Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 116                                        София, 16 март 2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Цветинка Пашкунова     при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 89/2009 г.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 605/7.01.2009 година на Софийски апелативен съд, постановено по в н о х д № 1197/2008 година, с което е потвърдена присъдата на Софийски градски съд № 14/1.10.2008 година по н о х д № 3810/2007 година. В протеста са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК – за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушения на материалния закон. От собствения анализ на доказателствата, направен от прокурора в протеста, може да се изведе, че той поддържа доводи за нарушаване на правилата свързани с формиране вътрешното убеждение на съда постановил въззивното решение. Пред касационната инстанция, подсъдимият Д, не се явява. Спрямо него съдебната фаза на процеса е протекла в условията на „задочно” производство. Неговият упълномощен процесуален представител – адвокат М от САК възразява срещу основателността на протеста и пледира въззивното решение да се остави в сила. Прокурорът не поддържа протеста, като излага съображения за недоказано авторство на деянието, за което е било повдигнато обвинение на подсъдимия Д. Гражданските ищци Д. и Л. Б. , както и техния повереник – адвокат Р. А. от САК, редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Протестът е неоснователен.   С атакуваното решение, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил цитираната присъда на СГС, с която подсъдимият Д е признат за невиновен по обвинението в това, че на 27.10.2007 година в гр. С., при управление на МПС – л. а. „Ауди”, собственост на Ж. Б. , в пияно състояние – 1,6 промила алкохол в кръвта и в нарушение на правилата за движение – чл. 21 ал. 2 ЗДвП и чл. 47 ал. 3 ППЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Ж. Б. На основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в” НК, а предявените граждански искове от наследниците на пострадалия – Д. и Л. Б. са отхвърлени като неоснователни. Преди всичко, при проверката по делото се установи, че в значителна част от своето съдържание, протестът, по съдържание представлява собствен анализ на доказателствата от гледната точка на обвинението, а изводите за неправилното им интерпретиране от въззивния съд, сочат на доводи за необоснованост. Последното не е основание за касационна проверка, поради това, че такова не е включено в основанията по чл. 348 ал. 1 НПК. По принцип, касационната инстанция преценява правилното приложение на материалния закон на основата на фактическите констатации по въззивния съдебен акт. Фактическата обстановка приета от съда и тази очертана в обвинителния акт се различава само по отношение приетото за установено обстоятелство свързано с това, кой е бил водач на автомобила – подсъдимият Д или пострадалият и негов собственик – Б. Във връзка с това обстоятелство, съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на инстанционните съдилища, относно постановената оправдателна присъда, на основание чл. 304 НПК, в хипотезата „когато не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия.” Мотивите на двете съдебни инстанции в подкрепа на този извод представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства. Изложени са ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Съставът на Софийския апелативен съд е проверил изцяло присъдата на Софийски градски съд и в изпълнение на разпоредбата по чл. 339 ал. 2 НПК е дал отговор на всички възражения в протеста, с който е бил сезиран. Проверяваният съд е констатирал, че досъдебното производство, наблюдавано от протестиращия прокурор не е водено прецизно и това наложило съдебния състав на първата инстанция да събира допълнителни доказателства. Именно поради сложната фактическа обстановка и недостатъчната доказателствена обезпеченост, съдилищата са обсъдили няколко възможни варианта на пътно-транспортното произшествие, а въззивният съд с убедителни аргументи от автотехническата експертиза е отхвърлил тезата на обвинението, че пострадалият е изпаднал от дясната страна на автомобила /аргумент, че е бил пътник, а не водач на същия/. Експертизата е приела, че пострадалият може да е изпаднал и през отвора отпред, въпреки че е бил на волана към момента на произшествието. Въззивният съд е обсъдил всестранно свидетелските показания на брата на пострадалия – С. Б. , а първостепенният съд – показанията на неговата майката. При това правилно е установено, че тяхната теза за авторството на деянието, която кореспондира с тази на обвинението, се опровергава от показанията на св. Т, който оказал съдействие на подсъдимия при изваждането му от колата, а неговите показания са в синхрон с това което е казала майката на подсъдимия. Тази група свидетели дава показания, който се подкрепят и от обстоятелства установени по експертен път – колата е била управляване от пострадалия Б. Множеството експертни заключения по въпросите за механизма на катастрофата и авторството са изготвени професионално и не са противоречиви, а допълващи се. В хода на съдебното следствие изслушаната съдебно-медицинска експертиза /приложена на л. 325/, установява, че уврежданията на предното стъкло на колата и деформацията на волана кореспондират с тежките увреждания по лицето на пострадалия. Те съвпадат и с деформациите в лявата половина на автомобила.становеният по експертен път механизъм сочи, че уврежданията на Б. са получени във втората фаза, след завъртането на автомобила, при удара му в металния стълб, в резултат на което тялото на пострадалия политнало напред и с главата си той счупил предното стъкло. От удара във волана е получил счупване на двете ребра в ляво и разкъсване на слезката. При обсъждане на хипотезата – Б. от дясната страна на предната седалка, категорично е установено, че той не може да изпадне от дясно, / а там е намерен трупът/, тъй като дясната страна на автомобила е с блокирана предна врата. Поради тези и други аргументи, които не е необходимо да се повтарят, както и съображенията за констатираните зацапвания по предното ляво стъкло и ляв сенник с кръв от подсъдимия и обоснованата възможност да са получени при изваждане на подсъдимия от автомобила са изводи, които са в основата на потвърдителното решение на въззивния съд спрямо оправдателната присъда на подсъдимия Д. Очевидно, такъв е прочита на делото и от страна на прокурора от ВПК, като страна в касационната инстанция, който по съображения, че не е установено безспорно авторството на деянието, не поддържа протеста на прокурора от Софийската апелативна прокуратура. Ето защо, настоящият състав намира, че въззивният съд е потвърдил оправдаването на подсъдимия Д след точна е пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт на доказване в процеса – авторството на деянието. Затова законосъобразно е приел, че подсъдимият не е бил водач на автомобила към момента на инкриминираното пътно-транспортно произшествие и правилно инстанционните съдилища са го оправдали по обвинението за престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в” НК.   Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 605/7.01.2009 гждшно на Софийски апелативен съд, постановено по в н о х д № 1197/2008 година, по описа на същия съд.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:                 Две оправдателни присъди - има аргументи за воланна травма в І инст. на пострадалия, които е и собственик на автомобила. Затова другия пътник-подсъдим е оправдан. ВКС - БУ