Ключови фрази
Установителен иск * договор за групов строеж * делба * установяване право на собственост


6

Р Е Ш Е Н И Е


№ 317

гр. С., 21.07.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:



Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова



При секретаря А. Б. като разгледа докладваното от съдията Любка Богданова гр.д.№ 4475 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Х. Г. от гр. Русе и “ Ф.” АД, гр. Д. срещу въззивно решение № 355 от 7.07.2008 г. по гр.д. № 316/2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 11 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 2988/2006 г. на Русенския районен съд, и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от Д. Х. Г. срещу “Б.” АД, гр. Ст.Загора, “А.” ООД, гр. Русе, Г. Й. Я. и Ж. Х. Ж. иск по чл.336, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че апартамент № 2, находящ се на втория етаж в четириетажна монолитна жилищна сграда в гр. Русе, ул.” А.” № 134, с площ от 148.77 кв.м., ведно с избено помещение № 4,, с площ от 6.30 кв.м. и 13.93 % ид.части от общите части на сградата, построена в дворно място с площ от 277 кв.м., съставляваща УПИ –4260 в кв.328 по плана на гр. Русе не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003 г. по описа на С. при Р.- “А.” ООД, гр. Русе. В двете касационно жалба се поддържа, че обжалния съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е да се отмени въззивното решение и се уважи предявеният иск. Касаторката Д. Х. Г. претендира разноски за трите съдебни инстанции.
Ответната страна “Б.” АД, гр. С. Загора оспорва жалбите. Ответниците “ А.” ООД, гр. Русе, Г. Й. Я. от гр. Русе и Ж. Х. Ж. от гр. Русе не изразяват становище по жалбите.
С определение № 292 от 5.06.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпросите: участници в договор за групов строеж могат ли валидно да поделят изградена в съсобствен имот сграда, без участието на един от съсобствениците на дворното място; може ли участник в договор за групов строеж да придобие правото на собственост върху изградената с общи усилия сграда , ако не е притежавал право на собственост върху земята, върху която е изградена, или право на строеж върху същата; може ли ООД да придобие право на собственост върху недвижим имот, или ид.част от такъв без разрешение за това по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ.
По поставените материалноправни въпроси може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост в сградата, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху земята, върху която тя е построена, както и действителна ли е делбата, съгласно чл.75, ал.2 ЗН, ако в нея не е участвал съсобственик, както и между кои лица следва да се извърши делбата на построеното по договор за групов строеж е дадено разрешение с решение № 579 от 9.07.2010 г. по т.д. № 456/2009 г. на ВКС, І т.о., постановено на основание чл.290 ГПК. В цитираното решение е прието, че лице, което не притежава право на собственост или право на строеж върху терена, върху който е построена сградата, не може да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в същата, независимо от обстоятелството, че към момента на извършване на делбата, същото е страна по договора за групов строеж на основание чл.192, ал.1 З. /отм./. Приобретателят на права по договора в хипотезата на чл.192, ал.5 З. /отм./, но без да е придобил вещни права върху терена няма качеството на съсобственик на построеното и не е легитимиран участник в делбата. Извършената делба след завършване на груповия строеж, без участието на съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж, но не е прехвърлил притежаваните ид.част от правото на собственост върху терена или от правото на строеж е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН. Делбата на построените обекти след приключването на строителството по договор за групов строеж следва да се извърши между съсобствениците на терена, респ. на правото на строеж към момента на завършването на строителството или към момента на извършване на делбата, ако след приключване на строителството са настъпили вещноправни промени в съсобствеността на мястото. Придобиването на правото на собственост върху отделен обект от сградата, изградена чрез групов строеж е обусловено от притежаваните вещни права върху терена- право на собственост или право на строеж.
При така дадените отговори на поставените въпроси в цитираното решение, постановено на основание чл.290 ГПК, които настоящия съдебен състав приема, по основателността на касационните жалби на Д. Х. Г. и “Ф.” АД същият намира следното:
Д. Х. Г. е предявила отрицателен установителен иск, с който отрича, че правото обект на изпълнението по изп.дело № 7464/2003 г. на С. при Р. принадлежи на длъжниците по изпълнителното дело. Ответниците по делото “А.” ООД, гр. Русе, Г. Я. и Ж. Ж. са длъжници по изп.дело № 7464/2003 г. по описа на С. при Р., по което взискател е “Б.” АД, гр. Ст.Загора. Жалбоподателят “Ф.” АД, гр. Д. е конституиран в производството като трето лице помагач, на страната на ищцата. Предмет на спора е било отричаното от ищцата, но претендирано от ответниците право на собственост върху апартамент № 2 с площ от 148.77 кв.м., находящ се на втория етаж в четириетажна монолитна жилищна сграда в гр. Русе, ул. “А.” , № 134. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че носител на отричанато от ищцата право на собственост върху апартамента е ответникът “А.” ООД, гр. Русе. За да постанови този резултат въззивният съд е приел , че сключеният между “А.” ООД, гр. Русе и “Ф.” АД, гр. Д. на 27.03.2001 г. договор, с който първото дружество прехвърля на второто делът си в договора за групов строеж е недействителен, поради липса на съгласие за това от всички участници в груповия строеж и поради липса на права за “Ф.” АД в съсобствеността на недвижимия имот, върху който се извършва строежа. Приел е, че “А.” ООД, като участник в груповия строеж след подписания окончателен разделителен протокол между всички участници на 14.09.2001 г. е станал собственик на процесния апартамент. Подписаният на 5.04.2004 г. окончателен разделителен протокол, въз който “Ф.” АД твърди, че е станал собственик, няма предмет и затова дружеството не е придобило правото на собственост върху апартамента, поради което и не е могло да прехвърли на жалбоподателката това право, тъй като не е негов титуляр. Въз основа на това е извел изводът, че процесния апартамент е останал в патримониума на “А.” ООД.
По делото е безспорно, че на 14.07.1999 г. е сключен договор за групов строеж между М. Й. М., С. Н. И., Б. И. П., К. Г. П. и “Стройпроект-ВХ” ООД/ с настоящо наименование “А.” ООД/- всички съсобственици на терена, както и че участниците в договора са извършили предварително разпределение на обектите. С Н.А. № 199/28.03.2001 г.”А.” ООД е прехвърлил на “Ф.” ООД 1/2 ид. част от ½ ид.ч. от 13/19 ид.ч. от дворното място. На 27.03.2001 г. “А.” ООД е продал на “Ф.” ООД своя дял от договора за групов строеж, като обектите са изрично изброени в договора. С анекс от 5.09.2001 г. С. И., Б. и К. Петричеви са прехвърлили правата и задълженията си по договора за групов строеж на “А.” ООД, като са се задължили да прехвърлят и ид.части от дворното място. Доказателства за прехвърляне на ид.части във връзка със споразумението по чл.192, ал.5 З. /отм./ по делото няма. На 14.09.2001 г. е извършена доброволна делба на обектите в построената сграда между М. М. и “А.” ООД. На 5.04.2004 г. е извършена нова делба с участието и на “Ф.” ООД, въз основа на която процесния апартамент е отреден в дял на същия.
При тази данни съдът в настоящия състав намира, че решението на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за собственост е постановено в нарушение на материалния закон.
В доброволната делба извършена на 14.09.2001 г., на която се основава правото на собственост върху процесния апартамент на длъжника по изп.дело “ А.” ООД не са участвали всички съсобственици С. И., Б. П., К. П. и “Ф.” АД- праводател на ищцата по иска. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН извършената без участието на всички съсобственици делба е нищожна. Към момента на извършване на делбата ответникът “ А.” ООД не е притежавал вещни права върху терена, тъй като с Н.А. № 199/28.03.2001 г. той е прехвърлил притежаваната от него ид.ч. от правото на собственост върху терена на “Ф.” АД. Вярно, че със сключения на 27.03.2001 г. договор между него и “Ф.” АД договор не са настъпили облигационните последици по чл.192, ал.5 З. /отм./, тъй като не е сключен със съгласието на останалите участници в договора за групов строеж, но по силата на договора от 28.03.2001 г., по Н.А. № 1999/ 2001 г. “Ф.” АД е придобило прехвърлената му ид. част от терена. Сделката е валидна и приобретателят по нея е станал собственик на прехвърлените му ид.части от дворното място. Към момента на извършената на 14.09.2001 г. доброволна делба ответника “А.” ООД не е бил съсобственик на дворното място, тъй като с отчуждителна сделка от 28.03.2001 г. той се е разпоредил в полза на “Ф.” АД с притежаваните ид.част от дворното място. След като към този момент не е бил съсобственик на мястото, той и не е придобил в съсобственост по приращение обекти в сградата. Следователно делбата от 14.09.2001 г. не е произвела прехвърлителен ефект за правото на собственост и ответникът “А.” ООД- длъжник по изп. дело не е изключителен собственик на имота, срещу който е насочено изпълнението, затова и делбата от 5.04.2004 г. не е без предмет. С оглед предмета на предявеният иск по чл.336 ГПК /отм./- признаване за установено, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, съдът не следва да се произнася дали ищцата е собственик на процесния имот. Въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ищцата, че придобивната сделка от 21.06.2001 г., с която “А.” ООД е закупило идеалните части от правото на собственост върху дворното място е нищожна, като сключена в нарушение на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, то обаче не е обуславящо за крайния изход на делото.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и се постанови решение по същество, като се признае за установено, че апартамент № 2, находящ се на втория етаж в четириетажна монолитна жилищна сграда в гр. Русе, ул.” А.” № 134, с площ от 148.77 кв.м., ведно с избено помещение № 4,, с площ от 6.30 кв.м. и 13.93 % ид.части от общите части на сградата, построена в дворно място с площ от 277 кв.м., съставляваща УПИ –4260 в кв.328 по плана на гр. Русе не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003 г. по описа на С. при Р.- “А.” ООД, гр. Русе.
При този изход на делото касаторката Д. Г. има право на разноски, но същата не е представила списък по чл.80 ГПК, поради което й се присъждат разноски за касационното производство- държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 783.30 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :


отменя въззивно решение № 355 от 7.07.2008 г. по гр.д. № 316/2008 г. на Русенския окръжен съд, като вместо него Постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от Д. Х. Г. от гр. Русе, ул. “Алексанровска” № 134 срещу “Б.” АД, гр. Ст.Загора, ул. “О. П.” № 164, “А.” ООД, гр. Русе, ул.”Петко К.” № 7, Г. Й. Г. от гр. Русе, ул. “Д.” № 6 , вх.Б, ет.2 и Ж. Х. Ж. от гр. Русе, ул. “П. К.” № 7, иск с правно основание чл.336 ГПК /отм./, че апартамент № 2, находящ се на втория етаж в четириетажна монолитна жилищна сграда в гр. Русе, ул.” А.” № 134, с площ от 148.77 кв.м., ведно с избено помещение № 4,, с площ от 6.30 кв.м. и 13.93 % ид.части от общите части на сградата, построена в дворно място с площ от 277 кв.м., съставляваща УПИ –4260 в кв.328 по плана на гр. Русе не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003 г. по описа на С. при Р.- “А.” ООД, гр. Русе.
Осъжда Б.” АД, гр. Ст.Загора, ул. “О. П.” № 164, “А.” ООД, гр. Русе, ул.”Петко К.” № 7, Г. Й. Г. от гр. Русе, ул. “Д.” № 6 , вх.Б, ет.2 и Ж. Х. Ж. от гр. Русе, ул. “П. К.” № 7 да заплатят на Д. Х. Г. от гр. Русе, ул.”Александровка” № 134 направените разноски по делото в размер на сумата 783.30 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищцата – “Ф.” АД, гр. Д., ул.” Б. О.” № 6.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: