РЕШЕНИЕ № 470 гр. София, 07декември 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Даниела Машева изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 852/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адвокати К. Д., Г. Г. и Х. Г., защитници на подс. А. Д. С., както и по касационна жалба на частните обвинители и граждански ищци И. Т. И. чрез майка и законен представител В. Н. В., И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В., депозирана, чрез повереника им –адв. К. М. против нова присъда № 10 от 25.04.2023 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав по ВНОХД № 824/2022 г. по описа на съда. В касационните жалби и допълненията към тях на адв. К. Д., Г. Г. и Х. Г., защитници на подс. А. С. се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не е приложен правилно материалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения се сочи, че въззивният съд не е извършил обективен и последователен анализ на доказателствени материали, тълкувал ги е превратно във вреда на подсъдимия и така е ограничил процесуалните права на подс. А. С.. Твърди се, че са налице пороци в аналитичната и оценъчната дейност на доказателствената съвкупност от страна на въззивния съд, а това е нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК. Развиват се доводи, че не е разкрита обективната истина и вътрешното убеждение на въззивната инстанция не е формирано при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Подчертава се, че без да се посочат мотиви са били назначени повторни СППЕ и СМЕ, като заключенията на приетите по делото експертизи са противоречиви, а въззивният съд не е дал ясен, точен и добре аргументиран отговор защо кредитира едните и защо не дава вяра на другите. Акцентира се и на това, че експертизите са били оспорени, направени са били редица доказателствени искания, пряко свързани с предмета на доказване, които не са били уважени. Правят се оплаквания за неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателствена цялост, които ограничават правата на подсъдимия, като се излагат и възражения за нарушения по чл. 12 и чл. 13 НПК. Изтъква се, че н е изяснен механизма на увреждането, не е изяснено наличието или липсата на афект и присъдата почива на предположения и вероятности. Подчертава се, че третата по ред СМЕ не е дала категоричен отговор за механизма на уврежданото, а е препоръчала да се извърши есхумация. Развиват се и съображения, че неправилно е било отказано назначаването на допълнителна балистична експертиза, която да даде ясен отговор на въпроса възможно ли е проектила /гумено топче/ да бъде изстрелян с газов пистолет при наличие на фабричната стеснителна муфа. Сочи се, че неизяснен е и въпроса със степента на алкохолно опиване на подсъдимия, а тя според вещите лица е свързана с наличието или липсата на афект. Във връзка с неправилното приложение на материалния закон се правят оплаквания в насока на това, че деянието е следвало да бъде квалифицирано по чл. 122, ал. 1-2 НК или по чл. 118 НК. Изтъква се, че неправилно е прието също така, че подс. А. С. е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Развиват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което защитата счита за завишено, тъй като от една страна не е правилна правната квалификация на деянието, а от друга не са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че подсъдимият към момента на деянието е бил реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присада и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС поради допуснати съществени процесуални нарушения или за изменение на атакуваната присъда, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, както и да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци и допълнението към нея, депозирани от повереника – адв. К. М. също се релевира касационното основание по чл.348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че неправилно е прието, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при равновесие на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Изтъква се, че са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства и не е съобразена обществената опасност на деянието и дееца. Сочи се, че целите на наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати с налагането на максимално наказание лишаване от свобода, а именно двадесет години. Излагат се и съображения, че са налице и обстоятелства, които показват, че е налице квалифициращ признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.1 и 2 НК. Прави се искане атакуваната присъда да бъде изменена, като се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. А. С., а в гражданската част се моли предявените граждански искове да бъдат уважени в пълния им размер от по 150 000 лева за всеки един от гражданските ищци. Против касационните жалби на подсъдимия и неговите защитници е постъпило и възражение от частните обвинители и граждански ищци И. Т. И. чрез майка и законен представител В. Н. В., И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В., депозирано чрез повереника им –адв. К. М., в което е изразено становище, че механизма на уврежданията е правилно установен и че не е налице нито афект, нито силно раздразнение при подс. А. С.. Моли се касационните жалби на подсъдимия и неговите защитници да бъдат оставени без уважение. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд адв. М., повереник на частните обвинители и граждански ищци поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях подробни съображения и моли да бъде уважена. Заявява, че в изрично възражение е оспорил касационните жалби на защитниците на подсъдимия и моли по изложените в него съображения, те да бъдат оставени без уважение. Адв. В., също повереник на частните обвинители и граждански ищци, споделя заявеното от адв. М.. Счита, че делото е изяснено от фактическа страна, но въззивната инстанция не е взела предвид, че по отношение на подс. А. С. са налице единствено отегчаващи отговорността обстоятелства. Прави искане да се приложи разпоредбата на чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, като делото бъде върнато на въззивната инстанция със задължителни указания за увеличаване на наказанието или на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК въззивната присъда да бъде оставена в сила. Моли да се увеличи и размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Жалбоподателят частен обвинител и граждански ищец И. Й. поддържа казаното от неговите повереници. Останалите частни обвинители и граждански ищци не се явяват, редовно призовани и не вземат становище по жалбите. Адв. Г., защитник на подс. А. С. поддържа касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях подробни съображения. Сочи, че са развити доводи защо защитата счита, че са налице и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Отново подчертава, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка и следователно са направени и грешни правни изводи. Изтъква, че подробно са аргументирали всички доказателствени искания, които е следвало да бъдат уважени от въззивния съд, тъй като са от важно значение за предмета на доказване, но са били отхвърлени. Моли присъдата на САС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжения или на апелативния съд по преценка на касационната инстанция. Моли присъдата да бъда отменена и в гражданско - осъдителната част, тъй като счита, че уважения размер на гражданските искове е прекомерно завишен. Поддържа и алтернативното искане за прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление. Адв. Д., защитник на подс. А. С. поддържа казаното от адв. Г.. Поддържа и касационната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения за наличие и на трите касационни основания. Изтъква, че фактическата обстановка по делото не е изяснена и, че присъдата почива на предположения. При условията на алтернативност моли да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и присъдата да бъде изменена в тази насока. Подс. А. С. в лична защита поддържа казаното от защитниците си и моли жалбата да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационните жалби на подсъдимия и неговия защитник са неоснователни, тъй като не са налице твърдените нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че въззивният съд правилно е заключил, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл. 115 НК и, че тази правна квалификация съответства на фактическите положения, установени по делото. Изтъква, че въззивната инстанция е изложила аргументи защо не възприема наличие на физиологичен афект и с основание е кредитирала заключението на назначената в хода на въззивното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза. Подчертава, че въззивният съд е изложил и съображения защо деянието не следва да бъде квалифицирано по чл. 119 НК или по чл. 124 НК. Счита, че определеното наказание от 15 години „лишаване от свобода” е справедливо и би изпълнило целите на наказанието по чл. 36 НК. Предлага жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Намира, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е частично основателна досежно искането за увеличаване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и предлага в тази част, да бъде уважена. В последната си дума подс. А. С. моли жалбата му да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното. Касационните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни в законовия срок, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите на подсъдимия и неговите защитници са основателни във връзка с оплакването, че при разглеждането на делото са допуснати съществени процесуални нарушения. С присъда № 44 от 29.04.2022 г. по НОХД № 150/20 г., ОС - Видин е признал подсъдимия А. Д. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание ЛИШШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и ДОМАШЕН АРЕСТ. Уважени са частично предявените срещу подсъдимия граждански искове, като същият е осъден да заплати на гражданските ищци И. Й., Г. Й. и В. Н. обезщетения от по 100 000 лева на всеки един от тях, а на гражданския ищец И. И. - обезщетение в размер на 130 000 лева. Исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от по 150 000 лева. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Въззивното производство е било иницирано по протест на прокурор при ОП - Видин, жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци и по жалба на защитника на подс. А. С.. С нова въззивна присъда № 10 от 25.04.2023 г. по ВНОХД № 824/2022 г. на Софийския апелативен съд, НО, 4 състав е отменена присъда № 44 от 29.04.2022 г. по НОХД № 150/20 г., по описа на Окръжен съд - Видин, в частта, в която подсъдимият А. Д. С. е признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 115, ал. 1 от НК, затова че на 19.01.2020 г. в [населено място], около 07:20 часа в кафе- аперитив /име/, находящ се на [улица], чрез произвеждане на изстрел от преработен сигнално-газов пистолет кал.9 мм, умишлено умъртвил Т. И. В. с ЕГН [ЕГН], като смъртта се дължи на остра кръвозагуба, вследствие разкъсване на голям магистрален съд — сънна артерия, като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 118, вр. чл. 115, ал. 1 от НК, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Т. И. В. чрез тежка обида - "Направих жена ти курва! Ще направя и дъщеря ти!", от което е било възможно да настъпят тежки последици за близки на подсъдимия и му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, както и в частта, в която предявените от И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В. граждански искове за претърпени неимуществени вреди са отхвърлени за сумите от 100 000 до 120 000 лева, като на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 1 от НПК и вместо нея е постановена нова, с която съдът е признал подсъдимия А. Д. С. - роден на 17.04,1971 г. в [населено място], живущ в [населено място], българин, български гражданин, със средно образование, женен, постоянен адрес: [населено място], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2020 г. в [населено място], около 07:20 часа в кафе-аперитив /име/, находящ се на ул /улица №/, чрез произвеждане на изстрел от преработен сигнално-газов пистолет кал. 9 мм, умишлено умъртвил Т. И. В. с ЕГН [ЕГН], като смъртта се дължи на остра кръвозагуба, вследствие разкъсване на голям магистрален съд — сънна артерия, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54, ал. 1 от НК МУ Е НАЛОЖИЛ НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 15 /ПЕТНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ. УВЕЛИЧИЛ е размера на обезщетенията по предявените граждански искове за претърпени неимуществени вреди по отношение на гражданските ищци И. В. Й., Г. Т. Й. и В. Н. В. от 100 000 на 120 000 лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия А. Д. С. да заплати да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС направените разноски в размер на 2083, 20 лв. /две