Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 22 януари 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА наказателно дело № 874/ 2019 година. Касационното производство е образувано по чл. 346, т. 1 НПК по протест на прокурор от ВОЕННО- АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА и жалба на подсъдимия Е. К. Е., от [населено място], депозирана чрез защитник – адв. Н. Д., срещу въззивна присъда № 23 от 26. 06. 2019 г. на Военно-апелативния съд, постановена по ВНОХД № 12/ 2019 г., с която е отменена присъда № 8 от 10. 05. 2018г. на Военен съд – Пловдив, по НОХД № 120/ 2017 г., и вместо нея е постановена нова. В касационния протест се релевират доводи за нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Развити са съображения, че съдът неправилно е оправдал подсъдимия за част от предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, както и изцяло по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК. Възразява се срещу оценката на неговите обяснения и изводите за кореспонденцията им с останалия доказателствен материал. Релевираната явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се аргументира с доводи за неправилно приложение на чл. 55, ал.1, т. 1 НК и несъобразяване с целите на наказанието, смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Заявява се искане за отмяна на присъдата в частите й, с които подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан за част от предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, изцяло по обвинението по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК, и в наказателно- осъдителната- относно престъплението по чл. 339, ал. 1 НК и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, нарушенията на материалния закон и да бъде увеличен размерът на наложеното на дееца наказание. В касационната жалба на подсъдимия Е. К. Е. се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се съществена, според касатора, разлика между броя на боеприпасите, описани в обвинителния акт, отнесен към всеки един калибър боеприпас, неправилно редуцирани по брой с обжалваната присъда, което води до противоречие и неяснота при съдебното произнасяне. Твърди се, че въпреки направените доказателствени искания за назначаване на поредна съдебно-техническа експертиза от Военен съд – Пловдив за установяване на точния вид и брой боеприпаси, този въпрос е останал неизяснен и при въззивното разглеждане на делото. Искането е за цялостното оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа касационния протест, тъй като намира съображенията на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Пледира за оставяне в сила на проверяваната присъда. По жалбата на подсъдимия дава заключение, че същата е неоснователна. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Жалбата се поддържа от неговия защитник по съображенията в нея, със заявеното искане. Поддържа също, че подаденият срещу въззивната присъда протест е неоснователен. Излага подробни съображения, аргументирани в представеното от него и прието от съда писмено възражение срещу протеста, по реда на чл. 351, ал. 4 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста и жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на прокурора и касационната жалба на подсъдимия, депозирана от неговия защитник, срещу постановената нова въззивна присъда са допустими. Подадени са от субекти, легитимирани да сезират ВКС, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледани по същество, касационният протест е частично основателен, а жалбата - неоснователна. С първоинстанционната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия Е. К. Е., от [населено място], за невинен в това, че на 18. 11. 2016 г. в [населено място] и в землището на [населено място], държал огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, подробно описани в присъдата, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК. За част от предмета на престъплението подсъдимият е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК, и на основание чл. 305, ал. 6 НПК са му наложени административни наказания- глоба в различни размери за всяко от отделните административни нарушения, квалифицирани на основание изрично посочени разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Със същата присъда подсъдимият Е. Е. е признат за невинен и в това, на 18. 11. 2016 г., в [населено място], в лек автомобил марка „ марка“, с рег. [рег.номер на МПС] , ползван от него, да е държал огнестрелно оръжие – 1 брой нарезна спортна карабина, кал.5,45х39 мм, модел „модел“ с № „номер“ с оптически прицел „модел“ с № /номер/, технически изправна и годна да произвежда изстрели, и боеприпаси –патрони, като не е взел необходимите мерки за сигурност, съгласно чл. 98, ал.1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението по чл.338, ал. 1, предл. 1 НК. На основание чл. 305, ал.6 НПК му е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв.- за административно нарушение по чл.190, ал.1 ЗОБВВПИ. Подсъдимият Е. е осъден да заплати направените по делото разноски. Въззивното производство, завършило с атакуваната нова присъда, е второ по ред, след като предходният въззивен съдебен акт- решение № 36 от 17. 09. 2018г. на Военно- апелативния съд, по ВНОХД № 42/ 2018г. , е бил отменен с решение № 225 от 12. 03. 2019г. по н. д. № 1069/ 2018г на ВКС, трето наказателно отделение, и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото след постановената касационна отмяна, Военно-апелативният съд, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, за което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Оправдал го е по посоченото обвинение за част от инкриминирания предмет на престъплението- оръжие и боеприпаси. С проверяваната нова присъда подсъдимият Е. е оправдан изцяло по обвинението по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК. Въззивният съд е присъдил направените по делото разноски, възложени в тежест на подсъдимия. При така очертаното процесуално развитие на делото, настоящото касационно производство е второ по ред. ПО ПРОТЕСТА НА ВОЕННО - АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА: По своята същност възраженията на държавното обвинение по отношение на престъплението по чл. 339, ал.1, предл. 2 НК се свеждат основно до несъгласие с изводите на въззивната инстанция по същество, довели до оправдаването на дееца. Изтъква се, че необосновано е игнориран част от предмета на престъплението, за който вместо да бъде оправдан, същият е следвало да бъде признат за виновен и осъден. Възразява се срещу оценката на обясненията на подсъдимия, когото втората инстанция е кредитирала, а също и срещу индивидуализацията на наказанието в наказателно- осъдителната част на атакуваната присъда, което прокурорът намира за занижено. По отношение на престъплението по чл. 338, ал. 1 НК се навеждат доводи за недостатъчно пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. ВКС в настоящия си състав намира за необходимо изрично да подчертае, че обосноваността на въззивния съдебен акт, в контекста на възраженията на страните, предвид приетите за установени с него фактически положения, не подлежи на контрол и оценка в настоящото производство от касационната инстанция, която, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК (какъвто настоящият казус не е), за разлика от въззивната, няма правомощието да констатира нови обстоятелства, различни от приетите. Законът ограничава нейните контролни правомощия до проверка за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, както и за справедливостта на наложеното наказание. На касационен контрол подлежи обаче развитата от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Макар ВКС да не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, той е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и поради това могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект – спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка. Не е налице процесуално нарушение от обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, когато фактическите констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание, а инстанциите по фактите са изложили конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК. Следвайки този принципен подход, при обсъждане на възраженията в касационния протест на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд по приетите правно релевантни факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, настоящият касационен състав ги намери за неоснователни. В този смисъл ВКС не констатира нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до събирането, проверката и оценката на доказателствените източници по отношение на престъплението по чл. 338, ал. 1 НК. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност, без да игнорира която и да било част от тях. Липсват данни и за превратна или изопачена интерпретация. Както вече беше изтъкнато, въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, при стриктното спазване изискванията на посочените вече чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Съобразно приетите за установени фактически положения по делото, в тази част материалният закон е приложен правилно. В съответствие с правилата за пренасяне на огнестрелно оръжие и боеприпаси, уредени в специалния закон- ЗОБВВПИ, в редакцията му към инкриминираната дата, Военно- апелативният съд е достигнал до верния правен извод, че липсва съставомерно деяние по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК, извършено от подсъдимия Е. Е., за което да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност, поради което и законосъобразно го е оправдал по това обвинение. Касационният протест е основателен обаче в частта относно оправдаването на подсъдимия по обвинението за част от предмета престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, предвид приетото от въззивния съд основание. Настоящият съдебен състав констатира, че е налице отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, в частта на проверяваната въззивна присъда, с която подсъдимият Е. е бил оправдан за държането на ловна нарезна пушка марка “марка” с №[ЕИК], калибър 7.62х39мм с променена конструкция – нарязана резба на цевта и поставен фабричен „Прибор за безшумна стрелба“ (заглушител). Основният порок в случая е неправилното приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК от решаващия съд. Хипотезата на посочената норма се отнася до влизане в сила на по-благоприятен наказателен закон, т. е. става дума за изменение или допълнение на Наказателния кодекс, а не на съответния специален закон, чието съдържание изпълва бланкетната диспозиция на конкретната норма от Особената част НК. Чл. 2, ал. 2 НК се прилага само тогава, когато настъпи изменение на самите наказателни норми. Това е основанието съдилищата да преценят и приложат за всеки отделен случай най- благоприятния закон. Обсъжданото правило е дефинитивно неприложимо, когато в законодателството настъпи изменение на нормативната регулация на правилата в специалния закон, уреждащи режима на съхраняването, носенето и употребата на огнестрелни оръжия, респ. на части от тях, и боеприпаси. За отговорността на дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила към датата на извършване на деянието. Ето защо, в случая съставомерността на конкретното деяние следва да се преценява съобразно действащия към 18. 11. 2016г. ЗОБВВПИ, какъвто подход впрочем въззивният съд е обективирал при решаването на въпросите по същество, относно обвинението по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК. Настъпилите след тази дата законодателни промени са изцяло ирелевантни за решаването на въпросите за вината и отговорността на касатора. Въпреки че в преобладаващата си част указанията на ВКС, дадени с предходното решение, са изпълнени от въззивния съд при новото разглеждане на делото, обсъденото до тук нарушение на закона безусловно предпоставя повторната касационна отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 5, предл. 2, вр. ал. 3, т. 3 НПК. Тъй като обвинението е за едно престъпление, квалифицирано по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, дефинирано като единно престъпление на формално (или просто) извършване, осъществено на конкретна дата, което от обективна страна изисква доказано държане от дееца без надлежно разрешително на годни огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, както ВКС е указал с предходното си отменително решение, настоящата касационна отмяна следва да обхване изцяло обвинението по чл. 339, ал.1, предл. 2 НК, т. е. както оправдателната, така и наказателно- осъдителната част, тъй като съобразно неговата конструкция, липсва процесуален способ предметът на посоченото инкриминирано престъпление да бъде разделян. Този формат на касационна отмяна позволява на подсъдимия и неговата защита отново да заявят възраженията си по фактите и по правото пред втората инстанция. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Е. К. Е.: Изтъкнатите в касационната жалба твърдения от страна на защитника на подсъдимия за противоречие между инкриминираните количества оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в обвинителния акт- от една страна, и от друга- в актовете на инстанциите по същество, с които аргументира релевираното касационно основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ВКС намира за неоснователни. С обжалваната нова присъда първоинстанционната е отменена изцяло, при което всички въпроси, отнасящи се до съдебното произнасяне по предмета на повдигнатото обвинение, са решени отново и изцяло с въззивния съдебен акт. Това налага проверката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се несъответствие на инкриминираните оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия да се концентрира към решаването на въпроса налице ли е изискуемото произнасяне по отношение на целия предмет на престъплението, описан в обвинителния акт от въззивния съд с проверявания съдебен акт. Касационната инстанция не намери нарушение от посочената категория, тъй като по отношение на отделните обекти, включени в предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК- оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, има произнасяне на въззивния съд- с осъдителната, или съответно- с оправдателната част на присъдата. Следователно, при тези данни не е налице нарушение на правото на защита на подсъдимия, изразяващо се в невъзможност да разбере за какво е осъден и респ.- оправдан, за да защити успешно правата и законните си интереси, оспорвайки решението на съда по въпросите за вината и отговорността му пред по- горната съдебна инстанция. Казаното в случая се отнася и за процесуалните права на държавното обвинение да претендира осъждане по формулираното с обвинителния акт обвинение, предвид постъпилия протест, с който се атакува и частичното оправдаване на дееца за част от предмета на престъплението, съобразно формулираните с него касационни основания и искане. По изложените съображения ВКС намери, че не е допуснато изтъкнатото от касатора съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 НПК. В заключение, атакуваната нова въззивна присъда, с която е отменена първоинстанционната, и вместо нея е постановена нова, следва да бъде отменена в частта изцяло по обвинението по чл. 339, ал. 1, предл.2 НК- както в наказателно- осъдителната, така и в оправдателната. В отменената част на проверявания съдебен акт делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Военно- апелативния съд от стадия на съдебното заседание. На основание чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК при новото разглеждане на делото следва да бъдат изпълнени като задължителни указанията на ВКС, дадени с настоящото отменително решение по прилагането на материалния закон. При този резултат от проведения касационен контрол, присъдата следва да бъде отменена и в частта си за разноските по делото. Предвид решението на ВКС за отмяна на проверяваната присъда, всички останали доводи в протеста, свързани с вида и размера на наказанието, и тези в жалбата, не следва да бъдат обсъждани, но следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото. Следва също да се обсъдят и аргументите на защитата, изложени в писменото възражение срещу касационния протест по приложението на материалния закон. В останалата си част- с която подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК, присъдата следва да бъде оставена в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, предл. 2, вр. ал. 3, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 23 от 26. 06. 2019 г., постановена по ВНОХД № 12/ 2019 г., по описа на Военно-апелативния съд, с която е отменена присъда № 8 от 10. 05. 2018г., по НОХД № 120/ 2017г. на Пловдивския военен съд, и вместо нея е постановена нова, В ЧАСТТА изцяло по обвинението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, повдигнато на подсъдимия Е. К. Е., както и в тази за разноските по делото, като в отменената част на присъдата ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно- апелативния съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата ѝ част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: