Р Е Ш Е Н И Е № 422 гр. София, 12 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева и с участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1313/2014 г. ВКС е трета инстанция по делото пред нея, образувано по жалба на частния обвинител Е. А. В., подадена чрез повереник, срещу новата, оправдателна присъда, която Софийският градски съд като въззивна (втора) инстанция е издал спрямо подсъдимия Кирил Р. Д., отменяйки преди това осъдителната присъда на първоинстанционния Софийски районен съд. Посочените съдебни актове са постановени по обвинение за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1 НК: за това, че на 26.04.2006 г. в [населено място] подсъдимият Д., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Е. В. заблуждение, че ще й прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], на стойност 32 000 евро (62 586.56 лева), на която стойност възлиза и вредата, причинена на В. чрез заплащането в този размер на цената по сключен между тях предварителен договор за продажба на имота. Признавайки подсъдимия за виновен в описаното деяние, Софийският районен съд е наложил на същия наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания за отмяна или изменяне на въззивния съдебен акт. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон, тъй като неправилно въззивната инстанция е приела, че подсъдимият не е автор на престъплението, съответно – че не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 209, ал. 1 НК. Като съществени нарушения на процесуалния закон са изтъкнати липсата на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото и необсъждането в задълбоченост на възраженията и доводите на повереника на частния обвинител. Твърди се и явна несправедливост на наказанието, поради наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи наказание над средния размер, което следвало да бъде ефективно изтърпяно. В съдебното заседание пред настоящата инстанция частният обвинител и неговият повереник поддържат подадената жалба, а останалите страни я преценяват като неоснователна и молят оправдателната присъда на Софийския градски съд да бъде потвърдена. Върховният касационен съд счита, че подадената касационна жалба е частично основателна поради следните причини: При преценка на наличните по делото доказателства се установява, че същите не са достатъчни за разкриване на обективната истина, макар това да не е попречило на двете предходни инстанции в еднаква степен неправилно, едната да осъди, а другата да оправдае подсъдимия. Както Софийският районен съд, така и Софийският градски съд са обосновали противоположните си изводи основно посредством анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели. Значителна част от тях обаче са пристрастни и не съдържат информация, която да разкрива категорично установени обективни обстоятелства. Изясняването на основния спорен въпрос, а именно защо подсъдимият не е изпълнил поетото договорно задължение, до голяма степен е могло да бъде извършено чрез документи, което би гарантирало значително по-високо ниво на достоверност на установеното. Най-вече чрез документи е било напълно възможно да се съберат доказателства относно такива обстоятелства, като дали подсъдимият се е занимавал със строителна дейност, в рамките на какъв период и в какъв мащаб е била тя; има ли данни за предишни неосъществени договорни проекти; обективен факт ли е било твърдяното тежко материално положение, принудило Д. да ипотекира, впоследствие и продаде процесния имот; до какъв етап е бил изграден този имот и отговаряло ли е построеното на уговореното по договора; наистина ли е имало съдебен спор във връзка със собствеността върху терена, за който Д. е имал учредено право на строеж; ипотекирал ли е той и други имоти, негова лична или на дружеството му собственост с цел да финансира дейността си. Установяването на изброените факти по същността си би представлявало косвено доказване на неизяснените фактически въпроси. Последно казаното важи и за субективната страна на наказателноправната измама. Доколкото тя е характерен неин белег, следвало е да се съберат (оценят събраните) доказателства и за действителното намерение на подсъдимия към изпълнението на договора при неговото сключване – дали още в онзи момент е възнамерявал да го изпълни или не. Неразкриването на обективната истина по делото при наличието на процесуалните възможности за това, които дават чл. 315 и чл. 316, във връзка с чл. 107, ал. 1 и ал. 2 НПК, има отношение и към процесуалните права на страните – най-малкото защото е нарушена важна законова гаранция за тяхното упражняване. Именно в този смисъл на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК Софийският градски съд в крайна сметка е бил отговорният за правилното решаване на делото. По отношение на останалите възражения, отправени с подадената касационна жалба, за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, следва да се има предвид, че становище относно тяхното наличие би могло да се вземе едва след отстраняване на установените доказателствени пропуски. Ръководен от изложеното и съобразно с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъдата от 07.04.2014 г., постановена по внохд № 1033/2014 г. на Софийския градски съд като въззивна инстанция, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: