Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 15.03.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 16 февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря С. Ш. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №638/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на Ц. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №155 от 14.01.20 г. на АС-София по т.д. № 2691/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 698 от 03.04.2018 г. по т.д. № 1476/17 на СГС,VІ-14 с-в в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.59 ал.5 ЗБН на синдиците на „КТБ“ АД/н./ срещу касатора и въззивният съд е постановил друго, с което е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД/н./, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на изявлението с вх. № 10301/ 31.10.2014 г., отправено от Ц. Й. Д. от София до КТБ АД за прихващане на придобитото от него с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2014 г., сключен с В. Ч. Х., вземане за сумата 46 397.74 евро, срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от : договор за банков кредит в евро от 14.09.2007 г. за сумата 110 000 евро ; договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на същата банка от 6.11.2008 г. и договор за банков кредит от 18.05.2011 г. за сумата 12 000 лева. В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за касирането му. Касаторът изразява становището, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията след изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г. , като е зачел придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Развива подробни правни доводи за неприложимост на чл.59, ал.5 ЗБН, като противоречаща: на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложение на Протокол № 1. От страна на синдиците на КТБ АД/н./ е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на КЖ, с оглед произнасянето на съда в съответствие с действащата национална нормативна уредба -чл.59 ал.5 ЗБН в ред. публ. В ДВ бр.22/13.03.2018 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение, в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Цитираната разпоредба на чл.59 ал.5 ЗБН прогласява недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, на всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката : 1. след началната дата на неплатежоспособността ; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. При безспорно установения факт на извършване на прихващането след началната дата на неплатежоспособността, което принципно обуславя основателност на исковата претенция, съдът е приел че въпросната разпоредба е приложима и спрямо възникналото между страните в настоящия спор правоотношение, основано на заварено от новия параграф 8 от ПЗР на ЗБН/ обн. ДВ бр. 22/2018 г./ прихващане . Изложил е съображения , черпени от мотивите към Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/ 2013 г. (обн., ДВ, бр. 27 от 2014 г.) на Конституционния съд на Републиката „Всеки нов граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. Новият граждански закон с придаването му на незабавно действие спрямо заварените производства може да преуреди по нов начин породените преди влизането му в сила юридически факти и правоотношения, като ги измени в бъдеще съобразно неговите разпоредби, но това винаги е обусловено от съображения за справедливост и целесъобразност. Законодателят може по изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици. Същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения. От изложеното е направен извод, че Конституцията не съдържа забрана за придаване на обратно действие на новите гражданскоправни разпоредби, а дори да съществуваше такава забрана, в случая е налице хипотезата на прилагане на разпоредби от новия граждански закон към заварени правоотношения, което, според съда, е различно от обратно действие на новия закон.Ето защо и доколкото, според въззивния съд, процесното прихващане от страна на кредитор на несъстоятелната банка напълно осъществява фактическия състав на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията след изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г. , с придаденото обратно действие , по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г., на действието на същата норма, то искът, на така предявеното правно основание, е уважен като основателен. С определение № 60 566 от 12.11.2021 г. , постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение, в обжалваната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, с оглед противоречие с Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България във връзка с постановеното Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г., с което Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал. 1-4; Пар.6, ал. 1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /; чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г. / и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г. / във връзка с приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН, както и за служебна проверка за допустимост-чл.280 ал.2 ГПК. Относно основанието, по което е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: Приложената от въззивния съд норма на чл.59 ал.5 ЗБН , в редакцията й, съгласно изменението с Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г. , е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В мотивите на решението по конст.д. № 9/2020 г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му, доколкото такава е налице и не се касае за липса изобщо на правна уредба, в който само случай искът би бил недопустим. По същество на касационната жалба: Предявеният от синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД /н./ иск е основан на редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. В случая, прихващането е извършено с изявление от 31.10.2014 г., т.е. при действието на редакцията на чл. 59 ал.5 /ДВ, бр. 59 от 2006/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т. 2 на чл.59 ал.5 ЗБН съз ЗИБН от 2014 г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2006 г. - само прихващане, извършено от "длъжника", а в редакцията от 2014 г. - "от кредитор или от банката". Употребеното понятие "длъжника" в редакцията от 2006 г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. Под „ длъжник в несъстоятелност“ по смисъла на ЗБН е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е уредбата в ЗБН на участниците в производството по несъстоятелност на банка- кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като "длъжника". По този начин банката е разграничена от прихващанията, извършени от кредиторите , съгласно ал. 1 и, ал. 3 на чл.59 ЗБН. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Това следва и от граматическото тълкуване на нормата - относително недействително е не прихващане, извършено от длъжник- участник в производство, а от "длъжника", който може да се разбира само в смисъла на несъстоятелния длъжник, т.е.- банката. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. приема, че според редакцията, действаща към датата на извършване на атакуваните прихващания-31.10.2014 г., прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59 ал.5 ЗБН. Редакцията на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени и от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. По изложените съображения, така предявените искове са неоснователни, поради което въззивното решение ,в обжалваната част, следва да се отмени и същите да се отхвърлят. Същото следва де се отмени и в съответната част за присъдените в тежест на касатора- разноски под формата на дължима държавна такса по иска по чл.59 ал.5 ЗБН в размер на общо 5 444,76 лева-за предходните инстанции, като същите следва да бъдат понесени от страна на ищеца-ответник по касация „КТБ“АД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК], съгласно чл.59 ал.7 ЗБН. Ответникът по касация „КТБ“АД-в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 1844,92 лева-разноски за внесена държавна такса за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №155 от 14.01.20 г. на АС-София по т.д. № 2691/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 698 от 03.04.2018 г. по т.д. № 1476/17 на СГС,VІ-14 с-в, в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.59 ал.5 ЗБН на синдиците на „КТБ“ АД/н./ срещу Ц. Й. Д. ЕГН: 7204247262и въззивният съд е постановил друго, с което е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД/н./, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на изявлението с вх. № 10301/ 31.10.2014 г., отправено от Ц. Й. Д. от София до КТБ АД за прихващане на придобитото от него с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2014 г., сключен с В. Ч. Х., вземане за сумата 46 397.74 евро, срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от : договор за банков кредит в евро от 14.09.2007 г. за сумата 110 000 евро ; договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на същата банка от 6.11.2008 г. и договор за банков кредит от 18.05.2011 г. за сумата 12 000 лева, както и в частта за присъдените в тежест на Ц. Й. Д. - разноски под формата на дължима държавна такса по иска по чл.59 ал.5 ЗБН в размер на общо 5 444,76 лева-за предходните инстанции, като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от синдиците на „КТБ“ АД/н/ срещу Ц. Й. Д. за обявяване за относително недействително, на основание чл. 59 ал.5 ЗБН по отношение кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, на изявлението с вх. № 10301/ 31.10.2014 г., отправено от Ц. Й. Д. от София до КТБ АД за прихващане на придобитото от него с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2014 г., сключен с В. Ч. Х., вземане за сумата 46 397.74 евро, срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от : договор за банков кредит в евро от 14.09.2007 г. за сумата 110 000 евро ; договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на същата банка от 6.11.2008 г. и договор за банков кредит от 18.05.2011 г. за сумата 12 000 лева. ОСЪЖДА „КТБ“АД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК], съгласно чл.59 ал.7 ЗБН да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса по иска по чл.59 ал.5 ЗБН, както следва: 3 629,84 лева-по сметка на Софийски градски съд и 1814,92 лева-по сметка на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА „КТБ“АД-в несъстоятелност ЕИК[ЕИК] да заплати на Ц. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] сумата от 1844,92 лева-разноски в касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: