Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * нищожност на съдебно решение


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 235
София, 07.12.2017 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ............…. и с участието на прокурора……….………...........…......................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2094 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 48-във вр. чл. 47, ал. 1, т.т. 2 и 4 ЗМТА.
Образувано е по предявен от Б. Н. Н. от Б., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. ІІ, иск с предмет отмяна на арбитражното решение № 190/17.ХІ.2016 г. на арбитъра Б. Г. от Арбитражен съд при сдружението с нестопанска цел „Център за алтернативно разрешаване на спорове”-София, постановено по арб. дело № 190/2016 г., с което настоящата ищца е била осъдена да заплати на [фирма]-София следните три суми:
1./ В размер на 6 724.87 лв. (шест хиляди седемстотин двадесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението, произтичащо от сключен между страните по спора договор за револвиращ заем № [ЕГН]/4.ІІ.2013 г.;
2./ В размер на 70 лв. (седемдесет лева), представляваща направени от насрещната страна по спора разноски за арбитражното производство;
3./ В размер на 518.99 лв. (петстотин и осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

По подробно изложени в исковата й молба съображения Б. Н. претендира отмяната на горното арбитражно решение на основанието по точка 2 или това по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА.
В писмен отговор ответникът [фирма]-София оспорва както допустимостта, така и основателността на исковата претенция, като в т. 2 от становището си инвокира доводи във връзка със законодателните промени в ГПК, в ЗМТА и в Закона за потребителския кредит от януари 2017 г., които най-общо са в смисъл, че „разгледаните и приключили арбитражни производства не следва да се преуреждат с обратна сила, а запазват своето правно значение”.
В откритото съдебно заседание пред ВКС процесуалните представители на страните поддържат първоначалните свои становища, както и исканията си за присъждане на разноски за настоящето исково производство.
В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото съставът на ВКС е констатирал спазването на преклузивния срок за предявяване на иска, който в процесния случай е започнал да тече от датата на получаване от работодателя на ищцата на запорното съобщение от съответния ЧСИ /рег. № 856/, поради което образуването на производството по реда на чл. 48, ал. 1 ЗМТА за произнасянето по съществото на претенцията се явява процесуално допустимо.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, след като съобрази, че предмет на молбата за отмяна на арбитражно решение, с което е бил разрешен потребителски спор по смисъла на § 13, ал. 1 З. /спор за дължими от ищцата Б. Н. суми по договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 4.ІІ.2013 г., който независимо от този начин на отпускане има естеството на „потребителски кредит” по смисъла на З./ счита, че постановеното по него арбитражно решение е нищожно и поради това следва този негов неотстраним порок да бъде прогласен без да бъдат обсъждани наведените от ищеца конкретни основания за отмяна /по т.т. 2 и 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА/. Съображенията за това са следните:
Във всички случаи преди да се прецени дали са налице основанията за отмяна, на които съответният ищец се позовава, ВКС следва да се произнесе дали даденото арбитражно решение е валидно, като тази преценка се дължи служебно.
По силата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 8 от 24.І.2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто по естеството си се явява всеки такъв, по който една от страните е „потребител” – по см.на § 13, ал. 1 З., съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания с потребителския спор арбитраж. Съгласно сега действащата новела на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
В исковото производство по чл. 48, ал. 1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА изрично регламентира запрет за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, прогласявайки същевременно нищожността на постановените по тях арбитражни решения.
С влизането в сила на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) и съгласно § 6, ал. 2 от неговите ПЗР, производствата по неарбитрируеми спорове – потребителски спорове, се прекратяват и по тях не е правно възможно постановяването на арбитражно решение. Това правило следва бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отменяването им, т.е. такъв иск, който е бил предявен в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА съобразно датата на получаване/узнаване, на арб. решение от ищеца (респ.в срока по изр. 2-ро на същия законов текст), по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на визираното по-горе изменение на Гражданския процесуален кодекс.
По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 от конст. дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното пр-во в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора (чл. 19, ал. 1 ГПК-във вр. § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.). Съответно във втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение: като постановено по неарбитрируем – потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито да остави исковата молба за отмяната му без уважение.
Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал. 5 на чл. 405 ГПК (приета със ЗИД на ГПК-ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.), според която съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има незабавно действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при подадена молба за издаване на изп. лист, е възложено на окръжните съдилища в страната. По аргумент за по-силното основание ВКС дължи тази преценка по висящите пред него искови производства по чл. 48 ЗМТА - т.е. тези, които са заварени от ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 8/24.І.2017 г.) и по които не е постановено решение.
По така изложените съображения ще следва да бъде прогласено за нищожно в настоящата втора фаза на защитата в арбитражното производство процесното арб. решение № 190/17.ХІ.2017 г. на арбитъра Б. Г. от Арбитражен съд при сдружението с нестопанска цел „Център алтернативно разрешаване на спорове”–София, постановено по арб. дело № 190/2016 г.
При този изход на делото в настоящето исково производство пред ВКС по реда на чл. 47 ЗМТА ответното по иска търговско дружество ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - да заплати на ищцата Б. Н. Н. сума в размер на 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева), а на пълномощника на ищцата адвокат В. В. Т. от САК сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), определен съгласно правилата на чл. 38, ал. 2-във вр. ал. 1, т.2 на Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражното решение № 190/17.ХІ.2016 г. на арбитъра Б. Г. от Арбитражен съд при сдружението с нестопанска цел „Център за алтернативно разрешаване на спорове”-София, постановено по арб. дело № 190/2016 г.
О С Ъ Ж Д А ответното по иска [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В”, да заплати на ищцата Б. Н. Н., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. ІІ, Бизнес център „В.”, СУМА в размер на 275 лв. (двеста седемдесет и пет лева), КАКТО И да заплати на пълномощника на ищцата адвокат В. В. Т. от САК, ЕГН [ЕГН], с адрес на кантората му в [населено място], [улица], ет. ІІ, Бизнес център „В.”, СУМА в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2