Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  33   гр. София, 19 февруари 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари……....две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова…...………………………………………в присъствието на прокурора Ат. Гебрев……...……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…...…наказателно дело № 614 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. Г. П. за възобновяване на ВЧНД № 213/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 188/23.10.2008 г., с което е било потвърдено определение № 110/12.03.2008 г. по ЧНД № 1885/2007 г. на Великотърновския районен съд за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В искането се твърди, че при групирането не е бил избран най-благоприятния за осъдения вариант, а именно между наказанията по НОХД № 1259/2004 г. (2 години лишаване от свобода, отложено по чл. 66 от НК за 4 години) и това по НОХД № 1249/2007 г. (6 месеца лишаване от свобода, което е било ефективно изтърпяно), обуславящ общо наказание от 2 години лишаване от свобода, за което е било възможно да се приложи чл. 66 от НК, но съдилищата не са изложили мотиви относно отказа да сторят това. В с. з. пред ВКС служебният защитник на осъдения поддържа направеното искане. Прокурорът от ВКП намира, че при наличните осъждания на П. съдът правилно е извършил групирането, спазвайки принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения, както и е определил ефективно изтърпяване на наказанията. С оглед липсата на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон предлага искането за възобновяване да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е било депозирано в 6 месечния преклузивен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Предмет на групиране са били наказанията по общо 3 влезли в сила присъди: по НОХД № 1249/2007 г. (6 месеца лишаване от свобода, изтърпяно, за деяние, извършено на 01-05.04.2006 г., присъдата в сила от 10.11.2007 г.), по НОХД № 1259/2004 г. (2 години лишаване от свобода с приложен чл. 66 от НК за 4 години, за деяние, извършено на 27.01.2004 г., присъдата в сила от 19.05.2006 г. и по НОХД № 1063/2003 г. (3 месеца лишаване от свобода с приложен чл. 66 от НК за 3 години, за деяние, извършено на 13.10.2003 г., присъдата в сила от 03.02.2004 г.). Датите на деянията и съответно тези на влизане в сила на присъдите определят, че са съществували 2 варианта на групиране. Първият, обхващащ деянията по НОХД 1259/2004 г. и по НОХД № 1063/2003 г. с общо наказание 2 години лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1249/2007 г. в размер на 6 месеца лишаване от свобода и вторият – по НОХД № 1249/2007 г. и НОХД № 1259/2004 г. с общо наказание 2 години лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1063/2003 г. от 3 месеца лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е избрал като най-благоприятен вариант втория, което е било потвърдено от въззивния. Това е същият вариант, който и осъденият отчита за правилен с единствената разлика, че се оспорва начина на изпълнение поради неприлагане на чл. 66 от НК. Както е известно този въпрос се разрешава при условията на чл. 25 ал. 4 след формиране на съвкупностите. В случая невъзможността да се приложи чл. 66 от НК в общи линии се извежда от това, че деянието по НОХД № 1249/2007 г. (групирано с това по НОХД № 1259/2004 г.) е било извършено в изпитателния срок на присъдата по НОХД № 1063/2003 г. Когато за едно от деянията, включено в съвкупността, осъденият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66 от НК (по НОХД № 1259/2004 г.), а за другото тези условия не са били налице (по НОХД № 1249/2007 г.), защото е било извършено в изпитателния срок по предходна присъда (по НОХД № 1063/2003 г.), то отлагане изпълнението на общото наказание е невъзможно. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. П. за възобновяване на ВЧНД № 213/2008 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 188/23.10.2008 г., с което е било потвърдено определение № 110/12.03.2008 г. по ЧНД № 1885/2007 г. на Великотърновския районен съд за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.