Ключови фрази
отмяна-нови обстоятелства * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

РЕШЕНИЕ

      Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               N 44

 

София, 02.02. 2009  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България , гражданска колегия, І-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година в състав:

              

                     Председател:Добрила Василева

                                                                   Членове:Маргарита Соколова                                                                                                          

                                                                                 Дияна Ценева

                                                         

при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2531/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на К. Я. Я. и К. П. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 2 от 19.03.2008 г. по гр. д. № 934/07 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., и оставеното с него в сила решение № 1* от 24.11.2006 г. по гр. д. № 1007/06 г. на Варненския окръжен съд. Към молбата е представено писмено доказателство, за което молителите твърдят, че е от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлите в сила съдебни актове, за да се обсъди и вземе предвид представеният сега документ.

От ответниците Е. Т. Н. счита молбата за неоснователна, Д. Т. Г. не е взела становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С въззивното решение на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решението на Върховния касационен съд, предмет на молбата за отмяна, първоинстанционният съдебен акт е отменен и е уважен иск по чл. 108 ЗС, като молителките са осъдени да предадат на Д. Г. и Е. Н. владението на недвижими имоти пл. №№ 3* и 3348 по кадастралния план на местността “Т” в землището на гр. В., кв. “В”. Прието е, че при извършване на разпоредителните сделки в полза на ищците, сключени с н. а. №№ 55 и 56 от 23.12.1967 г., праводателят Т. А. се е легитимирал за собственик с н. а. № 34/67 г., съставен въз основа на протокол от 31.03.1961 г. за замяна от ТПС комисия, удостоверяването на нотариуса за наличието на който не е опровергано от данните по делото. При това положение и съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ замяната остава в сила и е пречка имотът да бъде възстановен на лицето, притежавало го преди замяната. Затова решение № 688 от 10.04.2000 г. на поземлената комисия гр. В. за възстановяване на собствеността в полза на наследодателя на ответниците, не ги легитимира за собственици и е непротивопоставимо на действителните собственици - ищците.

Решението е влязло в сила на 19.03.2008 г.

Молбата за отмяна е подадена на 23.04.2008 г., в тримесечен срок от влизане на решението в сила. В случая датата на снабдяването с новото писмено доказателство е ирелевантна, защото тя предхожда влизането в сила на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Затова молбата е допустима.

По същество е неоснователна.

С молбата за отмяна на влязлото в сила решение е представено писмо № З* от 05.06.2007 г. на Община В., дирекция “Общинска собственост”, отдел “З”, според което след направената справка в описа на протоколите на ТПС комисия в архива на общината, се установило, че не съществува описан протокол от 31.03.1961 г.; няма данни, че е издаван такъв протокол.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Обстоятелства по смисъла на посоченото основание за отмяна са факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Правната последица, която молителите целят в разглеждания случай, е да опровергаят материалната доказателствена сила на удостоверителното изявление на нотариуса, че при съставянето на н. а. № 34/67 г. е представен протокол с посочени дата и съдържание, издаден от органа по трудовата поземлена собственост. Това следва да стане чрез провеждане от страната на обратно доказване. Обстоятелството, че в сектор “А” не е предаден за съхранение и не се съхранява протокол от 31.03.1961 г., е било удостоверено при висящността на делото с удостоверения № А* от 21.02.2003 г. и № А* от 25.02.2004 г. на Общината гр. В.. И. е и това, че в описа на протоколите на ТПС комисия в архива на общината не съществува описан протокол с посочената дата. Констатацията в сега представеното писмо “няма данни, че е издаван такъв протокол ...” представлява извод на издателя на документа, който създава само вероятност, но не и абсолютна достоверност в истинността на фактическото твърдение на молителите, че посоченият протокол за замяна не е изготвян.

Обратното доказване, чрез което се цели доказването на противното на удостовереното с оспорения документ, за да е успешно, трябва да бъде пълно. С представеното писмено доказателство молителите не са провели такова доказване.

Доводът във връзка с доказателствената сила на решението от 2000-та година на поземлената комисия за възстановяване на собствеността и практиката на Е. съд по правата на човека по този въпрос би могъл да се обсъжда в производство по касационно обжалване, но не и в това по чл. 303 ГПК, каквото е настоящото.

Затова молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от К. Я. Я. и К. П. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 2 от 19.03.2008 г. по гр. д. № 934/07 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., и оставеното с него в сила решение № 1* от 24.11.2006 г. по гр. д. № 1007/06 г. на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: