1 РЕШЕНИЕ № 158 гр. София, 01.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2569 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационният жалбоподател А. К. З. обжалва решение № 1993 от 25.07.2018 г. по гр.д. 4960/17 г., Апелативен съд София в частта, с която е отменено решението на въззивния съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска й до размер от 40 000 лв. Излага съображения относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата по делото. Конкретно за това, че липсвало споразумение по чл. 365 от ЗЗД и представените доказателства по делото не можели да бъдат квалифицирани като такова. Освен това липсвали конкретни вреди в представената по делото разписка, които тя се била съгласила, че са обезщетени. Твърди и нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъобразяване на критериите съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Не били установени точно уврежданията, не били преценени вредите в съвкупност. Подробно мотивира конкретните телесни вреди, болки и страдания. Оспорва направените изводи за съпричиняване. Моли да се отмени решението и да й се присъди обезщетение в размер на 40 000 лв Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва касационната жалба. Счита, че приложената разписка от 10.8.2015 г. удостоверява получаване на сумата от 500 лв от А. З. и изявлението й, че е удовлетворена за причинените й вреди от пътно-транспортното произшествие. Неоснователно било твърдението, че не представлява спогодба тази разписка. Счита, че след като е удовлетворена пострадалата за причинените й вреди, то не може да се търси отговорността му. Приема, че са неоснователни оплакванията в касационната жалба, че е неправилно решението на въззивния съд. Третото лице помагач Н. П. Д. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби и от ищцата А. К. З., и от ответника ЗАД „Армеец“ съответно от ищцата в частта, с която й е отхвърлен иска с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за разликата над 27 000 лв до напълно предявения размер от 50 000 лв, застрахователят в частта, с която е осъден да заплати на А. К. З. сумата от 27 000 лв обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка, причинно-следствена връзка от ПТП, реализирано на 09.7.2015 г.. около 11:30 ч. в [населено място], виновно причинено от Н. П. Д., управлявал л.а. „Форд транзит“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до напълно предявения размер над 27 000 лв до 50 000 лв. За да отмени решението в осъдителната част и вместо него да отхвърли иска и да потвърди решението в отхвърлителната част, въззивният съд е приел, че се е състояло пътно-транспортното произшествие, както и че е налице сключен договор за застраховка гражданска отговорност и застрахователят може да отговаря по този риск, както и конкретните настъпили увреждания, които са във връзка с осъщественото от третото лице помагач пътно-транспортното произшествие. Но по делото е представена разписка, с която пострадалата е заявила, че е получила от деликвента – третото лице помагач сумата от 500 лв. Удостоверено било в разписката, че парите са платени и била заявила пострадалата, че е напълно удовлетворена за причинените й болки и страдания относно описаното ПТП. Според въззивния съд, това представлявало изразено извънсъдебно споразумение за признание на причинени вреди и признание, че е получено обезщетение в размер, достатъчен да обезщети същите. Прието е, че не е установено в процеса засягане волята на ищцата при подписване на тази разписка, нито било представено решение по конститутивен иск за унищожаване на сделка, сключена при условията на чл. 29 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че с оглед „разясненията в ТР 1/14 г. ВКС били налице предпоставките за ограничаване отговорността на застрахователя до тази на деликвента.“ Изводът следвал от естеството на отговорността на застрахователя – функционална спрямо отговорността на ползващия се от застраховката извършител на непозволено увреждане, както по основание, така и по размер. Апелативният съд е приел, че е налице тъждественост между обезщетените и претендираните от А. З. вреди. Уврежданията – черепно и в областта на кръста били установени преди да се издаде разписката от 10.8.2015 г. Операцията на окото за залепване на ретината била след тази дата. Прието е, че според заключението на вещото лице патологията на очите при А. З. е разностранна, с голяма давност и не може да се установи безспорна причинност между пътно-транспортното произшествие и влошеното зрение на ищцата. Прието е за недоказано обстоятелството, че са налице и проявили се след 10.8.2015 г. и извън обхвата на споразумението вреди. С определение № 420 от 12.06.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Относно правото на пострадалия да поучи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 226 от КЗ отм, и определяне на това обезщетение съгласно критериите на чл. 52 от ЗЗД в хипотезата на спогодба между пострадалото лице и деликвента. Съгласно Тълкувателно решение 1/30.01.2017 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, правото на увреденото лице да получи обезщетение може да се упражни в условията на алтернативност или от застрахователя, на основание чл. 226 КЗ отм, или на основание чл. чл. 45 от ЗЗД от деликвента. Правата срещу всеки от носителите на отговорност възникват за увреденото лице едновременно, като е налице общност на част от фактите, от значение за ангажиране на отговорността. Правата са конкуриращите се, погасяват се при удовлетворение на увредения. Но преценка на увреденото лице е от кое лице ще търси обезщетение. Основанията на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя и на иска срещу деликвента съществуват в условията на алтернативност. Когато обхватът и размерът на вредите е един и същи, то те имат обвързващо действие по отношение на материалното право. Удовлетворяването на материалното право погасява правото срещу задължените за обезщетяване лица. Така отговорността на деликвента и на застрахователя произтичат от деликта, функционално свързани са, макар да имат различни основания. Удовлетворението и изявлението на увреденото лице, че счита полученото обезщетение за отговарящо на размера на получените от него неимуществени и имуществени вреди, следва да се приеме за погасяващо правото му да търси алтернативната престация. Увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото му от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащане на уговорения размер в споразумението размер на обезщетението. С получаването на обезщетение е изпълнена функцията на застрахователното обезщетение, да се обезщетят вредите на увреденото лице. С оглед разясненията по тълкуването и прилагането на чл. 226 от КЗ отм и чл. 45 от ЗЗД в задължителната практика на ВКС, цитирана по-горе, следва да се приеме, че пострадалият може да предяви вземането си за обезщетение и да получи удовлетворение извънсъдебно. Ако споразумението между увреденото лице и пострадалият е валидно, както и ако е заявено, че обезщетението репарира всички вреди от увреждането и е изплатено, пострадалият няма право да търси обезщетение и от застрахователя. Съгласно разясненията в ТР 2/06.06.2012 г. по тълк.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, искът срещу застрахователя е допустим. Но следва да се прецени дали е налице вреда за пострадалия, която не е обезщетена. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди като размерът на обезщетението се определя на основание чл. 52 от ЗЗД от съда по справедливост и съобразно всички критерии, необходими, за да се приложи това основание, така както е разяснено в ППВС 4/68 г. Когато е постигнато споразумение, между пострадалия и деликвента, от значение е обективираната воля на пострадалия относно размера на обезщетението, вредите, които са обезщетени, както и реалното плащане на паричната сума. В разглеждания случай на първо място е прието за доказано настъпването на пътно-транспортно произшествие, както и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ относно водача на л.а. „Форд Транзит“, както и че конкретно третото лице помагач Н. П. Д. е бил именно прекият причинител на увреждането на А. З.. С помощта на вещото лице, въззивният съд е направил извод, че уврежданията, които е получила З. са: мозъчно сътресение /лекостепенна черепно-мозъчна травма, протекло с количествена промяна в съзнанието, зашеметяване, дезориентация, без медицински данни за настъпване на пълно безсъзнателно състояние –кома, трвматична контузия в тилната област на главата, контузия на десния поясно-кръстцов нервен сплит – пареза на десния фибуларен /малкопищялен нерв/ с намалена сила на повдигане на дясното стъпало нагоре, доразална флаксия, невъзможност да ходи на пета с дясното ходило. Възстановителният процес за черепно-мозъчната травма е 3-5 седмици. От травматичната увреда на поясно-кръстцовия нервен сплит след проведеното лечение са налице слабост в дясното ходило/невъзможност да стои на пета, намален болков и за допир усет в дясна подбедрица и ходило, липса на коленни и ахилови рефлекси двустранно. Не е признато, че световъртежа от централен произход да е в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие. Прието е, че най-вероятната причина е атеросклероза на мозъчните съдове и дългогодишно повишено артериално налягане, с оглед възрастта на пострадалата, 72 г. При така установените факти, правилно въззивният съд е преценил, че ищцата има право на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, конкретно изразяващи се, както е посочено по-горе, на основание прякото й право срещу застрахователя на основание сключения договор за гражданска отговорност. Правилно е преценено, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както към момента на увреждането, така и в периода на възстановяване. На основание чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд е взел предвид начина на настъпване на увреждането, вида и характера на увреждането. Освен това е признато правото извънсъдебно да бъде определен размерът на обезщетението по справедливост. С оглед представената разписка е прието, че е обективирано съгласието на ищцата да получи обезщетение за причинените й и проявили се към 10.8.2015 г. неимуществени вреди – причинени болки и страдания от удара с автомобила. Признато е правото на пострадалата да определи обезщетението като направи и отстъпки. С оглед на което е приеме, че изявлението на З., обективирано в разписката от 10.8.2015 г., че така получената сума за причинените й болки и страдания и нямам никакви претенции към Н. Д. от посоченото произшествие“, напълно репарира неимуществените й вреди. С изявлението си, обективирано в представената разписка от 10.08.2015 г., З. е признала неизгодни за себе си факти, които са обективирани писмено. Изявлението на пострадалата и отказът да има други претенции са ясно изразени. С признанието, че е получила парична сума и с изразената воля, че е удовлетворена за причинените й вреди чрез полученото обезщетение и няма да търси по-голям размер обезщетение, З., е признала получаване на обезщетението и е завила допустим отказ от права. Няма нужда от тълкуване на волята, доколкото е ясно изразена. От така установения факт на получаване на сумата следва да се приеме, че обезщетението е окончателно, репарира всички вреди. Изводите на въззивния съд са обосновани. Не може да се приеме, че не е налице обективно изразената воля на ищцата, извънсъдебно след пътно-транспортното произшествие да получи обезщетение за увреждането. Макар и съгласието й да е обективирано в разписка, а не в двустранно подписан документ от прекия причинител и пострадалата, то не може да се отрече наличието на определената парична равностойност за причинените й вреди, която тя е определила и е заявила, че няма да има претенции за други вреди. Ищцата не би могла да има право на обезщетение за други вреди, различни от вече обезщетените, срещу застрахователя. Изложените съображения от пострадалата, включително посочени и в касационната жалба, за опорочаване на волята не са установени. С оглед заключението на вещото лице е отречено съществуването на други вреди, извън проявените към 10.08.2015 г., както настъпили до тази дата, така и след нея. Следователно изплатеното на пострадалата обезщетение следва да се приеме, че изцяло покрива вредите от пътно-транспортното произшествие, предвид обективираното от нея изявление, че е съгласна с получената парична сума като обезщетение и тя няма да има други претенции извън вече обезщетените. Обективираното признание за получаване на обезщетение за вредите, означава, че е съгласна полученото обезщетение да е такова, репариращо вредите й и отказ от право да търси обезщетение в по-голям размер. На практика с получаване на сумата, удостоверена в разписката и с изразената воля, че няма да търси по-голям размер обезщетение, е погасено материалното й право, като същото е сторено от прекия причинител. Няма данни за проявили се след тази дата вреди, които да са пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие. След получаването на обезщетението от увреденото лице, няма право на обезщетение в по-голям размер от получения спрямо застрахователя. Така както беше разяснено по-горе, отговорността на застрахователя е функционална. Целта на застраховката „гражданска отговорност“ е социална, да бъде обезщетен пострадалият при проявление на покрития от застрахователя риск. Но след като е постигната целта, получено е обезщетение, макар и с отстъпка от страна на пострадалия, то отговорността на застрахователя за причинените при същото увреждане и за същите вреди, не може да се ангажира. Така крайният извод на въззивния съд е съобразен с тълкуването на чл. 226 от КЗ отм и чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснено в посочените в настоящето решение тълкувателни решения. Предвид правилността на крайния извод на въззивния съд, решението следва да се потвърди. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв, юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1993 от 25.07.2018 г. по гр.д. 4960/17 г., по описа на Апелативен съд – София в обжалваната част. ОСЪЖДА А. К. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Х. да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 100 лв, юрисконсултско възнаграждение. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: