Р Е Ш Е Н И Е №3 гр. София, 16 април 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1178/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас срещу решение № 143/14.11.2019г., постановено по ВНОХД № 145/2019г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В резултат на неправилен анализ и оценка на доказателствените източници, съдът достигнал до незаконосъобразен извод за невиновност на подсъдимия С. А., поради което, в нарушение на закона, го оправдал по предявеното обвинение да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 4 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. Оспорва се дадената оценка на обясненията на подсъдимия, като се твърди, че въззивният съд е подходил формално и едностранчиво при съвкупния анализ на показанията на св. Д. и св. А. и информацията, съдържаща се във веществените доказателствени средства, в резултат на използвани специални разузнавателни средства. Неправилно съдът бил акцентирал и на обстоятелството, че в рамките на повдигнатото обвинение, не се включвало и предхождащото деянието поведение на подсъдимия. Предлагат се собствени фактически изводи, които, според прокурора, при правилен прочит на доказателствата, биха били споделени от решаващите инстанции. В заключение се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция, представителят на ВКП не поддържа депозирания протест, като намира обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Подсъдимият и защитникът му молят за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Апелативният съд – Бургас, с оспореното решение по ВНОХД № 145/2019г., изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда № 291/03.12.2018г. по НОХД № 103/2018г. на Окръжен съд - Бургас. С нея подс. С. Т. А. е признат за невиновен в това, че на 03.06.2013г. на ГКПП - Малко Търново, в съучастие като помагач с Л. М. Д. - извършител, умишлено го улеснил да пренесе без надлежно разрешение, през границата на страната, при влизане от Турция в Република България, с л.а., марка „Опел З.” с ДК [рег.номер на МПС] , 24.408 кг. високорисково наркотично вещество - хероин на стойност 1 586 520 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 4, пр.1 във връзка с ал. 2, пр.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. С присъдата, на осн. чл. 242, ал.7 от НК, съдът отнел в полза на държавата предмета на контрабандата – високорисково наркотично вещество /хероин/ с нетно тегло 24.408 килограма. Върховният касационен съд намира протеста за допустим. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са допуснати. В изпълнение на правомощията, които има касационната инстанция, оценъчната дейност на съдилищата по фактите, е проведена в унисон с принципа залегнал в чл. 14 от НПК. Въпреки че се солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, апелативният съд прецизно и всеобхватно обсъдил доказателствения материал, посочил е кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Изводът по фактите и този за невиновността на подсъдимия, относно неговото оправдаване по повдигнатото обвинение, е направен след обсъждане на относимите доказателства, преценени в съвкупност и взаимовръзка, като не са били констатирани и претендираните едностранчив подход и неправилна интерпретация. Направеното от прокурора оплакване, че изграждането на фактическите констатации на въззивния съд, преимуществено подчинил на обясненията на подс. А., според които той не се занимавал с пренасяне и разпространение на наркотици, както и че не е помагал за пренасянето на процесния хероин, не намира опора в данните по делото. При проверката и анализа на обясненията на подсъдимия А., въззивният съд отбелязал констатираните противоречия на тези доказателствени средства с приобщените по делото ВДС и показанията на свид. Д. и А.. Посочил в какво се изразяват противоречията и изложил собствени съображения по оценката на тези доказателства. В резултат на това, правилно кредитирал само частично обясненията на подсъдимия, като отбелязал, че са допринесли единствено за установяване на факти, свързани с познанството и взаимоотношенията на подс. А. и свид. Д., във времеви период предхождащ обхванатият от обстоятелствената част на обвинителния акт. Неоснователно е възражението, изложено в касационния протест, срещу извода на апелативния съд по отношение на обема на обвинението в настоящия процес. При извършената касационна проверка, настоящият състав, като цяло счита позицията на апелативния съд за юридически издържана и в съответствие с правилата на НПК, но към тях следва да бъдат изложени някои допълнителни съображения. Потвърждавайки първоинстанционната присъда, въззивният съд е обезпечил законосъобразната си дейност, като е постановил съдебния си акт в конкретно поставените от прокурора рамки на обвинението. В настоящото производство, подсъдимият е предаден на съд по обвинение за това, че на 03.06.2013 г., на ГКПП „Малко Търново”, област Бургас, в съучастие, като помагач с Л. М. Д., извършител, умишлено го улеснил да пренесе без надлежното разрешително през границата на страната ни, при влизане от Турция в Република България наркотични вещества /хероин/, като контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. Несъмнено, фактическите и правни рамки на обвинението се очертават с обвинителния акт. Те обвързват произнасянето на съда по въпросите дали има извършено съставомерно деяние и дали, ако наистина такова деяние е налице, то е извършено виновно от подсъдимия. Както в теорията, така и в съдебната практика е безспорно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт, предвид правилото на чл. 246, ал. 3 от НПК, е достатъчно да се посочи правната квалификация на деянието. Посочвайки инкриминираната дата в диспозитива на обвинителния акт, прокурорът самоволно е конкретизирал обвинението, като ограничил времевата рамка до определен период - 03.06.2013 г., което препятствало съда да разшири обхвата на повдигнатото обвинение извън него, тъй като противното би довело до съществено накърняване на правото на защита на подсъдимия. Недопустимо е първоинстанционният, респективно въззивният съд, без да е налице изменение на обвинението по чл. 287, да занижи възприетия от наблюдаващия прокурор стандарт, като излезе извън обема на обвинението, което не е било предявено на подсъдимия, и той не се е защитавал по тези факти. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че независимо на какъв прочит, изследване и логически взаимовръзки бъдат подложени доказателствата, свързани с ролята на подс. А. в двете пътувания на свид. Д. до Кралство Нидерладния /10.05.-13.05.2013г. и 19.05.-22.05.2013г./, същите не могат да бъдат отнесени към предмета на доказване в настоящото производство и използвани за доказателствена основа обосноваваща осъдителна присъда. При обективното изследване на доказателствената съвкупност, относима към повдигнатите срещу С. А. обвинения, контролираната инстанция правилно е обосновала заключение за отсъствието на доказателства, обезпечаващи с необходимата безспорност и категоричност, че подсъдимият е подпомогнал свид. Д. да осъществи контрабандата на хероин на 03.06.2013г., по начина, описан в обвинителния акт. Въззивният съдът е изградил вътрешното си убеждение, след като подробно обсъдил в мотивите си наличните веществени доказателствени средства, на базата на които е била изградена и обвинителната теза, също така ги съпоставил с обясненията на подс. А., свид. Д., А. и Бозов. Констатираната доказателствена празнота относно липсата всякаква телефонна кореспонденция между свид. Д. (извършител на престъплението) и подс. А. в периода от 22.05.2013г. до 03.06.2013г., останала незапълнена в хода на производството. Неустановени по делото са и други съществени за предмета на доказаване обстоятелства - каква била целта на пътуването на подс. А. до Турция на 31.05.2013г., срещал ли се е със свои контакти там, какви разговори е провеждал с тях, с други думи, извършвал ли е дейност по осигуряване, получаване, товарене или заплащане на процесното наркотично вещество /хероин/, с които обективно е улеснил престъпната дейност на свид. Д.. В мотивите си контолираната инстанция също обсъдила и мобилната кореспонденция, водена между подс. А. и свид. А. във връзка с „инструментите”, които първият поръчал да му бъдат занесени в Турция и пътуването на „майстора”, което било отложено за по-подходящ ден - 03.06.2013г. Отхвърлени като недостоверни били твърденията на свид. А., че следвало да занесе „инструмент за рязане на стъкла – елмаз с кръгли резци” на подсъдимия, като съдът правилно съобразил, че дадените на основание чл.119 от НПК показания целят единствено подкрепа на защитната теза на подсъдимия. Защитаваната от прокуратурата необходимост от специални инструменти, с които да бъдат отворени тайниците в автомобила на Д., е била опровергана от приета в процеса авто-техническа експертиза. В резултат на извършеното си експертно изследване, инж. С. К. установил и успешно защитил в съдебно заседание заключението си, че отварянето и затварянето на допълнително изградените тайници може да стане и само на ръка, без използването на инструменти. Визираните доказателствени недостатъци, свързани с главния факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, не са могли да бъдат изяснени, въпреки спазване задължението на съдилищата на чл. 13 от НПК, прекъсват доказателствената верига, и съответно – обуславят извода, че обвинението не е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен начин. Настоящият съдебен състав не установи твърдяното от касатора нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Заключението на апелативния съд е в съответствие с приетите за установени фактически положения. Липсата на убедителни доказателства, които по несъмнен начин да установят съпричастността на подс. С. А. към инкриминираните престъпни деяния по чл. 242, ал. 4, пр.1 във връзка с ал. 2, пр.1 във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, довежда до оправдаването на подсъдимото лице. Недопустимо е постановяване на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Присъдата не може да почива на предположения и несигурни изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него. Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, I Н.О Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 14.11.2019г., постановена по ВНОХД № 145/2019г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :