4 Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр.София, 27 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 2277/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане (назовано „Молба”) на осъдения В. М. К. за отмяна по този ред на определение № 184 от 21 август 2012 година на Районен съд – гр.Мездра, постановено по нчд № 335/2012 година по описа на този съд. Внимателният прочит на отправената до ВКС молба дава основание за извода, че осъденият оспорва привеждането в изпълнение, при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, на наложено му наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, с влязлата в законна сила присъда по нохд № 258/2003 година на Мездренския районен съд. Твърди, че това наказание, заедно с наложеното му за извършеното престъпление, са големи по размер и затова несправедливи, както и че назначеният му за служебен защитник адвокат не е осъществил по ефективен начин защитата му. Тези възражения формално ангажират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Осъденият не е отправил конкретно искане в молбата си до ВКС, като най-общо претендира проверка на осъждането и привеждането в изпълнение наказанието. В съдебно заседание пред ВКС осъденият К. участва лично и с назначения му от съда за служебен защитник адвокат И. И. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа искането на подзащитния си за възобновяване на делото и отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Същото поддържа и осъденият К. в рамките на личната си защита и моли за намаляване на наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлото в законна сила определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, Мездренският районен съд (МРС) е привел в изпълнение наложеното на осъдения К. наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в законна сила на 08. 11. 2003 година присъда по нохд № 258/2003 година, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години от влизането й в сила. Определението е постановено по посочения по-горе процесуален ред, към който препраща разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК и след одобрено от съда споразумение по нохд № 202/2012 година на МРС. Със споразумението е ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. за извършено от него на 20. 05. 2006 година, в [населено място], [община], при условията на повторност и при предварителен сговор с В. Т. В., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е проверявано по въззивен ред и е влязло в законна сила на 11. 09. 2012 година, както това е приел Районният съд. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Атакуваният съдебен акт е между подлежащите на съдебен контрол по реда на извънредния способ за проверка, на основание разпоредбата на чл. 419 от НПК, препращаща към тази на чл. 341, ал. 1 от НПК, а тя – към чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Ангажираните в него отменителни основания основно са израз на недоволството на осъдения К. от размера на двете наказания лишаване от свобода, които следва да изтърпи. Предвид решаването на нохд № 202/2012 година със споразумение, няма как иначе да бъде оценено, освен като неоснователно, възражението на осъдения К. за несправедливост на наложеното му наказание от шест месеца лишаване от свобода за извършената от него при предварителен сговор, при повторност и при използване на техническо средство кражба на чужди движими вещи на стойност 301. 80 лева. Постигането и одобряването на споразумението е извършено при стриктното спазване на всички процесуални правила – при активното и информирано участие на осъдения К. и оказана компетентна правна помощ от назначения му за служебен защитник адвокат П. от АК – [населено място]. Постигнатото осъждане на шест месеца лишаване от свобода е осъществено при изричното съгласие на осъдения и е съобразено с данните по делото и със закона. На основание чл. 383, ал. 2 във вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, след одобряване на споразумението, съдът се е произнесъл с атакуваното сега пред ВКС определение по приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. Видно от приложените по делото свидетелство за съдимост и препис от присъда по нохд № 258/2003 година на МРС, К. е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 08. 11. 2003 година, което се установява от официалното отбелязване върху приложения по делото препис от нея (л. 12). Това означава, че тригодишният изпитателен срок изтича на 08. 11. 2006 година. Преди изтичането му обаче – на 20. 05. 2006 година, осъденият К. е извършил престъплението по чл. 195 от НК, за което със споразумението по нохд № 202/2012 година на МРС, е ангажирана наказателната му отговорност, като му е наложено наказание лишаване от свобода. Поради това, съдът правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК и осъденият следва да изтърпи и наказанието от една година и два месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено, но в изпитателния му срок осъденият е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Като е постановил определението си в този смисъл, съдът правилно е приложил закона. При изложените съображения ВКС намира, че при провеждане на производството по решаване на делото със споразумение и последващото произнасяне по привеждане в изпълнение на отложено за изтърпяване наказание при наличие на предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, ограничили процесуалните права на осъдения К., както и на материалния закон при формиране на правните изводи за наличие на основанията за привеждане в изпълнение на отложеното при условията на чл. 66, ал. 1 от НК наказание. Съдът е изложил подробни фактически и правни съображения за това в мотивите на определението си (л. 30-31 от нч дело № 335/2012 година), които няма причини да не бъдат споделени изцяло, тъй като са адекватни на данните по делото и на закона. Поради това, ВКС намира направените от осъдения К. възражения за неоснователни, а атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. К. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на определение № 184 от 21 август 2012 година на Районен съд – гр.Мездра, постановено по нчд № 335/2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.