Р Е Ш Е Н И Е № 379
София, 23.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 314/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г. от [населено място] , В. обл. чрез адв. Р. Я. против въззивно решение на Врачанския окръжен съд от 22.12.2011 год., постановено по гр.д. № 790/2011 год. , с което след като е отменено решение № 257/22.07.2011 год. по гр.д. №524/2010 год. на Оряховския районен съд , е постановено ново решение , с което е прието за установено по отношение на Д. В. Г. от [населено място], че дължи на [фирма], [населено място] сумата от 7 505 лв., представляваща стойността на установени липси при извършена ревизия в магазин „Т.” в [населено място] през м. март 2010 год. , ведно със законната лихва от 12.07.2010 год. до окончателното изплащане на сумата , както и разноски в заповедното производство - държавна такса 150 лв. и 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, процесуално- правните норми и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/ .
Моли обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено , евентуално решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] , представлявано от управителя Д. Т. чрез адв. Г. П. оспорва касационната жалба. Счита производството за допустимо, доколкото е образувано по иск с пр. осн. осн.чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, което се развива по общия исков ред. Излага съображения за неоснователност на останалите доводи на касатора, касаещи правилността на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила.Претендира разноски.
С определение №972/10.07.2012 год. постановено по гр.д. №314/2012 год. касационното обжалване по делото е допуснато с оглед евентуалната му недопустимост.
Не се спори по делото ,че по заявление на [фирма] [населено място] в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 7 505 лв. ведно със законната лихва от датата на заявлението -12.07.2010 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 750,10 лв. Не се спори, че тази сума се претендира като стойност на липси на материални ценности, заприходени на ответницата в качеството на материално - отговорно лице/МОЛ/, въз основа на 15 броя протоколи, изготвени при инвентаризация.
Срещу така издадената заповед в законоустановения срок е подадено възражение от ответницата /касатор в настоящото производство/, поради което с разпореждане от 07.09.2010 год. по ч.гр.д. № 380/02.08.2010 год. на Оряховския районен съд е указано на заявителя [фирма] да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението. Производството по настоящото дело е образувано по иска с пр. осн. чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК , предявен от [фирма], [населено място] против Д. В. Г. за установяване, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува.
Касаторът поддържа становище за недопустимост на производството по чл. 422, ГПК във вр.чл. 415 ГПК като посочва , че по реда на чл. 410 ГПК не може да се осъществи пълна имуществена отговорност на работника или служителя за липси . Изтъква, че тази отговорност може да се реализира по реда на заповедното производство само в хипотезата на изготвен акт за начет, който съгласно чл. 417, т.8 ГПК представлява изрично въведено основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК. Доколкото в случая се търси пълната имуществена отговорност на ответницата за липси въз основа на протоколи от инвентаризация на магазина , съгл. чл. 211 КТ е приложим общия исков ред,.
Ответникът по касация не оспорва обстоятелството , че с образуваното производство се цели ангажирането на пълната имуществена отговорност на ищцата в качеството и на материалноотговорно лице за липси, констатирани при извършена инвентаризация, както и че тази отговорност се реализира по общия исков ред. Счита обаче , че предявеният иск с пр. осн.чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК се развива по общия ред, с което изискването на чл. 211 КТ е изпълнено .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Съгласно чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност на работника или служителя, в това число и тази за липси на стоково – материални ценности по чл. 207 ГПК, ал.1,т.2 КТ се осъществява по съдебен ред като под това следва да се разбира общия исков ред. Реализирането на тази отговорност по реда на чл. 410 ГПК чрез издаване заповед за изпълнение е недопустимо, доколкото законодателят не е предвидил такава възможност. В подкрепа на този извод се явява обстоятелството, че законодателят изрично е предвидил тази възможност за реализирането на ограничената имуществена отговорност в хипотезата, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини , събирането на сумата не може да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение въз основа на заповед на работодателя / чл. 210,ал.5 КТ/. Същевременно когато липсите са установени в акт за начет изрично е предвидена възможността за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на издадения акт за начет. В случая твърдяните липси не са установени в рамките на проведено начетно производство, което е строго формално регламентирано с изрично предвидена възможност за възражения на срещу акта за начет / виж глава ІІІ „Имуществена отговорност” на Закона за държавната финансова инспекция – чл. 22/ , а в резултат на извършена инвентаризация в магазин на дружеството, където касаторката е осъществявала своята трудова функция на отчетник.
Във връзка с разглеждания въпрос следва да се посочи и това че с ПЗР на ГПК /ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 год. / изрично се предвиди изменение в редица специални закони като се даде възможност за реализиране на определени вземания по тези закони било чрез издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , било чрез заповед за незабавно изпълнение по чл.418ГПК. / Така например с изменението на чл.30 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, е предвидена възможност за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за вземания произтичащи от неизплатени възнаграждения по регистрирани договори за проектиране, независимо от размера на вземането; Такава възможност е предвидена и с изменението на Закона за нотариусите и нотариалната дейност като за вземания по решения на Общото събрание на нотариалната камара и за несъбрани нотариални такси може да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.Същевременно с изменението в Закона за здравното осигуряване и Закона за кредитните инститиуции се предвиди възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК и пр.
Горното обуславя извод, че когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 и 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане , което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410,ал.1,т.1 ГПК.Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред , докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява.
Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 във вр. чл. 415 КТ , предвид характера на заявеното вземане е недопустимо. Последното обуславя недопустимостта на последващото исково производство, доколкото същото се е развило като част и в рамките на общото производство започнало с издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Аргумента, че доколкото започналото производство се е развило в исково, разпоредбата на чл. 211 КТ е спазена не може да се приеме. Последното би означавало въпросът за начина на осъществяване на пълната имуществена отговорност да се постави в зависимост от конкретното развитие на всяко отделно производство започнало като такова по чл. 410 ГПК , което е принципно недопустимо. Исковото производство за установяване на вземането се развива само в случаи на подадено възражение по чл. 414 ГПК. В случай, че такова не бъде подадено или не бъде подадено в срок , който е двуседмичен, заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист за събиране на вземането без работникът или служителят да е имал възможността да се защити по същество. Последното е в генерално противоречие с основната цел на Кодекса на труда за закрила на труда, регламентирана в чл.1,ал.3 от него.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че производството по делото е недопустимо, което обуславя недопустимост и на постановеното по него решение.
С оглед на това същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
На осн. чл.78,ал.1,т.4 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касаторката направените в производството разноски в размер на 1780 лв.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение на Врачанския окръжен съд от 22.12.2011 год., постановено по гр.д. № 790/2011 год. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. В. Г. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 1780 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |