В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на четринадесети май две хиляди и
девета година в състав:
ПредседателДобрила Василева Членове:Маргарита Соколова Светла
Цачева
при секретаря
Даниела Никова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5272/08
г. /по описа на IV-то г. о. Д и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение № 401 от 06.08.2008 г. по в. гр. д. № 109/08 г. на Б. окръжен съд в сила е оставено решение № 330 от 18.10.2007 г. по гр. д. № 456/07 г. на П. районен съд за изменение на издръжката, която А. А. Г. е осъден да заплаща на А. А. Г. , роден на 04.08.2000 г., чрез неговата майка и законна представителка Д. С. Н., като размерът е увеличен на 100.00 лева месечно, считано от 18.06.2006 г.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост.
Ответникът А. А. Г. чрез неговата вайка и законна представителка Д. С. Н. не е взел становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
С определение № 120 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 5272/08 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е прието, че определеният увеличен размер на издръжката за минало време е в противоречие с П. № 5 от 1970 г. на Пленума на Върховния съд.
Касационната жалба по същество е частично основателна.
С решение № 91 от 30.04.2003 г. по гр. д. № 4/03 г. на П. районен съд, влязло в сила на 08.07.2003 г., А. А. Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. Г. ежемесечна издръжка в размер на 50.00 лева, считано от датата на подписване на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК.
На 20.06.2007 г. законната представителка на детето А. е подала искова молба за увеличение на размера на присъдената издръжка на 140.00 лева месечно.
С обжалваното решение е прието, че през изминалия период от повече от три години от предходното определяне на издръжката, нуждите на детето са завишени, включително и по причина на хромозомното заболяване, което е довело до видимо изоставане в психическото му развитие. Компенсирането на това състояние изисква по-специално обучение и п. от специалист-логопед, и затова е налице необходимост от издръжка в размер над установения с ПМС № 38/85 г. от 80.00 лева месечно. По отношение възможностите на задължените да доставят издръжка родители е установено, че майката е безработна и няма доходи, но притежава жилище, в което живее заедно с детето. Бащата, който до 01.03.2007 г. е бил безработен, е постъпил на работа в "БДЖ" ЕАД - "Локомотивно депо" София, район Д. , и получива възнаграждение /за месец юли 2007 г./ от 513.51 лева. То е значително над средното за страната и затова дължимата от него издръжка, определена на 100.00 лева месечно, не би го затруднила. Като ирелевантни за спора съобразно нормата на чл. 81 СК, съдът приел писмените доказателства за здравословното състояние на родителите на ответника.
По отношение началния момент на увеличението на размер първоинстанционният съд е приел, че издръжката се дължи и за миналия период от време и я присъдил от 18.06.2006 г. В мотивите към обжалваното решение не са изложени съображения по този въпрос.
Оплакването за нарушение на материалния закон е основателно.
Съгласно чл. 87 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди завеждане на иска.
Съгласно П. № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, p. VIII, когато издръжката се намалява или увеличава по реда по чл. 86 СК /от 1968 г. - отм./, това изменение важи от момента на предявяване на иска, независимо че изменените обстоятелства са настъпили по-рано. Това е така, защото за времето до предявяване на иска нуждаещият се е
получавал издръжка по силата на влязлото в сила решение, което е пречка за прилагане на чл. 84, ал. 1 СК /от 1968 г. - отм./.
Постановлението е прието при действието на отменения С. кодекс от 1968 г., но е приложимо и сега, тъй като третираната в него материя е уредена сходно и в сега действащия С. кодекс от 1985 г.
Останалите касационни оплаквания са неоснователни.
Спорът по делото е за това дали е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо увеличение на издръжката. През изминалия период от време нуждите на детето са се увеличили предвид възрастта му и разходите, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му, след като през учебната 2007/2008 г. е записано в първи клас на ОУ "Св. Кирил и М. ; с. К.. Видно от социалния доклад по гр. д. № 456/07 г. на П. районен съд /л.л. 20-22/, детето приема лекарства по специална програма, при цена на един курс на лечение от 50-60 лева. Два пъти седмично с него работи логопед на частни начала, за което са нужни по 10 лева на час. Според данните от епикризата, детето посещава логопедични занимания от 5-годишна възраст. Има разходи и за частни уроци по математика и четене, за които също се заплаща по 10 лева на час /социален доклад на л.л. 23-26 по въззивното дело/.
Затова неоснователно е оплакването, че твърденията за нарасналите нужди на детето са недоказани. Неоснователно се твърди и, че изводите на въззивния съд в тази насока били основани само на показанията на св. К баба на ищеца, която поради родствената връзка била заинтересувана от изхода на спора /чл. 136 ГПК -отм./.
Така установените обстоятелства, преценени с оглед доводите на страните, включително и със становището на ответника /л. 35 по гр. д. № 456/07 г. на П. районен съд/, обосновават правилността на извода, че искът е доказан по основание.
Обоснован и законосъобразен е и изводът за увеличения размер на издръжката. Определените като дължими 100.00 лева месечно няма да затруднят ответника, тъй като получаваният доход от трудово възнаграждение е достатъчен за задоволяване на неговите нужди, а данни да има други лица от кръга на тези по чл. 81, т. 1 СК, по делото не са представени.
Налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и затова съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 293, ал. 2 предл. 1 ГПК то следва да се отмени, като увеличеният размер на издръжката се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба 20.06.2007 г. В останалата част като обосновано и законосъобразно, постановено в отсъствие на въведените процесуални нарушения, обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 401 от 06.08.2008 г. по в. гр. д. № 109/08 г. на Б. окръжен съд и потвърденото с него решение № 330 от 18.10.2007 г. по гр. д. № 456/07 г. на П. районен съд в частта относно началния момент на дължимата издръжка и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧЕНИЯТ размер на издръжката, която А. А. Г. е осъден да заплаща на А. А. Г. , роден на 04.08.2000 г., чрез неговата майка и законна представителка Д. С. Н., от 100.00 лева месечно, се дължи, считано от 20.06.2007 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: