Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 17.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 1847 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, град Варна, чрез пълномощника му адвокат Н. Банков, срещу решение №488 от 08.03.2021 г. по в.гр.д. №107/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 261426 от 27.11.2020 год. по гр.д. № 9027/2020 г. на Районен съд - Варна. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Й. Б. С. не дължи на касатора сумата от 6 198, 32 лева, представляваща начислена корекция на сметка за електроенергия, за периода от 31.10.2015 г. до 14.07.2020 г., по фактура № [ЕГН]/ 28.07.2020 г. по партида с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Според въззивния съд страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 14.07.2020 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1115031500792693 на обект на ищеца, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в присъствието на свидетел. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 689911 и е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 004687 и дневна тарифа – 015904. Тези обстоятелства са обективирани в констативен протокол № 5200515/14.07.2020г., който е подписан от служителите и свидетеля. Видно от констативен протокол № 448/22.07.2020 г. на Българския институт по метрология, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 – 035084,2 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 28.07.2020 г. е видно, че е начислена общо 35 084 кВТч енергия за периода от 31.10.2015 г. до 14.07.2020 г. на обща 4 стойност 6 198,32 лева, съобразно Фактура № [ЕГН]/28.07.2020 г., която е изпратена на ищеца. От констативен протокол № 11162002 от 30.10.2015 г. се установява, че процесният електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за дневна и нощна тарифа – 0 (нулеви показания) и за двете тарифи. От заключението на техническата експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката – 14.07.2020 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатирано е, че не е установена намеса или промяна в схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т3 количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея. Установява се намеса в софтуера на електромера, която се изразява във въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа се отчита част от потребената електроенергия. Вещото лице е уточнило, че не може да се установи към кой момент е натрупано количеството електроенергия, както и в кой часови диапазон евентуално е преминала енергията, натрупана в невизуализирания регистър, за да се прецени по коя тарифа следва да се начисли. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните правни изводи: Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер. В конкретния случай е безспорно, че ищецът се явява потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно е обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период. В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол, констативен протокол на БИМ и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява в претарифиране чрез въвеждане на още една тарифа – 1.8.3, като същата не се визуализира на дисплея на електромера, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия. Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 14.07.2020 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. В случая корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с правилата за измерване на количествата електроенергия. Проверката по чл. 49 ПИКЕЕ е надлежно извършена, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, в условията на пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено в обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. По делото такива доказателства не са ангажирани. От констативен протокол № 11162002 от 30.10.2015г. за монтаж на процесното СТИ се установява, че електромерът е монтиран с показания от по 00 квтч по двете видими тарифи – нощна и дневна, но липсва отбелязване на показанията по тарифа 1.8.3. Въззивният съд не е възприел извода на вещото лице, че тъй като не е установена намеса или промяна в схемата на присъединяване на СТИ, отчетените в тарифа Т3 количества електроенергия са доставени, преминали през СТИ. Липсват доказателства в тази насока. По делото не е установено кога процесната електроенергия, начислена в невизуализирания регистър на електромера, е преминала през електромерът на ищеца – преди или след дата на монтажа. Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от констативен протокол от 14.07.2020г., служителите на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в протокола при монтирането му. Точно така са процедирали служителите на ЕРП Север при подмяната на процесния електромер, като в протокола от 14.07.2020г. при замяна на СТИ с нов, са посочили че новопоставеният измервателен уред е с нулеви показатели по всички тарифи – 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 31.10.2015 г. Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа, процесното СТИ е било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа показанията по невизуализирания регистър също са били нулеви. В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Ответникът Й. Б. С., със съдебен адрес [населено място], оспорва касационната жалба. С определение № 60802 от 23.11.2021 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността и и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: ВКС приема, че според чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице независимо от това дали то е „оспорено“ от страните, или не е „оспорено“ и също независимо от това дали заключението се поддържа единодушно от вещите лица, има ли разногласие между тях, както и коя теза се поддържа от мнозинството и от малцинството вещи лица. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото и може да приеме, като изложи съответните мотиви за това, че някои от фактите на които се основава заключението не са се осъществили, но са се осъществили други факти, които заключението игнорира, както и че то установява вярно или невярно съответните причинни връзки между приетите за установени факти. Съобразно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, освен ако не бъде установено по делото, че визуализираните на дисплея данни не са резултат на осъществено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване. Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Между страните по делото е налице сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 и сл.ЗЕ/, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 и сл.ТЗ/. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 - операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ, като възможните хипотези са две:съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение. Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ. Не е изяснено и дали дружеството-касатор разполага със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него; както и при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, дали е възможно през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 за процесния период. Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на III г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №488 от 08.03.2021 г. по в.гр.д. №107/2021 год. на Варненския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.