Р Е Ш Е Н И Е № 50124
София, 27.10.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т.о., в открито заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова при секретаря Ангел Йорданов, след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 2066 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадената чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.Г. Б. Х., касационна жалба на непълнолетната ищца М. Х. М., действаща лично и със съгласието на баща си Х. И. М., срещу решение № 118/15.04.2022г. по възз.т.д.№ 602/2021г. на Апелативен съд - Варна в частта за потвърждаване на решение № 260025/04.06.2021г. по т.д.№ 30/2019г. на Окръжен съд - Шумен в частите, с които са отхвърлени исковите претенции, с правно основание чл.432 КЗ, за обезщетение за репариране на вреди при настъпилото на 15.08.2019г. ПТП, причинено от застрахован водач на МПС по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, както следва: за размера над 500лв.до 1000лв. за имуществени вреди и за размера над 12 500лв.до 30 000лв. за неимуществени вреди.
В касационната жалба са поддържани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост.В нея преди всичко са оспорени изводите за наличие на съпричиняване с доводи, че релевираното възражение за съпричиняване на ответното дружество не е било основано на твърдения за неизпълнение от ищцата на произтичащото от чл.80, т.2 ЗДвП задължение при управление на велосипеда да се движи най-близо до дясната граница на платното за движение.На следващо място, в касационната жалба е оспорен изводът за определяне на размера на съпричинителната квота, с доводи, че не е съобразена разпоредбата на чл.20 ЗДвП, предвиждаща значително по-голяма отговорност на водачите на МПС.Оспорени са и изводите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, с доводи, че не са съобразени увеличеният лимит на отговорността на застрахователите и социално-икономическите условия в страната.Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго за уважаване на претенциите и за присъждане на разноски.
С подадения чрез адв.С. И. от Адвокатско дружество „И.-Т.“ писмен отговор ответникът по касация „Застрахователна компания Лев инс“ АД оспорва основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски.
С постановеното по делото определение № 50418/13.06.2023г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части на основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочената от касатора и служебно известната на състава съдебна практика по въпроса:За приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД необходимо ли е да е релевиран конкретен принос на пострадалия, изразяващ в извършването или въздържането от определени действия, чрез въвеждането на конкретни факти и обстоятелства?
Постъпило е на 20.10.2023г. писмено становище от Х. М., чрез адв.Г.Х., с което поддържа касационната жалба, моли за отмяна на решението в обжалваните части, претендира за присъждане на разноски по приложения към молбата списък по чл.80 ГПК и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна.В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Отговорът му произтича от формираната по приложението на чл.51, ал.2 ГПК постоянна съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обективирана в ППВС № 17/63, решение № 92/24.07.2013г. по т.д.№ 540/2012г., I т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г., II т.о., решение № 151 от 12.11.2012г. по т.д. № 1140/2011г., II т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/2012г., II т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г., I т.о., решение № 206 от 12.03.2020г. по т.д. № 35/2009г., II т.о., решение № 98/29.06.2016г. по т.д.№ 1499/2015г., I т.о., решение № 66/01.06.2017г. по т.д.№ 650/2016г., I т.о., решение № 134/18.11.2020г. по т.д.№ 1422/2019г., II т.о., и мн. други.Формираната по въпроса съдебна практика приема, че, за да бъде намалено дължимото обезщетение за вреди при приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд; Приносът на пострадалия трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда застрахователя и на които основава възражението си по чл.51, ал.2 ЗЗД също трябва да са конкретни; Надлежно възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ГПК в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на ИМ, ако е налице хипотезата на чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението.
В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: За намаляване на размера на определеното обезщетение за вреди при приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е необходимо приносът на пострадалия да бъде надлежно релевиран чрез защитно възражение, като бъдат въведени конкретни твърдения какви действия е следвало да извърши или да се въздържи да извърши пострадалия.
По същество и на въведените основания за касационно обжалване:
От фактическа страна е установено и безспорно, че ПТП, при което е пострадала тогава малолетната ищца, е настъпило на 15.08.2018г. на кръстовище на паркинг за клиенти на магазин „Кауфланд“ в [населено място].Установено е, че на територията на паркинга са били приложими общите правила за движение по ЗДвП, като движението се е осъществявало в две платна за двупосочно движение, разделени с хоризонтална маркировка, а максималната скорост на движение е била ограничена до 10 км/ч с пътен знак В 26, поставен на входа на паркинга.Безпротиворечиво е установен и механизмът на ПТП, при което е пострадала ищцата: Лекият автомобил, управляван от застрахования водач на лек автомобил, се е движил в правилната лента на платното за движение с посока към изхода на паркинга, но със скорост от ок.16км./ч, която е била над ограничението от 10 км/ч, при ограничена видимост в дясно, поради паркирани автомобили в паркоместата, а 9-годишната ищца, управляваща велосипед, се е движила в перпендикулярното платно за движение с посока към кръстовището и е била дясностояща на лекия автомобил, но не се е движила в най-дясната, а - в лявата пътна лента (лентата за насрещно движение). Предвид така установения механизъм на ПТП, е безпротиворечиво установено, че поведението на водача на лекия автомобил е противоправно.
По въпроса за съпричиняването на вредите от ищцата въззивният съд е обсъдил, но е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл за принос, който не е бил релевиран. Счел е, че приносът на ищцата, изразяващ се в това, че не е управлявала велосипеда в най-дясната пътна лента, е релевиран от застрахователя, предвид посоченото в отговора на ИМ, че съпричиняването на ищцата се изразява в неспазване на вменените на водача на велосипеда задължения по см. на ЗДвП, каквото несъмнено е задължението за движение в дясната пътна лента.Въззивният състав е приел, че този принос на ищцата е доказан от заключението на съдебната автотехническа експертиза по делото, от което е установено, че ударът е бил предотвратим, ако при управление на велосипеда ищцата се е движела в правилната пътна лента.По тези съображения въззивният съд е споделил в изводите в първоинстанционното решение за наличие на принос на ищцата, изразяващ се в това, че е управлявала велосипеда в нарушение на чл.80, т.2 ЗДвП, и съответно - за намаляване наполовина на размера на обезщетението, при приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването, даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с формираната съдебна практика.
В разглеждания случай релевираното в отговора на ИМ /л.77/ възражение за съпричиняване е основано на следните твърдения: Ищцата като водач на велосипед е изскочила внезапно от пространството между колите, с което е отнела възможността на водача да го възприеме своевременно и да избегне настъпването на сблъсък; Ищцата, в нарушение на чл.79 и следващите от ЗДвП, при движението си по паркинга на магазина е осъществявала движение между колите, без да е безопасно за останалите участници в движението и без родителски контрол; Ищцата е управлявала велосипеда, в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, без поставени каска, наколенки и подлакътници.Не са въведени от застрахователя нито в отговора на ИМ, нито в допълнителния ОИМ, нито в първото ОСЗ на 28.01.2021г. след възобновяване на спряното, на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК, производство пред съда, а и по-късно по делото, твърдения за конкретен принос на ищцата, изразяващ се в това, че е управлявала велосипеда в нарушение на чл.80, т.2 ЗДвП, тъй като не се е движела възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
С оглед изложеното, се налага извод за неправилност на въззивното решение в частите, с които исковите претенции са отхвърлени за размера над 500 до 1000лв.за имуществени вреди и за размера над 12 500лв. до 25 000лв. за неимуществени вреди, и в тези части следва да се отмени на осн.чл.293, ал.2 ГПК.Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на ищцата в размер на 159.68лв.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът следва да се разреши по същество, чрез осъждане на ответника да заплати допълнително обезщетение в размер на 500лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от претендирания начален момент – от подаване на ИМ на 14.01.2018г., и допълнително обезщетение в размер на 12 500лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от претендирания начален момент 06.12.2008г., който е последващ получаването от застрахователя на застрахователната претенция на 05.09.2018г.
В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди за размера над 25 000лв. до 30 000лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед на този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г. Х. допълнителен адвокатски хонорар, на осн. чл.38 ЗА, в първоинстанционното производство в размер на 233лв. с включен ДДС/ размера над присъдения размер от 870.58лв. до дължимия размер с вкл. ДДС - 1104лв., на база интерес 13 000лв., определен на осн. чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 на ВАС, ред. към момента на приключване на първоинстанционното производство, преди изм. с ДВ бр.88/2022г./ и във въззивното производство в размер на 1104лв., на база интерес 13 000лв., определен на осн. чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1 на ВАС, ред. към момента на приключване на въззивното производство, преди изм. с ДВ бр.88/2022г., а на ищцата - допълнително разноски за въззивно обжалване в размер на 109лв./ над присъдения размер от 150.96лв. до заплатения на база интерес 13 000лв. - 260лв./ и разноски в касационното производство в размер на 290лв. за ДТ и в размер на 2052лв. с ДДС за адвокатски хонорар по съразмерност, на база интерес 13 000лв. Като обобщение, на адв. Г.Х. се присъжда допълнителен адвокатски хонорар, на осн. чл.38 ЗА, пред първоинстанционния и въззивния съд в общ размер 1337лв. с вкл. ДДС, а на ищцата -допълнително разноски във въззивното и касационното производство в общ размер 2451лв.
Мотивиран от това, съставът на I т.о.:
Р Е Ш И :
Отменя решение № 118/15.04.2022г. по възз.т.д.№ 602/2021г. на Апелативен съд - Варна в частите за потвърждаване на решение № 260025/04.06.2021г. по т.д.№ 30/2019г. на Окръжен съд – Шумен в частите, с които са отхвърлени исковите претенции, с правно основание чл.432 КЗ, за обезщетения за репариране на вреди при ПТП, настъпило на 15.08.2019г., причинено от водач на МПС, застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при „Застрахователна компания Лев инс“ АД: за размера над 500лв.до 1000лв. за имуществени вреди и за размера над 12 500лв.до 25 000лв. за неимуществени вреди, както и в частта, с която са присъдени разноски в тежест на ищцата в размер на 159.68лв., и вместо него постановява:
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на М. Х. М., действаща лично и със съгласието на баща си Х. И. М., допълнително обезщетение в размер на 500лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 14.01.2018г. до окончателното изплащане, и допълнително обезщетение в размер на 12 500лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2008г. до окончателното изплащане.
Оставя в сила решение № 118/15.04.2022г. по възз.т.д.№ 602/2021г. на Апелативен съд - Варна в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 260025/04.06.2021г. по т.д.№ 30/2019г. на Окръжен съд - Шумен за отхвърляне на претенцията на М. Х. М., действаща лично и със съгласието на баща си Х. И. М., за неимуществени вреди за размера над 25 000лв. до 30 0000лв.
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на М. Х. М., действаща лично и със съгласието на баща си Х. И. М., допълнително разноски във въззивното и касационното производство в общ размер 2451лв. (две хиляди четиристотин петдесет и един лева).
Осъжда „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адв. Г.Х. допълнителен адвокатски хонорар, на осн. чл.38 ЗА, за предоставената на ищцата безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство пред първоинстанционния и въззивния съд в общ размер 1337лв. с вкл. ДДС( хиляда триста тридесет и седем лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |