РЕШЕНИЕ № 48 София, 28. февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 265 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд от 23.12.2011 г. по гр.д. № 576/2011, с което е потвърдено решението на Ловешкия районен съд от 21.10.2011 г. по гр.д. № 1357/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношения от пълномощник и необходимостта пълномощното да има достоверна дата и по процесуалноправния въпрос за начина на удостоверяване на връчването на изявление при отказ от страна на адресата. По материалноправните въпроси Върховният касационен съд намира, че в гражданското право, част от което е трудовото, всяко правоспособно лице може да бъде представлявано от друго дееспособно лице по волята на представлявания, освен когато законът изрично забранява това (при сключване на брак, извършване на завещание и др.). Пълномощието трябва да бъде извършено предварително във формата, която се изисква за сделката (когато изискваната форма е нотариална, достатъчна е нотариална заверка на подписа и евентуално на съдържанието) или правните действия в упражнение на представителната власт, но както отсъствието на овластяване, така и неспазването на предписаната от закона форма може да бъдат санирани след извършване на сделката или правните действия чрез потвърждаване в изискуемата за пълномощието форма. За сключването и пректратяването на трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на пълномощието от работодателя. Съответно работодателят или негов надлежен представител могат винаги да потвърдят с писмен акт както овластяването, така и сключената сделка и/или извършените правни действия без представителна или с ненадлежно учредена представителна власт. Изисквания за достоверна дата са уредени в закона само за противопоставимостта на разпоредителни сделки по отношение на трети лица. Такива изисквания не съществуват по отношение на овластителните сделки. По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че волеизявленията пораждат действие с достигането им до адресата. Когато адресатът присъства (или е налична аудио връзка), устното изявление достига адресата с изричането на изявлението от волеизявяващия, а писменото волеизявление – с фактическото предоставяне на документа на разположение на адресата. В закона не е уредена форма за доказване на тези обстоятелства, те може да бъдат доказвани с всички доказателствени средства. Удостоверяването на тези обстоятелства в документ, подписан от свидетели е обичайна практика, но при оспорване доказването им в гражданския процес се осъществява чрез разпит на свидетелите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „началник развойна дейност” по безсрочен трудов договор. Прекратяването на трудовото правоотношение с оспорваните заповеди № 5/27.05.2011 и № 7/31.05.2011 поради съкращение на щата е незаконно, тъй като на ищцата не е връчена заповед № 6/27.05.2011, с която е отменена предходната заповед. Всички заповеди са неистински документи, тъй като не са подписани от законния представител на дружеството и не е посочено, че подписалият ги действа по пълномощие. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „началник развойна дейност” по безсрочен трудов договор. Също правилно съдът е приел, че й е отправено предизвестие № 2/27.05.2011 и е била уволнена със заповед № 5/27.05.2011 поради съкращение на щата, както и че това уволнение е отменено със заповед № 6/27.05.2011. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че последната заповед не е връчена, тъй като това не е удостоверено върху самата заповед с подписите на двама свидетели, а с последващ протокол от 31.05.2011., в който тези обстоятелства са удостоверени с подписите на двама свидетели. Също в нарушение на закона съдът е приел, че уволнението с две заповеди, макар и на едно и също основание е незаконно. Ако трудовото правоотношение е прекратено с връчването на една заповед, връчването на последващи заповеди е правно ирелевантно, тъй като правната промяна прекратяване на трудово правоотношение е настъпила, с последващо упражняване на същото потестативно право не може да настъпят нови промени. Също в нарушение на материалния закон съдът е приел, че като не са подписани от посочения в тях законен представител на дружеството, оспорваните заповеди са неистински документи. Те са подписани от надлежно овластен представител на дружеството – работодател, а дали качеството на положилия подписа си е точно и вярно изписано в заповедта, е без правно значение. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „началник развойна дейност” по безсрочен трудов договор. На 26.05.2011 г. съветът на директорите взема решение за съкращаване на длъжността „началник развойна дейност” поради прекратяване на производството на трикотажни изделия и овластява С. Б. да представлява дружеството при изпълнението на взетото решение и прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. С подписаните от пълномощницата С. Б.: заповед № 4/27.05.2011 е утвърдено, считано от същия ден, ново щатно разписание, в което не фигурира длъжността „началник развойна дейност” поради прекратяване на производството на трикотажни изделия, със заповед № 2/27.05.2011, връчена на ищцата (заедно със заповед № 4/27.05.2011) същия ден е отправено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и със заповед № 5/27.05.2011, връчена на ищцата същия ден е прекратено трудовото правоотношение с обезщетение при неспазено предизвестие, със заповед № 6/27.05.2011, връчена на ищцата на 31.05.2011 е отменена заповед № 5/27.05.2011 за прекратяване на трудовото правоотношение и със заповед № 7/31.05.2011, връчена на ищцата същия ден е прекратено трудовото правоотношение с обезщетение при неспазено предизвестие. Видно от изложеното ответникът е упражнил чрез свой надлежно овластен представител правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаването на единствената длъжност „началник развойна дейност”, която ищцата е заемала. Трудовото правоотношение не е прекратено с отправеното предизвестие, тъй като преди изтичането на посочения в него срок, то е прекратено с обезщетение за неспазено предизвестие. То не е прекратено и със заповед № 5/27.05.2011, тъй като тя е отменена от работодателя с връчената на 31.02001 г. заповед № 6/27.05.2011. Без правно значение е дали отменената заповед № 5/27.05.2011 е била законна преди работодателят да я отмени сам, и доколкото той се позовава на оттеглянето й, предявеният иск по отношение на нея следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Трудовото правоотношение е прекратено надлежно с оспорваната заповед № 7/31.05.2011, поради което искът за признаване на това уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. На ответника [фирма], Л. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.107,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Ловешкия окръжен съд от 23.12.2011 г. по гр.д. № 576/2011. ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Б. от Л. срещу [фирма], Л. искове за признаване на уволнението й със заповеди №№ 5/27.05.2011 и 7/31.05.2011 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА С. С. Б. от Л. да заплати на [фирма], Л. сумата 1.107,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.