Р Е Ш Е Н И Е № 627 гр. С. 21 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Севдалин Мавров при участието на секретаря Ив. Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Павлина Панова наказателно дело № 660 по описа за 2010 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. Н. М. за възобновяване на НОХД № 804/2010г. на П. районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 221 от 23.06.2010 г. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в провежданото срещу него наказателно съдебно преследване, тъй като не е присъствал на последното съдебно заседание, в което е била постановена присъдата, и не е знаел за задочното й постановяване по горното дело. С това е бил лишен от правото лично да участва в производството по делото, като се защити сам и вземе участие в провеждане на очни ставки. Претендира се отмяната на присъдата и връщане на делото на П. районен съд за ново разглеждане. Защитата на осъдения М. поддържа молбата за възобновяване по изложените в нея доводи. Осъденият моли за възобновяване на наказателното производство по делото. Прокурорът от ВКП изразява позиция за допустимост на молбата по чл. 423 от НПК, но пледира за нейната неоснователност, тъй като осъденият сам се е поставил в положение да не участва в процеса, в който е бил признат за виновен и осъден. Сочи, че са спазени предпоставките на чл. 269 ал.3 т.3 и чл. 254 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. Липсват категорични доказателства за датата, на която осъденият е узнал постановената присъда. Предвид на обстоятелството, че тя е постановена на 23.06.2010 г., а искането е депозирано по пощата с пощенско клеймо от 27.09.2010 г., то същото е подадено в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият М. е бил предаден на съд на 14.04.2010 г. за престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК. Видно от приложена призовка на л.10 от първоинстанционното производство по НОХД № 804 /2010 г. по описа на ПзРС, подс. М. е бил надлежно лично редовно призован за първото по делото заседание и е получил препис от внесения в съда обвинителен акт. В призовката изрично е указано, че на осн. чл. 254 ал.4 от НПК делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Той е взел участие в проведените съдебни заседания по делото на 19.05.2010 г. и на 09.06.2010 г., след което въпреки редовното си призоваване /уведомяване от съдебно заседание на последната дата/, е преустановил явяването си в съдебно заседание. Поради обстоятелството, че е била изпълнена процедурата по чл. 254 от НПК, съдът е намерил, че на основание чл. 269 ал.3 т.3 от НПК присъствието на подсъдимия, който е знаел за наличието на наказателното производство срещу него, редовно бил е призован, но не е посочил уважителни причини за неявяването си, не е наложително, поради което е приключил първоинстанционното производство в негово отсъствие, но в присъствие на упълномощения защитник и е постановил на 23.06.2010 г. присъдата си. Същата не е била обект на въззивна проверка. Изложените обстоятелства ясно определят, че М. е знаел за наличието на наказателно производство срещу него в съдебната фаза. Връчен му е бил препис от обвинителния акт, той е бил редовно призован за съдебно заседание пред П. районен съд, а в призовката изрично е отбелязана възможността за провеждането на задочно производство и хипотезите за това. Част от съдебната фаза на процеса за него е протекла задочно, тъй като той не се е явил в съдебното заседание, което е насрочено за 23.06.2010 г., въпреки че е бил редовно призован, тъй като е присъствал лично в заседанието на 09.06.2010г. и е бил уведомен да датата на следващото съдебно заседание. Нито той, нито защитникът му са представили доказателства за наличие на уважителна причина за това неявяване. Всичко това обуславя извода, че неучастието на подсъдимия М. в съдебното производство срещу него е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна. Той е бил наясно, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Следва да се приеме, че при това положение М. се е отказал доброволно от правото си да се яви в съдебно заседание и сам в личното си качество да се защитава, като е разчитал на упълномощения си защитник. Не е нарушена разпоредбата на чл. 269 ал.3 т.3 от НПК, тъй като са били налице кумулативните изисквания за провеждането на задочно производство в заседанието на 23.06.2010 г. – подсъдимият е бил редовно призован за това заседание, не е посочил уважителни причини за неявяването си и спрямо него е била изпълнена процедурата по чл. 254 ал.4 от НПК. Не почива на вярна интерпретация на закона твърдението на защитата, че такава процедура би могла да се проведе само за престъпления, за които по принцип явяването на подсъдимия не е задължително. Ал. 3 на чл. 269 от НПК урежда изключенията от въведения с ал.1 на същата норма принцип за задължителното участие в съдебно заседание на подсъдим, срещу когото е внесено обвинение за тежко престъпление. Единственото изискване е да се установят критериите на някоя от предвидените хипотези от т.1 до т.4 на алинея 3 и да бъде констатирано, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи на разкриването на обективната истина по делото. Съдът е обсъдил предпоставките на чл. 263 ал.3 т.3 от НПК и достатъчно мотивирано е приел, че отсъствието на М. не би затруднило достигането до обективната истина по делото. Това обективно е било така, тъй като в съдебното заседание, проведено в негово отсъствие, е разпитан само един свидетел и е било приобщено едно писмено доказателство, като никоя от страните не е правила искане за събиране на нови доказателства. На осъдения М. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Защитникът му не е правил доказателствени искания в последното заседание, преобладаващата част от гласните доказателства са били събрани в предходните две заседания с участието на подсъдимия, той е участвал активно в хода на съдебното следствие, а в заседанието на 09.06.2010 г. е участвал и в провеждане на очни ставки със св. Муса.и със св. П.. Неучастието на М. в последното заседание не е затруднило разкриването на обективната истина по делото, тъй като в това заседание не се е породила необходимост от провеждане на очни ставки, нито от допълнителен разпит на самия осъден. Неявяването му в този процес е негов личен процесуален избор, от който обаче той не може да черпи права, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. Не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 изр. 2 от НПК, поради което искането на осъдения С. следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. М. за отмяна на присъда № 221 от 23.06.2010 г. и възобновяване на наказателното производство по НОХД № 804/2010 г. по описа на П. районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.