Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр. София, 12 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноември двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1257 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. Д. П., чрез защитника му адв. Т. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4636/2011 на РС – Варна и ВНОХД № 276/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането изрично е посочено, че е нарушен материалния закон, като са наведени доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отразено е, че извършеното от осъдения деяние е несъставомерно от обективна и от субективна страна или в случая е налице неизбежна отбрана или мнима такава. Твърди се, че във въззивното решение механично са пренесени цели изречения от мотивите на първоинстанционната присъда, като не ставало ясно дали заключенията на изготвените и приети по делото две съдебно-психиатрични експертизи се кредитират или не. Претендира се отмяна на решението на Окръжен съд – Варна, оправдаване на П. по така повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание осъденото лице подържа депозираното искане, като застъпва становище за наличие на противоречие между приетата за установена от съда фактическа обстановка и заявеното от разпитаните по делото свидетели. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 239/23.04.2012 г. по НОХД № 4636/2011 г. Районен съд – Варна е признал за виновен Б. Д. П. за извършено на 31.10.2010 г. престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК и вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.„Б” от НК го е осъдил на пробация – двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК с продължителност от по една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител В. Р. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, като за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалба на подсъдимия с присъда № 119/13.12.2012 г. по ВНОХД № 713/2012 г. Окръжен съд – Варна е отменил първоинстанционната присъда в наказателната й част, като е признал подсъдимият за невинен и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК. По касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец и жалба на подсъдимия с Решение № 127/01.04.2013 г. по н.д. № 175/2013 г. ВКС, трето н.о. е отменил изцяло въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Варна. С Решение № 198/16.07.2013 г. по ВНОХД № 424/2013 г. Окръжен съд - Варна е потвърдил първоинстанционната присъда № 239/23.04.2012 г. по НОХД № 4636/2011 г. на Районен съд – Варна. По искане на осъдения Б. П. с Решение № 58/04.03.2014 г. по н.д. № 2291/2014 г. ВКС, трето н.о. е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 424/2013 г. по описа на ОС – Варна, отменил е постановеното Решение № 198/16.07.2013 и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С Решение № 120/08.05.2014 г. по ВНОХД № 276/2014 г. Окръжен съд – Варна е изменил първоинстанционната присъда № 239/23.04.2012 г. по НОХД № 4636/2011 г. на Районен съд – Варна, като е намалил продължителността на наложените две задължителни пробационни мерки от една година и шест месеца на една година. В третото поред въззивно производство след провеждане на съдебно следствие окръжният съд не е установил нови обстоятелства, които да са довели и до промяна на приетата от районния съд фактическа обстановка. Решаващият съд е изпълнил дадените от предходните състави на ВКС указания, като е положил необходимите усилия и е събрал доказателствената маса, в пълния й възможен обем. Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК е обективирал по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. Обсъдил е двете групи гласни доказателствени източници, като е изложил съображения защо дава вяра на едни от тях и не възприема другите относно правно значимите факти. Видно от мотивите на решението първото заключение по назначената съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия не е кредитирано, тъй като „почива единствено на данните, изходящи от подсъдимия”. Въззивният съд е кредитирал заключението на втората съдебно психиатрична експертиза, но е приел, че в настоящия казус не е налице юридическият критерии за наличието на физиологичен афект. В съответствие с указанията на ВКС, изложени в Решение № 58/04.03.2014 г. по н.д. № 2291/2013 г., след като подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му от една страна, а от друга - показанията на четирите момчета, съпоставени със заявеното от незаинтересования от изхода на делото свидетел Т. С. окръжният съд е достигнал до извода, че състоянието на силно раздразнение не е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие. Състоянието, в което се е намирал подсъдимият към инкриминирания момент, не се е дължало на поведението на пострадалия или на неговите приятели и не е предизвикано от тях. Звъненето макар и продължително по входната врата на подсъдимия не би могло да бъде квалифицирано като неправомерно и то не е в състояние да оправдае излизането на П. от апартамента, придружено директно с нанасянето на удари на момчетата. Той е бил в дома си, видял е през монитора на поставената пред входната врата камера случващото се отвън и по никакъв начин не би могло да се приеме, че се е почувствал в безизходица. Настоящият състав прие, че правилно въззивният съд е приложил закона, като законосъобразно е преценил, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК. От доказателствата по делото безспорно е установено, че Б. П. е нанесъл удар на пострадалия Р., в резултат на което той е претърпял многофрагметно счупване на ностните кости - хлътване на фрагментите към носната кухина, което представлява по своята медикобиологична характеристика средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Правилно съдът е приел, че престъплението е осъществено от субективна страна при форма на вината "пряк умисъл", което кореспондира с доказателствените материали по делото. За да квалифицира случилото се като „неизбежна отбрана”, както претендира защитата е необходимо да е осъществено нападение от страна на пострадалия, което да предхожда действията по защита, с които се нанасят съставомерните вреди. Законосъобразно въззивният съд е приел, че в нито един момент поведението на пострадалия и придружаващите го свидетели не може да бъде прието за нападение, тъй като същото не е било общественоопасно и противоправно. В този смисъл не следва да се приеме тезата на защитника на подсъдимия, че броя на намиращите се на площадката свидетели и тяхното звънене по вратата представлявало непосредствена опасност за подсъдимия и оправдавало последвалото от негова страна инкриминирано действие. В случая не е налице и „мнима неизбежна отбрана”, както правилно е приел окръжният съд, тъй като нито едно от действията на пострадалия или придружаващите го свидетели не може да бъде възприето като нападение. С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че районният и окръжният съд законосъобразно са достигнали до извода, че с инкриминираното деяние са осъществени всички обективни и субективни признаци на умишлено нанесена средна телесна повреда, при това по предвидения в НПК ред, т.е. при така приетите за установени факти, без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия. Ето защо съдът не констатира да е налице някоя от предпоставките на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Б. Д. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 4636/2011 на РС – Варна и ВНОХД № 276/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: