Ключови фрази
Обхват на обезщетението за неизпълнение * правомощия на въззивната инстанция * доклад по делото


6
Р Е Ш Е Н И Е


№ 99



С., 28.07.2016 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря: Н. Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 300/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощникът си – адв. П.У. е подал касационна жалба против решение №1821 от 23.09.2014 г. по т.д. №1724/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Дружеството касатор, чрез пълномощника си, е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради това, че съдът не е съобразил представените доказателства, установяващи безспорно приемане на работата. Страната е изброила документите, като е посочила, че акт образец № 16 не само е подписан от двете страни, но и от други лица, а обекта е приет с държавна приемателна комисия. В тази връзка е направен извод, че съдът е смесил неправомерно институти на правото- като целта на обезпечителната функция на различните видове банкова гаранция, отговорността за неизпълнение и за некачествено изпълнение, както и института на гаранционната отговорност.Изложени са и подробни съображения за допуснати от решаващият съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосновани с липсата на указания от страна на състава на САС / след като е счел квалификацията на иска, дадена от първостепенния съд за неправилна/, относно правнорелевантните факти и тяхното доказване. Посочено е още, че съдът е отхвърлил исковете при възприемане на фактическата обстановка произволно и едностранчиво, като е приел за установени, обстоятелства сочещи „ хипотетични недостатъци”, без да има надлежно направени възражения и твърдения, които да обосновават такова разглеждане на претенциите, при пълна липса по делото на въведени възражения, съдържащи конкретно данни за некачествено изпълнение – видове, обем и стойност на некачествените строително ремонтни дейности. Направен е довод, че след като въззивният съд без наличието на такива възражения по своя инициатива ги е въвел и разгледал, то същият е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо извод за основателност на подадената касационна жалба.
Ответникът по касация – Община – [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. В. Я. е на становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 48 от 20.01.2016г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото.”
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 12.03.2014г. по т.д. №178/13 на Монтански окръжен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] против Община- [населено място] по чл.55, ал.1 пр.3-то – за присъждане на сумата 172 941.40лв.- усвоена без основание парична гаранция. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предвид изложените в исковата молба обстоятелства и петитум иска следва да бъде квалифициран по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД, но тъй като първостепенния съд се произнесъл по заявените факти, като неправилно е определил само правното основание на иска, решението му не е недопустимо, а произнесено по предявения иск. Съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, тъй като искането за усвояване на банковата гаранция е направено в срока й за валидност, освен това ответникът бил констатирал недостатъци в строителството, поискал е отстраняването им и същите не са били отстранени. Приел е още, че с оглед чл.24 от договора, срокът за изпълнение следвало да се счита продължен, изведено от действията на страните, предприети след издаване разрешението за ползване на сградата, „преценени с оглед чл. 292,ал.2 и 3 ТЗ и тълкуване на договора, съгласно чл.20 ЗЗД”. Съдът е счел за установено, че по искане на [община], касаторът – ищец в производството е удължил срока на дадената банкова гаранция, а при съпоставка на предвидения срок за валидност на банковата гаранция по чл.22, ал.2 от договора и този в чл.24 и при тълкуване по чл.20 ЗЗД е изведено, че в допълнителния срок страните са уредили гаранционните си отношения, чрез предвидената банкова гаранция, като след изтичане на срока по този текст от договора тези права следвало да бъдат предявявани по общия ред.Направен е извод, че след като е констатирал некачествено изпълнение на договорни задължения по договора, ответникът съобразно правата си е поискал плащане на банковата гаранция, поради което не можело да се приеме, че я е получил неправомерно и дължи връщането й.
С т.2 на ТР ОСГТК № 1/13г. е дадено задължително разяснение по приложението на чл.266 ГПК, като е прието, че въззивния съд е длъжен да даде указания на страните относно възможностите да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, неточност на доклада и дадените указания, а в хипотеза на приложимост на императивна правна норма в случаите, при които се определя и различна правна квалификация, това задължение на съда е и служебно заложено, без да са налице изрични оплаквания във въззивната жалба.
С оглед така изложеното, съставляващо задължителна за съдилищата практика, следва да се приеме, че въззивният съд е процедирал в отклонение от нея, което съставлява съществено процесуално нарушение, с оглед разглеждането на иск с различна от дадената от първостепенния съд правна квалификация в съдебният акт, без тази промяна да е процесуално въведена и без на страните да са дадени указания в съответствие с нея по установяването на фактите, обуславящи основателност на иска. Правна последица на това нарушение е касиране на обжалвания съдебен акт.
Съставът на САС, въпреки, че е процедирал незаконосъобразно е разглеждал в своето решение и фактите, подлежащи на разглеждане при дадената от първостепенния съд правна квалификация- чл.55, ал.1 ЗЗД, която в случая е правилна, с оглед въведените с исковата молба обстоятелства и петитум. В тази връзка, не е налице недопустимост на акта, а само неправилност, която следва да бъде отстранена с разглеждане на спора от настоящата инстанция по същество, след като в съответствие с правилото на чл.146,ал.3 ГПК, съставът на САС е изпълнил именно дадените с т.2 на ТРОСГТК №1/13г. указания, като е изискал от ищеца, съобразно оплакванията във въззивната жалба да установи релевантните според първостепенния съд факти по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Решаващият състав е обосновал постановеният резултат с мотиви, интерпретиращи неправилно установените по спора факти. В този смисъл неправилно е отчетен предмета на спор, както и направените от страните доводи и възраженията на ответника. Или основателно е оплакването на касатора за въвеждане на незаявени възражения и неправомерното им разглеждане. Безспорно установените факти по делото, подкрепени от събрания доказателствен материал са – че страните сключили договор на 01.03.2911г., подписан по реда на чл.41, ал.1 ЗОП и решение на Кмета на [община] за възлагане на обществена поръчка, с предмет- изграждане и възстановяване на градска крайречна зона – [населено място]. Също така не е спорно, че възложената работа е изпълнена в срока уговорен между страните и приета без забележки и възражения – за обекта е изготвен акт образец № 15, снабден е с разрешително за ползване – акт обр. №16 от 16.01.20012г., както и протокол от работата на държавната приемателна комисия от 13.01.2012г. Безспорно е още, че в съответствие с договореното изпълнителят е дал банкова гаранция, обезпечаваща неговото изпълнение на договора, чийто срок е бил продължен от ищеца до 30.05.2012г., а ответникът е усвоил на 23.05.2012г. банковата гаранция.
При тези фактически данни се налага извод за това, че разрешението за строеж е издадено на 16.01.2012г., като от този момент започва да тече указания в чл.24 от договора, срок за освобождаване на банковата гаранция. Или след като страните по договора за изработка са приели работата –арг. от разгледаните по-горе актове № 15 и 16, удостоверяващи, че работата е приета от възложителя, без възражения, забележки или особени мнения,и същата е била приета и от държавна приемателна комисия, отново без забележки, то твърдението за последващо установени недостатъци, следва да е обосновано само с това, че те са скрити, респективно такива, които са се появили впоследствие, свързани с реализиране на гаранционно –обезпечителната отговорност на строителя / уговорена в чл.21 и следващите от договора/- арг. чл.264, ал.2 ЗЗД. Следователно, след приемане на работата, съобразно цитирания текст не може да бъде претендирана отговорност за явни недостатъци съществували към момента на нейното приемане.
Съдът правилно е отчел, че същественият въпрос, по който страните са спорили в производството е: налице ли са били предпоставките за усвояване на банковата гаранция, т.е. налице ли са противопоставени от ответника, конкретни факти, обосноваващи извод за наличие на скрити недостатъци, които в удължения срок по чл.24 от договора / тримесечен след приемане на обекта/ е следвало да бъдат обезпечени с гаранцията. Този извод се налага от тълкуването на чл. 24, предвиждащ не незабавното й освобождаване, след издаване разрешението на строеж, а указващ по-дълъг срок, именно, с оглед такива претенции, които както вече бе обосновано след приемане на работата могат да бъдат свързани само със скрити недостатъци, респ. с такива по отношение, на които е поддържано, че са се появили впоследствие, в резултата от употребата на вещта. В тази връзка, обаче, с отговора на исковата молба такива твърдения не са въведени, нито е възразено за това, че стойността на гаранцията удовлетворява [община] във връзка с конкретни – изброени по вид – количествено и конкретно указани недостатъци, чието проявление дава основание да се счита, че същите не са били проявени при приемане на обекта. Както бе отбелязано вече гаранционно обезпечителната отговорност е отговорност за появили се впоследствие недостатъци при експлоатацията на обекта. Такова твърдение също не е налице, дори и да се предположи / въпреки конкретните уговорки за реализиране на такава отговорност/, че именно гаранционна отговорност е била потърсена от страна на [община]. Още повече, че с оглед дългите гаранционни срокове, отговорността винаги може да бъде реализирана в техните рамки и след констатация на такива недостатъци, по процедурата, предвидена в договора.Не само в отговора на исковата молба, но и в хода на цялото производство, [община] не е заявила нито едно от тези релевантни за спора възражения, които биха довели до основателност на усвояване на дадената гаранция, такива не са обосновани и с оглед продължения срок за гаранцията. Нещо повече, извън абстрактното твърдение за недостатъци / общо разглеждани в протоколите, представени от общината, за част, от които същата е поддържала и това, че са били отстранени /липсват каквито и да било твърдения за стойността на недостатъците, за вида им, за точното им местоположение или количеството им. Направеното възражение, всъщност не касае нито един от релевантните за основателността му факти, които отделно подлежат на доказване- арг. чл.264 ЗЗД., но следва да бъдат твърдяни т.е. твърдението на ответника за наличие на недостатъци е общо, а твърдението, че гаранцията не е усвоена противоречи на данните по делото изрично удостоверени от [фирма]. Следователно, при липса на доказаност от страна на [община] / а нейна е доказателствената тежест/ на предпоставките за усвояване на гаранцията се налага извод, че същата е усвоена без основание, поради което иска като основателен следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 04.09.2013г.
На ищеца в производството- сега касатор следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, така както са поискани и доказани в размер на 3532.03лв.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение №1821 от 23.09.2014 г. по т.д. №1724/2014 г. на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община – [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 172 941.40 – обезщетение, формирано с оглед дадена гаранция, учредена за изпълнение на договор от 01.03.2011г., сключен между страните и усвоена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска – 04.09.2013г. до окончателното изплащане, както и направените пред касационната инстанция разноски в размер на 3532.03лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: