които основания препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 426 НПК. Не могат да бъдат установявани нови фактически положения, поради което и не се предвижда такова касационно основание в процесуалния закон. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Не могат да бъдат възприети и доводите в касационната жалба, че увреждането, довело до слепота на лявото око подстрадалият е получил при друга последваща житейска ситуация, в която М. не е участвал. Този въпрос също е обсъждан детайлно и отхвърлен като недостоверен от въззивния съд не само на базата на свидетелския доказателствен материал, но и от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза, изключваща възможността за теренна травма, като според експертите, увреждането в окото е от удар с или върху тъп твърд предмет и е възможно да е причинено по описания от пострадалия начин и време. Допълнителната СМЕ е дала заключение, че получените увреждания с установения медикобиологичен характер са в пряка връзка с инцидента станал на 24.10.2010год. и изключват те да са последица от събития на предишна или последваща дата, както и да са в резултат на дегенеративни процеси и възрастови изменения. Фактически, с оглед заключението на цитираните експертизи за характера на травмата и обективно откритите находки, съдът е приел тезата, че пострадалият е получил увреждането от падането на терена за защитна, тъй като не кореспондира с останалите доказателства по делото, а именно: с показанията на пострадалия, че е бил увреден от подсъдимия с нанесен му от него удар с твърд предмет/дървено трупче/; с показанията на съпругата на пострадалия-свидетелката М. Ф., на която непосредствено след деянието пострадалият разказал за развилото се събитие и това кой го е увредил; с показанията на полицейските служители от РПУ- свидетелите Ф. и А., които по подаден сигнал отишли в дома на Ф., при което последният им се оплакал от действията на подсъдимия и от идентичните по същество показания на свидетеля Ц. И., който по-късно транспортирал пострадалия в очна клиника в [населено място]. При така установената фактическа обстановка изводите на съдилищата, че се касае за нанесена тежка телесна повреда от подсъдимия Б. М. на пострадалия Н. Ф. - престъпление по чл. 128 НК, са напълно законосъобразни. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание Настоящата инстанция счита, че и това възражение с искане за намаляване размера на наказанието, без да са посочени в жалбата конкретни основания, се явява изцяло неоснователно. В тази връзка и от двете съдебни инстанции са били подложени на внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца, като наказанието е определено при превес на последните и при минимума предвиден за престъплението. Именно с оглед на това, следва да се констатира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и от там да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да се приложат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като се определи размера на наказанието под предвидения в закона минимум. Затова и настоящата инстанция счита, че наложеното наказание с приложение разпоредбите на чл. 66 НК се явява напълно справедливо, съобразено с данните за деянието и дееца, с целите му по чл. 36 НК. Ето защо, искането на осъдения М. се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Я. М. за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 17 от 10.04.2012 год. по нохд № 619/2011 год. на Районен съд-Асеновград, потвърдена с решение № 307 от 22.10.2012год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по внохд № 912/2012 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: