Р Е Ш Е Н И Е № 363 гр. София, 27.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена. Авдева наказателно дело № 1014 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по касационна жалба от защитника на С. М. Д. и А. М. А. против присъда № 50 от 26.05.2015 г. по внохд №326/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с която е отменено оправдаването на подсъдимите за извършване на опит за кражба чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и са осъдени за престъпление по чл. 196, ал.1,т.2 вр. с чл. 195 ал.1, т.3., пр.1 вр. с чл. 194,ал.1, вр. чл. 29 ,ал.1 , б.”а” и б.”б” вр.чл. 20, ал.2 ,вр. с ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК. В жалбата, допълненията към нея и представеното писмено становище се сочи, че въззивната присъда е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и налагаща явно несправедливи санкции. Изтъква се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват както преки, така и косвени доказателства, които да свържат подсъдимите с инкриминираната дейност. Въззивната инстанция е упрекната в едностранчивост, тъй като е пренебрегнала пространните обяснения на подсъдимите и не е изследвала други възможни версии за авторството на кражбата. Защитата се позовава и на процесуални пропуски при проверка на достоверността на показанията на единствения очевидец - свидетеля Н., и безкритично е отхвърлила възраженията за ограничена видимост, която той имал към местопроизшествието. В жалбата се отделя значително място за изброяване на процесуални нарушения пред първата инстанция, които въззивната инстанция не е съзряла и не е отстранила чрез отмяна на първостепенния съдебен акт. Несправедливостта на наказанието се обосновава със стадия на осъществяване на престъплението, спряло във фазата на опит, и с ниската стойност на предмета на престъплението. С тези аргументи се формулира искане за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. В заключение се настоява за отмяна на атакуваната присъда, оправдаване на подсъдимите или, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд или намаляване на наложените наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените съображения. Прокурорът пледира за нейното отхвърляне поради неоснователност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Пловдивският районен съд с присъда № 33 от 27.01.2015 г. по нохд № 7416/2014 г. признал 1. подсъдимия С. М. Д. за виновен в това, че на 07.12.2014 г. в гр.Пл., при условията на опасен рецидив, като съизвършител с А. М. А., направил опит да отнеме чужда движима вещ - телевизор на стойност 584 лева от владението на Т. Д. Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, а деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 196, ал.1 , т.1 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от, във вр.чл. 20, ал.2 вр. ал.1, и чл. 18, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го признал за невинен в това да е извършил деянието чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т.3 пр.1 от НК 2. подсъдимия А. М. А. за виновен в това, че на 07.12.2014 г. в гр.Пл., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител със С. М. Д. направил опит да отнеме чужда движима вещ - телевизор на стойност 584 лв. от владението на Т. Д. Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, а деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 196 , ал.1 , т.1 вр. с чл. 194 , ал.1 вр. с чл. 29 ,ал.1 ,б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 20, ал.2 , вр. с ал.1 и чл. 18, ал.1 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, търпими при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като го признал за невинен в това да е извършил деянието чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т.3 пр.1 от НК В тежест на подсъдимите съдът възложил сторените по делото разноски. Пловдивският окръжен съд с присъда № 50 от 26.05.2015 г. отменил оправдателната част на първоинстанционния съдебен акт и признал двамата подсъдими за виновни в извършването на кражбата чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /брава на входна врата/. Касационната жалба срещу така постановената нова присъда е неоснователна поради следните съображения: Окръжният съд не е допуснал твърдяните от защитника съществени нарушения на процесуалните правила. Той основателно е отхвърлил възражението ,че подсъдимите били лишени от право да се запознаят с обвинението и да изразят становище по него. Пред районния съд процесът е следвал процедурата по глава двадесет и четвърта от НПК - бързо производство. Некоректно е твърдението на касаторите, че не са получили обвинителния акт и неправомерно били ограничени в коментара му. На л.10 и л.11 от досието на делото са приложени разписки, подписани от подсъдимите и техния защитник, че са им връчени преписи от обвинителния акт, запознати са с възможността в тридневен срок да дадат отговор и нямат възражения. По-късно, в съдебното заседание, което се състояло в същия ден, те отново потвърдили , че са запознати със съдържанието на обвинителния акт, а защитникът им изрично заявил, че не възразява срещу неспазването на тридневния срок за отговор. Правото на отговор по чл. 348 , ал.3 от НПК е една от процесуалните гаранции за пълно разгръщане на правото на подсъдимия на защита, тъй като му предоставя време за запознаване и осмисляне на обвинението, за изграждане на възражения и формиране на нови искания. Това право обаче е с диспозитивен характер и при изричен отказ от упражняването му съдът не е допуснал съществено нарушаване на процесуалните правила, давайки ход на делото. Не се установява и липса на адекватна адвокатска защита. Подсъдимите са имали назначен служебен защитник - адвокат Р.. Няма данни тя да е изразила позиция в отклонение от застъпената от подсъдимите теза за невинност. В съдебното следствие на първата инстанция адвокат Р. е ангажирала допълнителни доказателства, а след това изготвила и внесла мотивирана въззивна жалба, поради което участието й не търпи упрек за пасивност и формализъм. Обстоятелството, че окръжният съд е заменил служебния защитник, е израз на желанието на втората инстанция да откликне максимално на промененото отношение на подсъдимите към адвокат Р.. Новият защитник, със съгласието на подсъдимите, продължил същата линия на оспорване на обвинението, поради което и на това основание твърдението на касаторите, че били лишени от надлежна адвокатска помощ следва да бъде отхвърлено. В касационната жалба се акцентира върху недостатъчност и неубедителност на доказателствения материал, върху който въззивната инстанция базирала заключение за осъществено от двамата подсъдими взломяване на бравата на заведението на свидетеля Т.. Касационната проверка не се съгласява с тези оплаквания. Вярно е, че в центъра на доказателствената съвкупност са показанията на свидетеля очевидец П. Н., но именно затова въззивната инстанция задълбочено е проверила тяхната достоверност преди да направи изводи за авторството на деянието. Отбелязала е ,че съобщените от свидетеля факти се отличават с последователност и конкретност, обясними с проявената от него бдителност . П. Н. целенасочено проследил поведението на двамата подсъдими и сигнализирал на тел.112 за кражба. Отчетено е разстоянието, от което той наблюдавал входа на заведението и както правилно констатирала предходната инстанция, то допълнително подкрепя обективността на свидетеля, тъй като намира отражение върху естеството на възприетите факти. П. Н. не се ангажирал с отличителни белези на подсъдимите и трудно забележими особености на тялото, но описал категорично ярките светлоотразителни елементи в облеклото на подсъдимия А. и разликата в ръста на двамата крадци. Възприемането на подсъдимия Д. като облечен в тъмни дрехи / тъмно било само якето, но не и панталона му / съдът обяснил логично с обстоятелствата , при които били възприети подсъдимите, като подчертал, че свидетелят не е изпускал този подсъдим от поглед от момента на излизане от заведението до залавянето му . Предходният съдебен състав проверил и възражението на защитата за въздействие на полицията върху свидетеля за показания във вреда на подсъдимите. Констатирана е липса на доказателства в тази насока и логично е съобразено, че полицията е сезирана от Пл. Н. / а не обратно/. Напълно несъстоятелно е оплакването, че съдът е пренебрегнал обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката З.. На л.11- 13 от мотивите на проверявания акт са изложени подробни съображения защо съдът не кредитира данните, събрани чрез тези доказателствени източници. Разсъжденията на съда не търпят критика от логическо и процесуално естество. Обсъжданата информация е анализирана в общия доказателствен контекст, както и съобразно вътрешната й последователност. От съществено значение е извършената от съда съпоставка на твърденията, насочени към алиби на подсъдимите, с обективните данни за часа на регистрация на обаждането на очевидеца Н. в полицията. На следващо място следва да се отбележи, че защитата се позовава на показанията на свидетеля П. напълно неуместно. Пред първата инстанция свидетелят подкрепя, а не оспорва констатацията на съда, че подсъдимите са напуснали заведението „Хр.” преди 02.00 часа на 07.12.2014 г. Касационната проверка се солидаризира с крайното заключението на въззивната инстанция, че двамата подсъдими са взломили вратата на заведението на свидетеля Т.. Проследената верига от косвени доказателства води по несъмнен начин единствено до този извод. Заведението е било заключено от наемателя непосредствено преди кражбата. Бравата е била деформирана, а заключващите елементи са намерени в затворено положение. Очевидецът Н. свидетелства за задържане на двамата подсъдими пред вратата в продължение на 3-4 минути, преди да проникнат в помещението.Той е категоричен, че в този момент по улицата и не са минавали други лица. Коментиран е с нужната обективност и фактът, че при задържането на подсъдимите не е намерено средството, с което бравата е разбита, но е отбелязано, че след първото влизане в заведението подсъдимите са го напуснали за кратко, а по-късно подсъдимият А. е побегнал т.е. двамата жалбоподатели не са били лишени от възможност да се разпоредят с използваните инструменти. Най-сетне съдът не е допуснал нарушение, като не е изследвал и верифицирал версията инкриминираното деяние да е извършено от ромите, които подсъдимите видели в полицейската кола , тъй като няма каквото й да било основание за подобни подозрения. Единствено за пълнота на изложението в отговор на касационната жалба настоящият състав отбелязва, че възможността и интересът на подсъдимите да откраднат други, по-ценни вещи от инкриминирания телевизор, са фактори, напълно ирелевантни за предмета на настоящето дело. Обобщено, при формиране на вътрешното убеждение по фактите въззивният съдебен състав не е допуснал съществени процесуални нарушения, а постановената присъда напълно удовлетворява стандарта на чл. 305, ал.3 от НПК. Оплакването на касатора за нарушение на материалния закон е подкрепено изцяло с доводи за неспазване на процесуалните правила, които бяха коментирани по-горе. Доколкото защитата настоява за оправдаване на подсъдимите би могло да се приеме, че се позовава на касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК поради несъставомерност на действията на подсъдимите – позиция, която с оглед установените по делото факти е доказателствено незащитима. Не може да бъде удовлетворено и алтернативното искане за намаляване на наложените санкции при условията на чл. 55 от НК. На практика подсъдимите се ползват от възможността на тази разпоредба без да са налице предпоставките за нейното приложение. Наложените наказания две години лишаване от свобода са под най –ниския предел от три години, предвиден от законодателя за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. с чл. 195 ал.1, т.3., пр.1 вр. с чл. 194,ал.1 от НК. Още първата инстанция е дала адекватна оценка на фазата на довършеност на деянието, като е коментирала, че опитът е недовършен поради пристигането на полицията. Ниската стойност на предмета на престъплението също е намерил справедливо отражение върху тежестта на санкцията, ограничена в минимални размери. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 50 от 26.05.2015 г. по внохд №326/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.