Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * формиране на вътрешно убеждение * недоказаност на авторството на деяние * недоказаност на обвинението

Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. София, 30 март 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 305 по описа за 2012 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 341/16.11.2011 г. на Софийски градски съд, НО, 10-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3850/2011 г.
С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 28.02.2011 г. по НОХД № 12025/2009 г., в частта, в която Софийският районен съд, НК, 95 състав, е признал подсъдимия Д. К. Н. за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и в негова тежест са присъдени разноските по делото. Вместо това е признал същият за невинен в това, че на 13.12.2006 г., в гр.С., на [улица], от гаражна клетка № 9 – склад на търговско дружество [фирма], при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, е направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1596 лв. от владението на Д. Й. У., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК.
В касационния протест, поддържан от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че поради неправилна оценка на доказателствените материали (в нарушение на чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК) и основно показанията на св. Д. Б., които са били поставени под съмнение и не са били оценени в съвкупност с други, се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС.
Защитникът на подсъдимия изразява позиция за неоснователност на протеста.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационният протест е неоснователен.
За да признае подсъдимия Н. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпление, въззивният съд е извършил собствена проверка и оценка на доказателствени средства и е достигнал до нови фактически положения, на основата на които е приел за недоказано авторството на деянието. Твърденията за неправилна оценка на доказателствените източници и неоправдано отчитане показанията на св. Б. като недостатъчни да подкрепят обвинението, са изцяло неоснователни. Преди всичко следва да се припомни, че преценката дали доказателствата са достатъчни за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано. В конкретния случай и с оглед същността на направеното възражение, ВКС намира, че при оценката на доказателствата не е допуснато процесуално нарушение от характер и степен да повлияе върху правилността на съдебните изводи за недоказано авторство на деянието от подсъдимия Н.. В мотивите се съдържат подробни и убедителни аргументи защо се приема, че той не е извършил опита за кражба в склада на св. У. заедно със св. Б.. Показанията на последния, че това е сторено от тях двамата, са били подложени на внимателна оценка поради уличаващият им характер и процесуалното качество на Б., което е твърде странно, очевидно не само според въззивния съд, но дори и според св. Б., останал в неведение поради какви причини е станал свидетел, вместо обвиняем, респ. подсъдим (вж. л. 81 от НОХД). Търсенето на разумно обяснение, защо при наличното признание от Б. и установен автомобил, ползван от него, натоварен с алуминиевите платки, взети от склада на св. У., той не е бил обвинен в опита за кражба, не е било излишно, а задължително в контекста на изискването за преценката за достоверност на показанията му и като цяло за правилното формиране на съдийското убеждение за авторството. В този аспект приложеният от СГС по-взискателен подход (сходен на уредения в чл. 116 от НПК) е бил строго необходим и ВКС намира възраженията на обвинението по този повод за изцяло неоснователни. Основаването на присъдата единствено върху уличаващите показания на св. Б., без те да са били подкрепени по убедителен начин от други допустими доказателства, очевидно би било в противоречие с изискванията по чл. 303 от НПК. Затова, като е отчел заявеното от св. Б. за недостатъчно да обуслови извод за авторство на Н., защото не се подкрепя от други доказателствени източници, за което са изложени също подробни съображения, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
Съвсем произволно в протеста се твърди, че такава подкрепа е била изводима от показанията на св. Д. У., св. Б., св. И. и обясненията на подс. Д., а също и писмени материали по делото. От проверката на обясненията на подсъдимия Д. и св. Б. изобщо не става ясно в какъв аспект те са относими към авторството – св. Б. нищо не споменавала за Н., Д. също не го е познавал, като единствената му връзка със случая се е оказала негова дактилоскопна следа върху автомобила, за който е изяснено, че е ремонтирал и същата вечер Б. си го е взел. Въззивният съд ясно е аргументирал, че показанията на св. Д. У. също не съдействат за разкриване авторството на втория извършител, тъй като той не е разпознал Н.. В мотивите изчерпателно е посочено и защо писмените материали за предадени от Н. платки в дните преди деянието (което е във връзка с показанията на св. И.) не информират за авторството на опита за кражба по обвинителния акт. Липсата на дактилоскопни следи, а също и отрицателния резултат от одорологичното изследване само са допълвали картината на недоказано обвинение, за което правилно подсъдимият Н. е бил оправдан.
При тези мотиви липсва основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е опорочено, поради което и атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 341/16.11.2011 г. на Софийски градски съд, НО, 10-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3850/2011 г.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.