хиляди осемдесет и три лева и двадесет стотинки/, сумата от 2400 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на гражданските искове, както и по 5 лева, представляващи ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист. ВКС констатира, че при разглеждане на делото от въззивния съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прочитът на съдебните актове, изготвени от инстанционните съдилища показва, че и двете инстанции са подходили повърхностно към изясняване на обективната истина по делото Софийският апелативен съд е провел допълнително въззивно съдебно следствие и е назначил експертизи, относими към предмета на делото. Независимо от това обаче касационната инстанция констатира, че въззивният съд отново е пренебрегнал задълженията си за всестранно, пълно и обективно изясняване на всички обстоятелства по делото в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и не е извършил комплексна и задълбочена оценка на доказателствените материали. Останали са неизяснени редица въпроси: бил ли е подсъдимия в „състояние на силно раздразнение” предизвикано от пострадалия с тежка обида, каква точно е била степента на алкохолно опиване при подсъдимия, какъв е механизма на получаване на раневия канал и коя е непосредствената причина за смъртта на пострадалия. По отношение наличието или липсата на „състояние на силно раздразнение” или физиологичен афект, по делото са налице две противоположни експертизи. Въззивният съд не е дал убедителен отговор защо предпочита едната и не се доверява на другата, след като всички вещи лица имат необходимия опит и компетентност в съответната научна област. Следва да се отбележи, че в принципен план "състоянието на силно раздразнение" по смисъла на чл. 118 НК е фактически въпрос, а въззивният съд го е пренебрегнал. /Решение № 244 от 14.07.1999 г. по н. д. № 156/1999 г., 1 н. о. на ВКС/. Въззивната инстанция не е положила необходимите усилия за установяване на фактическите положения, касаещи психическото и емоционалното състояние на подсъдимия, в което той се е намирал след нанесената му тежка обида от страна на пострадалия до момента на прострелването. По отношение на степента на алкохолно опиване на подс. А. С. е нужно да се посочи, че по делото се съдържат общи данни от различни свидетели, че всички са употребили значително количество алкохол. Липсва обаче конкретна информация какво количество алкохол е употребил подсъдимия и до каква степен е бил повлиян, пил ли е през цялото време или преустановявал употребата на алкохол и т.н. Очевидно е, че според заключението на комплексната СППЕ въпросът за степента на алкохолно опиване има важно значение за наличието или липсата на „физиологичен афект”. Въззивният съд е игнорирал и направените от защитата редица искания за изясняване на механизма на причиняване на раневия канал и непосредствената причина за смъртта на пострадалия. Видно е от заключенията и на двете СМЕ, че дават четири възможни механизма по отношение на формиралия се раневи канал и три възможни непосредствени причини за настъпване смъртта на пострадалия. И двете експертизи до известна степен боравят с различни възможности и вероятности. Именно поради това експертите А. и Х. изрично са отбелязали, че тези въпроси могат да се изяснят, ако бъде извършена есхумация и реаутопсия на останките от трупа на починалия. Въззивната инстанция обаче е пренебрегнала и това. Не е изяснено и дали каучуковото топче, описано като обект № 5 има задължителните деформации, които могат да се получат при изстрел, за да причини нараняването на пострадалия. Второстепенният съд е имал и възможност да положи усилия да призове и разпита в съдебно заседание св. Г. /за когото е имало данни, че се намира в България/, тъй като неговите показания са от съществено значение за обстоятелства свързани с предмета на доказване. Внимателният прочит на мотивите към присъдата показва, че въззивният съд често борави с думите „възможно” и „най-вероятно””, което води и до извод, че присъдата до голяма степен почива на предположения, а това е в разрез с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК. При наличието на доказателствени дефицит и аналитичната дейност на съда не е пълноценна. Това препятства възможността за проверка относно спазването на материалния закон, която може да се осъществи само в рамките на правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по същество относно правно значимите по делото факти. Така при касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваната въззивна присъда е постановена в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 107 НПК. Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Като не е уважил редица искания на защитата за събиране на относими към предмета на доказване доказателствени материали, съдът е допуснал нарушение на чл. 107 НПК, тъй като съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да събират както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчават неговатаотговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават неговата отговорност. Така е ограничено и правото на защита на подсъдимия. Върховният касационен съд намира, че инстанционните съдилища не са положили необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното им убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранни и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. От тук следва и заключението, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 НПК. Ето защо се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, новата въззивна присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е необходимо да се извърши есхумация и реаутопсия на тленните останки на починалия, да се назначат нужните експертизи – СППЕ, СМЕ и балистична експертиза за изясняване на въпросите, обсъдени по-горе в решението на касационната инстанция. Следва да се напри и опит за призоваване и разпит на св. Г.. Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакванията за допуснати нарушения на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото тези въпроси следва да бъдат пререшени при новото разглеждане на делото с оглед на установените по делото фактически положения и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подс. А. С.. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 10/25.04.23 г. по ВНОХД № 824/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, четвърти състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Председател: Членове: 1. 2.