Р Е Ш Е Н И Е № 92 Гр. С., 01.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр. дело № 638 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и С. А. Ч. срещу Решение № 169 от 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 335/15 г. на Ямболския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 68 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 517/14 г. на Елховския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Н. Д. Х. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 13 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор 27382.500.1555 по КККР на [населено място], намиращи се на границата с поземлен имот с идентификатор 27382.2420, като въззивният съд е прекратил производството по така предявения иск поради недопустимост. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от касаторите иск за собственост със законните последици, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на исковата претенция. Ответникът по касационната жалба- Н. Д. Х. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. С Определение № 131/ 23.03.2016 г. касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради несъобразяване на обжалваното въззивно решение със задължителната практика, обективирана в т.4 от ТР № 8/ 2014 г. от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/14 г. на ОСГК по въпроса: Допустим ли е иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: За да формира извода си за недопустимост на производството по предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че предмет на спора между страните е реална част от урегулиран поземлен имот, като спорът произтича от непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Изложени са мотиви, според които успешното провеждане на иска за собственост в такава хипотеза е предпоставено от предварително уважаване на специалния иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /чл.53, ал.2 ЗКИР в редакцията преди влизане в сила на ЗИД на ЗКИР, обн.ДВ, бр.49/14 г./ и да е завършила административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно изменение на подробния устройствен план чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на двата съседни имота в съответствие с действителните имотни граници. Преди това искът за собственост с предмет засегнатата от грешката в кадастралната карта реална част от имота е преждевременно предявен и като такъв- недопустим. Това произнасяне на въззивния съд се явява в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.4 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/14 г. на ОСГТК, според които иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. На това основание предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС за реална част от урегулиран поземлен имот следва да се приеме за допустим и като такъв- ангажиращ правораздавателната компетентност на съда, поради което обжалваното въззивно решение на Ямболския окръжен съд подлежи на отмяна, а делото- на връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за произнасяне с решение по съществото на спора. На основание чл.294, ал.2 ГПК разноски за настоящото производство не се дължат, като същите ще следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 169 от 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 335/15 г. на Ямболския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при изпълнение на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: