Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр.София, 04.02.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдията Декова гр.дело №831 по описа за 2019 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби от Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.К., и от З. С. Ц., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. №16071/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за частично уважаване на предявените срещу тях искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато с определение № 590 от 19.07.2019г. на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите /уточнен в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/ материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения – например № 149 от 2.05.2011г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.; № 67 от 16.03.2012г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о.; № 136 от 1.03.2012г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о.; № 407 от 26.05.2010г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о.; № 259 от 19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014 г., III г. о., № 121 от 15.11.2017г. по гр.д.№5321/2016г., ІІІг.о. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбите се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално – присъденият размер да бъде намален като завишен. Претендират се разноски. Ответникът по касационните жалби И. И. К., чрез процесуален представител адв.Ц., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбите на ответниците, като съображенията си излага в писмени отговори. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е е потвърдено първоинстанционното решение за частично уважаване на предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от непозволено увреждане при оперативно лечение за отстраняване на халацион на горен ляв клепач, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Правилно въззивният съд е приел, че по делото са установени елементите от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД по отношение на ответника СОБАЛ „Вижън” ООД, съответно тези от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД по отношение на ответника – З. С. Ц., включително, че действията на ответника З. С. Ц., на когото първия ответник - СОБАЛ „Вижън” ООД е възложило работата /като по делото не е спорно обстоятелството, че З. С. Ц. е в трудовоправни отношения със СОБАЛ „Вижън” ООД /, са противоправни и виновни, като е установена причинно-следствена връзка между поведението на ответника З. Ц. и настъпилите травматични увреждания на здравето на ищеца, че увреждането е резултат от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму. Правилно е прието за установено противоправното поведение на ответника З. Ц. в качеството му на лекар – служител при първия ответник - СОБАЛ „Вижън” ООД по повод извършена медицинска интервенция на на 15.05.2013г. на ищеца. Установено е въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, че на 15.05.2013г. при започване на планирана операция в СОБАЛ „Вижън” ООД по отстраняване на халацион на ищеца – И. И. К., на която оператор е бил ответника Ц. в резултат на неговите действия при инжектиране на местна упойка на пациента са му били причинени телесни увреждания, изразяващи се в перфорация на ириса, роговицата и точковидната мътнина на лещата на ляво око, получени при навлизане с върха на иглата при поставяне на анестеник интракорнеално, навлизане в дебелината на роговицата на поставения анестетик Лидокаин, както и че по време на интервенцията е била направена пункция на предна камера, което е довело до повишаване на вътреочното налягане и болки в окото. От заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, която съдът е кредитирал като обективна и компетентно изготвена, и дадените обяснения на вещите лица в съдебно заседание е установено, че така причинените телесни увреждания на ищеца - перфорация на ириса, роговицата и точковидната мътнина на лещата, вследствие от действията на оператора – ответника Ц., не би следвало да се случат при извършването на планирана операция по отстраняване на халацион. При събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съд е обосновал извода, че възникналият вредоносен резултат за К. при започване в СОБАЛ „Вижън” ООД на планирана операция по отстраняване на халацион, е настъпил вследствие на противоправното поведение на ответника Ц., служител на СОБАЛ „Вижън” ООД. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че в случая не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Виновното поведението на ответника Ц. като служител на ответника СОБАЛ „Вижън” ООД е проявено под формата на небрежност, която е могла да бъде избегната, ако беше положена дължимата грижа. Правилно са приети за неоснователни доводите, че увреждането е причинено в резултат на случайно събитие, по съображения, че за да се приеме, че е налице случайно събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника, и по-конкрено ответникът Ц. са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат, а в случая по делото такова поведение на служители на ответника, в т.ч. и на ответника Ц. не е доказано. Поради това правилно е прието от въззивния съд, че получените телесни увреждания на ищеца К. са причинени от противоправното поведение на ответника д-р Ц., което не съответства на утвърдените от медицинската наука и практика методи за лечение на очни болести и медицинските стандарти в областта на офталмологията. Неоснователни са доводите на касаторите, че неправилно е прието, че поведението на д-р Ц. е противоправно и виновно. Настоящият съдебен състав не намира в случая травматичното увреждане на здравето на ищеца да е последица на правомерни действивия от страна на лекаря, извършени с оглед правилата на професията. Настоящият касационен състав при данните по делото също намира, че по делото не е установено, че д-р Ц. е положил дължимата грижа, че е направил всичко необходимо, за да не бъде увреден пациентът му съобразно необходимите знания и умения, възприети и утвърдени от медицинската наука и практика, които следва да притежава всеки един добросъвестен лекар на негово място. Неоснователни са и доводите, че получаването на информирано съгласие на от пациента изключва противоправността. В практиката на ВКС /решение №250 от 21.11.2012г. по гр.д.№1504/2011г. на ВКС, ІІІг.о./ се приема, че получаването на информирано съгласие от пациента не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. Посочената съдебна практика се споделя от настоящия съдебен състав, вкл. приетото в посоченото решение на ВКС, че добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. Въззивният съд е приел за установено, че вследствие на противоправните действия на ответника З. Ц. като служител на първия ответник - СОБАЛ „Вижън” ООД, ищецът И. К. е получил травматични увреждания, свързани с временно увреждане на зрителната функция на лявото му око, като в резултат на тях е претърпял неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания, за възстановяването му се е наложило провеждане на медицинска интервенция и хоспитализация в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД за период от 15.05.2013г. до 20.05.2013г., като възстановителния период е продължил: на клепача около седмица, а на роговицата - четиридесет и пет дни /когато конците се свалят амбулаторно/ и се е наложило да бъдат извършени последващи два контролни прегледа, същият е търпял негативни емоционални изживявания, свързани с факта, че е била засегната зрителната функция на лявото му око, което се е отразило неблагоприятно във връзка с изпълнение на трудовите му задължения като проектант, както и за продължителен период от време му е бил причинен социален дискомфорт - получил е объркване и притеснение, нервност, загуба на веселие, главоболие, наложило се е прием на лекарства. В тази насока са показанията на свидетелката М., която живее на семейни начала с ищеца, които са кредитирани от съда като непротиворечиви и кореспондиращи с изводите, направени от вещите лица в приетите по делото основно и допълнително заключение на тройна съдебно-медицинска експертиза, както и съответстват на останалите приети по делото писмени доказателства. Неправилно при преценка на показанията на свидетелката относно интензивността и продължителността на увреждането, въззивният съд не е съобразил, че според експертното становище по делото увреждането в конкретния случай би могло да повлияе на работата на К., „но не в такава голяма степен“, а също, че „няма никакви трайни посредици за зрението на пациента, след интервенцията“ и че „лявото око е напълно здраво с нормално зрение и нормално налягане“. Поради това неправилно въззивният съд е кредитирал тази част от показанията на свидетелката М., според които ищецът се е възстановявал една година и че дори към 2016г. още не е бил оздравял, както и че същият страдал от хронично главоболие и бърза умора на погледа. Правилно въззивният съд е приел, че по делото е доказано и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника Ц. и настъпилите травматични увреждания на ищеца К., изразяващи се в перфорация на ириса, роговицата и точковидната мътнина на лещата на ляво око. Вещите лица в приетите по делото основна и допълнителна тройна съдебно-медицинска експертиза са категорични в своя извод, че увреждането е причинено в резултат на действия на д-р Ц. след като е започнала на 15.05.2013г. планирана операция по отстраняване на халацион на К. и при поставянето му на местна упойка, която медицинска интервенция след настъпилите увреждания е прекъсната и не е довършена. Поради това правилно е прието за доказано, че действията на д-р Ц. като служител на СОБАЛ“Вижън“ООД се явяват непосредствена причина на претърпените от ищеца неимуществени вреди. За да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства от значение за тази преценка. Като се вземат предвид установените характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице /роден е през 1979г./, възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на 10000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до присъдения размер 15000лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 10000лв. и се отмени за размера над 10000лв. до присъдения размер 15000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. №16071/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за уважаване на предявените срещу „Вижън“ ЕООД и З. С. Ц. искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. ОТМЕНЯ решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. №16071/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за уважаване на предявените срещу „Вижън“ ЕООД и З. С. Ц. искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено уврежданеза размера над сумата 10 000лв. до 15 000лв., ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените срещу „Вижън“ ЕООД и З. С. Ц. искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено уврежданеза размера над сумата 10 000лв. до 15 000лв., ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: