1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 742 [населено място], 31.10.2013г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3126/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност , представлявано от синдика И. Б. за отмяна на определение №296 от 8.05.2013г., постановено по т.д.№239/2013г. на Варненския апелативен съд, като неправилно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. За неправилно счита оставянето без движение на исковата молба с указание до ищеца да “съобрази интереса от предявяване на заявеното притезание на допълнително евентуално основание”, тъй като предявяването на обективно съединен иск, при условията на евентуалност, произтича от закона и се обосновава с възможността да бъде отхвърлено със сила на пресъдено нещо главното искане, надлежно предявено и включено в списъка с предявени неприети вземания от синдика и съда по несъстоятелността. На второ място счита за неправилно разпореждането на съда за посочване на “датите, на които са заплатени отделните суми за заема, от които се претендира вземането за възнаградителна лихва”, по съображения, че това обстоятелство подлежи на установяване и доказване в исковото производство по чл. 694 ТЗ. На последно място, счита, че ако указанията на съда по двата иска – за възнаградителна лихва и неоснователно обогатяване са били правилни, то неправилно е прекратено производството по всички предявени искове, тъй като липсват указания за нередовност на исковата молба по главния иск, които да не са били отстранени от ищеца. Приложното поле на касационното обжалване касаторът обосновава с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3ГПК по процесуалноправния въпрос в съответствие с указанията по т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС- за да бъде определен предмета на делото по чл.124, ал.1, т.4 ГПК трябва ли да бъдат посочени датите, на които са заплатени отделните суми по договора за заем или вземането се индивидуализира единствено с посочване на правопораждащите факти и обстоятелства, и неговия размер. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в [населено място] не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при положение, че атакуваният съдебен акт съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предмет на въззивна проверка е определение на Варненския окръжен съд по т.д. № 2988/2012г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца – частен касатор. Основание за връщане е неизпълнение на указания на същия съд с определение №5850/2012г., с което на ищеца е указано за съобрази интереса си от предявяване на заявено притезание на допълнително евентуално основание и да посочи датите, на които са заплатени отделните суми по договор за заем, от който претендира възнаградителни лихви. Първото указание е мотивирано с обстоятелството, че предявеното вземане от дружеството в несъстоятелност по иска, предявен като евентуален, не е било предмет възражението по чл.690 ТЗ при включването му в списъка на неприети вземания от синдика и на определението по чл.692 ТЗ, разгледано от съда само на основание договор за заем. Второто указание се отнася до втория главен иск за сумата от 445 495.21 лв., поради това, че ищецът не е въвел фактически твърдения относно началото на периода, за който се претендира възнаградителна лихва. Главният иск е за сумата от 1 267 377.85 лв., претендирана по договор за заем от 10.09.2006г. За да потвърди определението за прекратяване на производството по делото, Варненският апелативен съд е приел, че след като процесната сума от 1 267 377.85 лв., представлява сбор от предоставени от ищеца на ответника суми, то ищецът е задължен да посочи както времето на предоставяне на сумите, така и техния размер, за да се направи извод за формира на размера на главната претенция и на акцесорния иск за възнаградителна лихва, тъй като не може да се установи началото на периода, за който се претендира лихвата, което води до нередовност на исковата молба. По основанията за допустимост на касационното обжалване визирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: Поставения от касатора въпрос няма отношение към прекратеното производство по предявения евентуален иск. По този иск няма формулиран процесуалноправен въпрос, не е посочен и допълнителен критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Съображенията в раздел ІІІ на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговарят на критериите, развити в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС по тълкуването на допълнителната предпоставка “ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. Към редовността на исковата молба нямат отношение изложените от частният касатор фактическите обстоятелства разполагал ли е ищеца с търговските книги, счетоводни документи и друга информация за правопораждащите отделните вземания факти. Гражданското съдопроизводство определя правилата за извършване на процесуалните действия на страните и съда, като гаранция за законност на процеса и за равенство, при което са поставени спорещите страни. В чл.127 ГПК е разписано съдържанието, на което трябва да отговаря исковата молба, разпоредбата е ясна, по приложението й има установена съдебна практика, което обосновава извод за недопускане на въззивното определение на това допълнително основание.. Въпросът е от значение за прекратяване на производството по главния иск и акцесорен иск, поради което следва да бъдат разгледани допълнителните критерии за допустимост на касационното обжалване. Определение № 706 от 23.07.2012г., постановено по ч.т.д. №453/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., представлява задължителна за съдилищата съдебна практика, поради което попада в критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С определението съставът на ВКС, ТК е приел, че предмет на съдебно установяване с иска по чл.694, ал.1 ТЗ е вземането на кредитора, което е предявено по реда на чл. 685 и чл.688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, но неприето от синдика и от съда в производството по чл.692 ТЗ. Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и това с иска по чл.694 ТЗ, което се характеризира с юридическите факти, които го пораждат / основанието/ и със своя размер, а вземанията с периодичен характер – и с периода за който се дължат. В случая между заявеното с исковата молба вземане по главния иск по чл.694 ТЗ за сумата от1267 377.85 лв. има пълно съвпадение между юридическия факт, от който е породено вземането със вземането заявено пред синдика. В исковата молба ищецът е посочил конкретните факти и обстоятелства определящи основанието на иска – връщане на даденото по развален договор за заем от 10.09.2006г., по който са предоставени в полза на ответника суми, при посочени в договора условия. Посочено е също, че искането за връщане на левовата равностойност на сумата по договора се основава на § 2 от ДР на ТЗ. Не следва да се допуска касационно обжалване на определението по акцесорния иск доколкото определението на което се позовава касаторът не съдържа произнасяне за съдържанието на исковата молба когато предмет е вземане, размерът на което е в зависимост от изтекъл период от време. Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна. Вземането в исковата молба е индивидуализирано с едни и същи правопораждащи факти, като тези в молбата по чл. 688 ТЗ, а разликата в размера се дължи на факта, че пред синдика то е заявено в евро / по договора/, а в исковата молба – в лева, с оглед на преобразуване на вземанията в чужда валута в тяхната левова равностойност към датата на откриване на производството по несъстоятелност – спр. § 2 ДР на ТЗ. С исковата молба са представени договор за заем, първични и вторични документи за извършени плащания и банкови извлечения. От фактите следва, че исковата молба по този иск отговаря на изискването по чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК ищецът да изложи обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането. Дали ищецът ще установи изпълнение на договора за заем е въпрос по съществото на спора, тъй като обстоятелствата по исковата молба подлежат на доказване в исковия процес. Следва да се отбележи, че първоинстанционния съд изобщо не е дал указания за отстраняване на нередовност на исковата молба за това предявено вземане, но въпреки това е прекратил производството по делото по този иск. В обобщение на горното въззивното определение ще следва да бъде отменено в частта, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото по установителния иск за сумата от 1 267 377.85 лв., претендирано на основание развален договор за заем. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №296 от 8.05.2013Г., постановено по ч.т.дело № 239/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение №974 от 8.03.2013г. по т.дело №2988/2012г. на Варненския окръжен съд, само в частта с която е прекратено производството по делото по главния иск за сумата от 1 267 377.85 лв. В останалата обжалвано част, с която е прекратено производството по делото по иска за сумата от 445 495.21 лв. и евентуалния иск за сумата от 1 267 377.85 лв./ на основание неоснователно обогатяване/, потвърждава определението на Варненския апелативен съд. Делото да се изпрати на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствени действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: