8 Р Е Ш Е Н И Е № 218 София, 01.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1872 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№752/2015г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на И. З. Г., че Н. В. П. е собственик на 71.28% ид.части от УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. като придобити чрез трансформация на лични парични средства по време на брака и вместо това така предявената претенция е отхвърлена, както и по подадена от И. З. Г. касационна жалба срещу онази част от въззивното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено, че Н. В. П. е собственик на 28.72% идеални части от имота като придобита чрез трансформация на лични парични средства по време на брака на страните. С определение №332/30.05.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на И. З. Г., че Н. В. П. е собственик на 71.28% ид.части от УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. като придобити чрез трансформация на лични парични средства по време на брака и вместо това така предявената претенция е отхвърлена по въпроса при разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай. Касаторът поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че доколкото по делото е установено, че паричните средства и по двете негови банкови сметки са с произход отпреди сключването на брака и размерът на същите съответства на стойността на закупеното имущество, съдът е следвало да се произнесе именно по този въпрос – доказана ли е претенцията на ищеца, предявена въз основа на тези факти, тъй като предметът на делото е установяване произхода на средствата, с които имотът е закупен. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил закона /чл.19, ал.1 и ал.3 СК-отм./ като превратно е разширил приложното поле на презумпцията за съвместен принос, привличайки я като източник на правото при разрешаване на въпроса кои парични средства са вложени при придобиването на имотите – личните на ищеца или тези, които според съда са в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че събраните по делото гласни доказателства не следва да бъдат ценени,както и че неправилно е объркал предмета на СИО – от една страна придобитите недвижими имоти и от друга паричните средства по банковата сметка. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен изцяло, като бъде признато правото му на собственост и върху 71.28% идеални части от процесния недвижим имот, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба И. З. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Н. В. П. е предявил против И. З. Г. иск за признаване по реда на чл.23, ал.1 СК вр. чл.124 ГПК, че е изключителен собственик на придобитата по време на брака на страните двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39 кв.м., както и на УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], в който е построена сградата. С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е частично основателен за 28.72% идеални части от имота. Прието е, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 25.05.2002г. и прекратен с влязло в сила на 14.10.2013г. решение от 14.10.2013г., постановено по гр.д.№4554/2013г. по описа на СРС. Прието е, че страните са закупили по време на брака двуетажната масивна вилна сграда за сумата 15000лв. на 19.05.2004г. /н.а.№62, дело №231/2004г./, а впоследствие на 17.05.2005г. с договор за покупко-продажба са придобили имота, в който е построена сградата, за сумата от 5103лв. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е прието, че Н. П. е имал влогове в [фирма], [фирма] и [фирма], като три от банковите сметки са закрити на 19.05.2004г. и е безспорно между страните, че жилищната сграда и дворното място са закупени със средства от трите банкови сметки. Прието е, че в случая се касае за отношения във връзка с парични влогове, които са ликвидирани преди прекратяване на брака и при действието на СК от 1985г., като съгласно чл.19 и чл.20 от този СК паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а влоговете, придобити преди брака, както и влоговете, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Прието е, че при тази законова уредба от значение са моментът и начинът на придобиване на сумите, като следва да се има предвид, че имуществените отношения при фактическо съжителство не са приравнени на тези през време на брака, т.е. твърденията на И. Г., че има принос в придобитите от Н. П. суми по влоговете му преди сключването на брака не могат да се вземат предвид, след като тези влогове са на негово име и по силата на чл.20 СК от 1985г. се считат негово лично имущество. Посочено е, че Н. П. е имал сметка в [фирма], открита на 28.02.2002г. /т.е. преди сключването на брака/ и закрита на 19.05.2004г., като по нея не е имало внасяне на други суми освен първоначално внесените такива и към момента на закриването й наличността по същата е била 6 215.01 евро, равняващи се на 12 155.50лв., за които на основание чл.20 СК от 1985г. е прието, че са негово лично имущество. Посочено е, че Н. П. е имал в [фирма] сметка, като по нея към 28.02.2002г. е имало 3 3859 долара, когато са внесени още 1 260.99 долара и е прието, че тези суми също съставляват негово лично имущество. Посочено е, че сметката е закрита на 19.05.2004г., когато са изтеглени 6 193.86 долара и е прието, че внесената по време на брака сума от 1 477.02 долара е била обща на двамата съпрузи, тъй като не се установява тези средства да са били лично имущество на Н. П., а и няма твърдения в тази насока, тъй като в исковата молба е посочено, че сумите по тази сметка представляват средства, придобити преди брака. С оглед на това е прието, че лично имущество на Н. П. съставлява само част от средствата, внесени преди сключването на брака, левовата равностойност на която към момента на закриване на влога е 7 578.95 лева, а останалите 2 394.16 лева са общи на двамата съпрузи. Посочено е, че в [фирма] /“Пощенска банка“/ Н. П. е имал три сметки, две от които са закрити на 12.08.2002г. и на 13.01.2003г. и тъй като в исковата молба е посочено, че спорните имоти са закупени със средства от банковите сметки, закрити на 19.04.2004г., е прието, че при разрешаване на спора доказателствата, касаещи тези две сметки не следва да се вземат предвид. Посочено е, че третата сметка в [фирма] и открита като спестовна на 12.08.2002г. и закрита на 19.05.2004г. като при откриване на сметката са внесени 2 010.96 щатски долара, а при закриването са изтеглени 7 466.18 долара, равняващи се на 12 035.48 лева, както и че след откриване на сметката Н. П. е внасял суми по нея както следва: на 13.01.2003г. – 1590 долара и 380.49 долара; на 04.06.2003г. – 1 105.01 долара и на 12.11.2003г. – 2 319.51 долара. Прието е, че не са представени доказателства сумата от банковата сметка, закрита на 12.08.2002г., е използвана за захранване на новата сметка, открита на същата дата, като фактът, че на една и съща дата са извършени и двете действия, не е достатъчен, за да се приеме, ме сумите от закритата сметка са внесени в новооткритата такава, още повече, че при закриване на сметката са получени 917.76 долара, а при откриване на новата сметка са внесени 2020.96 щатски долара. Взето е предвид, че в исковата молба е посочено, че депозитът по третата сметка е открит преди сключването на брака, но по делото е установено, че сметката е открита по време на брака и по нея по време на брака е имало постъпления, с оглед на което е прието, че средствата по тази сметка съставляват СИО и не следва да се вземат предвид показанията на св.С. П. /майка на Н. П./ относно извършените от нея и нейния съпруг дарения на парични суми след сключването на брака. Посочено е, че предявеният иск се основава на твърдения, че спорният имот е закупен с лични средства, придобити преди сключването на брака и исковата претенция не се основава на твърдения, че касае суми, придобити по време на брака по дарение, като основанието на иска не е променяно в хода на производството, както и че задължение на съда е да се произнесе по иска така, както е предявен и след като по надлежния ред не са въведени твърдения, че сумите по тази сметка са получени по време на брака по дарение, то и съдът не следва да се произнася за такива суми. С оглед на това е прието, че към 19.05.2004г. при закриване на трите банкови сметки, в режим на СИО са били 14 329.64 лв., а 19 733.45 лв. са били лични на Н. П., представляващи внесени от него суми по банковите сметки преди сключването на брака. Изложени са съображения, че установената в СК презумпция за съвместен принос е оборима, но за да бъде оборена, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен и категоричен начин, че имуществото е придобито с негови лични средства. И доколкото в случая ищецът не е доказал точно в какъв размер са вложените от него лични средства при покупката на имота и се касае за придобито имущество по време на брака, е прието, че цялата сума, която е в режим на СИО, е вложена в покупката на имота с оглед предположението, че закупен по време на брака имот принадлежи общо на двамата съпрузи. При обща цена на имота 20 103лв. /сграда и терен/ е прието, че в режим на СИО са придобити 71.28 % от имота, изчислени съобразно общата сума, която е била в режим на СИО и е вложена за закупуването му /14 329.64лв./, а останалата част от 28.72 % е придобита с лични средства на ищеца. В производството по чл.288 ГПК е прието, че така изложените от въззивния съд съображения за начина, по който следва да бъде извършена преценката каква част от цената на придобит по време на брака имот е платена с общи средства и каква със средства, които са лични на единия съпруг, противоречат на становището, изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №347/15.10.2012г. по гр.д.№1071/2011г. на Четвърто ГО на ВКС, в което е прието, че при преценка за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество, следва винаги да се обсъдят всички доказателства по делото, като изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства, а ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество. Настоящият състав на Първо ГО на ВКС напълно споделя становището, изразено в решение №347/15.10.2012г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№1071/2011г., като съображенията за това са следните: При предявен по реда на чл.23, ал.2 СК иск основният спор между страните е, какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота. При разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл.21, ал.1 СК презумпция да бъде оборена. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235 ГПК/ и неправилно е приложен материалния закон /чл.21, ал.1 СК и чл.23, ал.2 СК/. Както вече беше отбелязано, основният спор между страните при предявен по реда на чл.23, ал.1 СК иск е, какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота, като в тежест на предявилото иска лице е да установи размера на личните средства, които е притежавало към момента на осъществяването на придобивния способ / в случая договори за покупко-продажба/, както и каква част от тези средства са вложени при придобиване правото на собственост върху имота. В случая между страните не съществува спор, че цената на процесния имот е платена със средства от влоговете в [фирма], [фирма] и [фирма] /Пощенска банка/, като по делото е установено, че част от тези средства за внасяни от Н. П. преди сключването на брака /19 733.45лв./, а друга част – по време на брака /14 329лв./, както и че изтеглената сума /34 963.09лв./ надвишава цената, платена при придобиване правото на собственост върху процесния имот, която е в общ размер от 20 103лв. И доколкото по делото не е установено / а и по правилата на формалната логика с оглед обстоятелството, че при плащане на цена следва да се има предвид само стойността на парите, но не и характеристиките им като вещи, не би могло и да се установи/ при плащането на цената на имота изцяло да е била използвана както частта от влога, представляваща лично имущество, така и частта от влога, набрана по време на брака и притежавана от бившите съпрузи в режим на СИО, неправилно въззивният съд е приел, че следва да бъде даден приоритет на сумите, внесени по влоговете по време на брака. Както вече беше отбелязано, с оглед обстоятелството, че в случая парите следва да бъдат преценявани само и единствено с оглед тяхната стойност, т.е. числото на паричните единици, изразени върху тях, която ако бъде внесена в банка се превръща във вземане за пари, подобно предположение не може да бъде направено. След внасянето на съответните суми в банка всеки от съпрузите има към банката вземане на определена стойност и ако цялата сума по сметката бъде изтеглена едновременно и използвана за плащане цената на недвижим имот, единственият начин, по който може и следва да бъде определен произходът на средствата, с които е платена цената, е да се извърши съотнасяне на стойността на личното вземане на единия съпруг и стойността на общото вземане към цялата изтеглена сума. В настоящия случай личното вземане на Н. П. представлява 57.93 % от изтеглената сума, поради което следва да се приеме, че 57.93 % от цената на процесния имот са платени с негови лични средства, т.е. че 57.93% от процесния недвижим имот представлява негово лично имущество. За тази част предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. В останалата част претенцията следва да се приеме за неоснователна включително с оглед предмета на спора, определен с обстоятелствената част на исковата молба. Казаното пред съда от разпитаната като свидетел С. П., майка на касатора Н. П., не променя този извод, тъй като не установява по категоричен начин, че дарените на касатора суми действително са били внесени от него в [фирма] /Пощенска банка/ - установява се само факта на дарението, но не и факта на внасянето на сумите по банковата сметка, тъй като за това обстоятелство свиделелят няма преки и непосредствени впечатления. Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за 29.21 % от имота /доколкото в частта, с която е признато правото на собственост на Н. П. върху 28.72 % решението е влязло в сила/ и вместо това да бъде признато за установено, че Н. П. притежава като лично имущество правото на собственост върху 29.21 % от имота. В останалата част, в която е допуснато касационно обжалване, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Н. П. следва да бъде присъдена сумата 195.36лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№752/2015г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от Н. В. П. по реда на чл.23, ал.1 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на И. З. Г., че Н. В. П. собственик на УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. е отхвърлен за 29.21 % идеални части от имота и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. З. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че Н. В. П. с ЕГН[ЕИК] от [населено място], [улица] собственик на 29.21% идеални части от недвижим имот /дворно място/, представляващ УПИ X.-544 с площ от 567кв.м., находящ се в строителните граници на [населено място], [община], [улица] кв.53 по регулационния план на селото, утвърден със заповед №231/21.02.1989г., при граници: от юг- [улица], от запад- [улица], от север-УПИ I-543 и от изток УПИ X.-545, ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м., като придобити чрез трансформация на лични средства по време на брака. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 18.12.2015г. по в.гр.д.№752/2015г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от Н. В. П. по реда на чл.23, ал.1 СК вр. чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на И. З. Г., че Н. В. П. собственик на УПИ X.-544, целият от 567кв.м., находящ се в кв.53 по плана на [населено място], [община], ведно с построената в този имот двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 39кв.м. е отхвърлен за 42.07 % идеални части от имота. ОСЪЖДА И. З. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Н. В. П. сумата 195.36лв. /сто деветдесет и пет лева и 36ст./, представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Решението е окончателно. Председател: Членове: